Решение № 1477 от 4.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14780/2009 г.

Решение № 1477 от 4.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14780/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Сдружение "Български хелзинкски комитет" (БХК), със седалище в гр. София, подадена от адв. Илиева, САК, срещу решение № 9955/23.07.2009 г., постановено по адм. дело № 14533/2008 г. на Върховния административен съд, седмо отделение, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение № 216/14.10.2008 г. на Комисията за защита от дискриминация /КЗД/, с присъждане на възнаграждение за защита от юрисконсулт на МО. С доводи за необоснованост, материална и процесуална незаконосъобразност, се твърди неправилност на съдебния акт и се претендира отмяната му, със законните последици. В съдебното заседание касационният жалбоподател не се представлява, от пълномощника е постъпила писмена защита. Ответникът по касационната жалба - Комисията за защита от дискриминация, чрез процесуалния си представител юрк. Горянова, изразява становище за нейната неоснователност. Касационните основания, които са в жалбата са обсъдени и в решението на тричленния състав, което е правилно и законосъобразно. Заинтересуваната страна Министърът на отбраната - редовно призована, се представлява от юрк. Николова, която оспорва жалбата, поддържа становище за правилност на решението, по съображения, изложени в писмени бележки. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция. Сочи, че са налице основанията на чл. 7, ал. 1, т. 12 /сега т. 13/ от ЗЗДискр, а възражението относно присъденото юрисконсултското възражение в решението също е неоснователно - константна практика на ВАС е да присъжда такова в случаите на процесуално представителство пред съда по ЗЗДискр. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решаващият състав е изпълнил задълженията си по чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, като е обсъдил доказателствата и най-съществените правнозначими доводи на страните, при което е направил верен извод за неоснователност на жалбата срещу оспореното решение на КЗД. Върховният административен съд, в настоящия си петчленен състав при Втора колегия, намира касационната жалба, като подадена от надлежна за производството страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, за процесуално допустима. Разгледана по съществото си, същата е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящия касатор срещу процесното решение, постановено в закрито заседание от втори постоянен заседателен състав на Комисията, по преписка № 137/2008 г. на КЗД, с което е оставен без уважение сигнала на Сдружение "Български хелзинкски комитет", за упражняване на правомощията на КЗД, срещу Наредба № Н-3/07.02.2008 г. за прием на курсанти в Национален военен университет "В. Левски" - гр. Велико Търново, относно наличие на дискриминация при приемът на жени в специалностите "Сигнално разузнаване и електронна война" и "Организация и управление на тактическите подразделения от военновъздушните сили", който е силно ограничен в сравнение с приемът на мъже в тях (в първата - липса на прием за жени, във втората - 18 мъже и 6 жени), като, на основание чл. 52, ал. 3 ЗЗДискр., вр. чл. 159, т. 4 АПК, същият е оставен без разглеждане и е прекратено производството по образуваната преписка. За да постанови посочения правен резултат по отношение на оспорения административен акт, тричленният състав е приел за законосъобразен изводът на Комисията, че въведеното ограничение в приема е оправдано, не съставлява дискриминационна проява, а почива на обективни критерии, свързани: с различното биологично развитие на двата пола, наличието на специфични условия за работа и вредности за женския организъм, с особеностите при обучението и характера на бъдещата работа, с обществено-икономическите условия и потребности в страната и др.. Посочено е, че в случая са налице основанията да се приеме липса на дискриминация по чл. 7, т. 2 и т. 12 (сега т. 13), ЗЗДискр., тъй като различното третиране на лицата по признак "пол", е съобразено с целта на закона и не надхвърля необходимото за постигането й. Така постановеното решение е обосновано и законосъобразно. Постановено е след посочване на точно установена от КЗД фактическа обстановка за случая, на база събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и съотносимост, при правилно прилагане на материалния закон, които изводи в съдебния акт, като обосновани и в съответствие с относимата правна уредба, се споделят изцяло и от настоящата инстанция. В решението е извършена проверка на валидността на обжалвания административен акт, постановен в правомощията на независимия специализиран държавен орган и в необходимата форма, при наличие на условията за прекратяване на производството, с оглед липсата на изпълнени указания за посочване на конкретно засегнато лице и искане за защита, както и при липсата на условия за самосезиране на КЗД, която преценка е цялостна и в унисон със служебното начало в административния процес. Законосъобразен е извода за липса на дискриминационен елемент в конкретно обсъждания случай, при изричната разпоредба на чл. 7, в приложимите й т. 2 и т. 12 ЗЗДискр., касаещи поставяне на ограничения, свързани с признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. при наличие на особености на дадено занятие, дейност, условия за работа и обучение, когато целта е законна. Безспорно е установено по делото, че случаят с ограничения прием на жени във военната академия, попада в приложното поле на цитираните изключения по чл. 7 ЗЗДискр., на база с основание възприетите доводи в становището на министъра на отбраната и данните от направеното от Комисията проучване. Не се споделя оплакването в касационната жалба за неприложимост на чл. 7 ЗЗДискр., тъй като разпоредбата касаела достъпът до наемане на работа - посочената т. 12 се отнася именно за мерките в областта на обучението и образованието, което за курсантите, по силата на ПКВС (чл. 24 и сл.), е обвързано и със сключване на договор за кадрова военна служба - по време на обучението се присъждат военни звания, на випускниците се предлагат длъжности по съответната специалност, дължат се обезщетения при неизпълнение и т. н. От друга страна, самият прием е обусловен от конкретни потребности по отделните специалности, определяни по заявка от Началника на Генералния щаб на БА до Министъра на отбраната, която е различна за отделните години и съобразена с принципа за баланс между половете и в тази връзка недопустимо е контролирането й нито от административен орган, нито от съда. Прави впечатление и наличната в преписката справка за броя на кандидатствалите лица, от която е видно, че интересът към посочените специалности определено и многократно е по-голям при мъжете, отколкото при жените, което е обяснимо с обсъдените обективни критерии, свързани с особеностите на обучение и работа - продължителни денонощни дежурства, разположение по всяко време, вредности и пр., които действително не могат да бъдат изчерпателно изброени. Предвид всичко това, като е приел наличие на материална законосъобразност на обжалвания административен акт, с оглед посоченото и приложено от органа правно основание и липса на процедурни нарушения, съдът е постановил съответно на материалния закон решение. С основание в мотивите му е акцентирано и че отправилото сигнала сдружение се е дистанцирало от привличането му като активно легитимирана страна и не е представило доказателства, обосноваващи извод за незаконосъобразност на заключението на КЗД за липса на дискриминация. В случаите, когато събраните доказателства по делото се преценяват като достатъчни за произнасяне по същество, за съда не съществува задължение да дава указания по реда на чл. 171, ал. 4 АПК. В настоящия обосновано решаващият състав е приел, че диференцираното отношение не е продиктувано от дискриминационна оценка за различен потенциал, а от обективни критерии, обсъдени вече, а мерките в областта на обучението и образованието не са самоцелни и винаги са пряко свързани с бъдещата професионална реализация. Позоваването на цитираните разпоредби на ЗЗДискр. във взаимната им връзка, е в съответствие с чл. 14 от Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 05.07.06 г. Неоснователен е доводът по касационната жалба за незаконосъобразност на решението и в частта му за присъждане на разноски, предвид специалната разпоредба на чл. 75, ал. 2 ЗЗДискр., тъй като тази норма регламентира заплащане на разноските на лицето, търсещо защита срещу дискриминационни действия от бюджета на съда, но не третира въпроса за дължимост на разноските при отхвърляне на жалбата, т. е. при неоснователност на сигнала, с който е сезирана Комисията и по който е образувано административното производство. В този случай, при отхвърляне на жалбата и при изрично заявена претенция за присъждане на разноски, която е с акцесорен и самостоятелен характер, са приложими нормите на чл. 143 АПК и чл. 144 АПК, във връзка с чл. 64 ГПК (отм.), респ. чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК /нов/. По всички изложени съображения касационната жалба се явява неоснователна изцяло, а обжалваното решение - правилно и постановено при липса на касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК, поради което следва да се остави в сила. С оглед заявената изрично от пълномощника на МО претенция за присъждане на разноски и с оглед изхода на спора, такива се дължат от касатора, в размер на 150 лв., съставляващи възнаграждение за защита пред настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,