Решение № 10958 от 19.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13948/2015 г.

Решение № 10958 от 19.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13948/2015 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 86 от 11.11.2015 г., постановено по административно дело № 90/2015 г., Административен съд - В. е: 1) отменил решение № 117-19/21.05.2015 г. на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) - В., с което е потвърдено разпореждане № 5010111844 от 24.01.2015 г. на началника на отдел "Пенсии" при ТП на НОИ - В.; 2) върнал преписката на директора на ТП на НОИ - В. за ново произнасяне съгласно дадените указания в мотивите на съдебното решение; 3) осъдил ТП на НОИ - В. да заплати на А. Л. Ц. от гр. В. направените по делото разноски, изразяващи се в 100 лв. платено възнаграждение за вещо лице и 300 лв. договорено и изплатено възнаграждение за един адвокат съгласно представения договор за правна защита и съдействие. Така постановеното решение е обжалвано от ръководителя на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - В., действащ чрез пълномощника юрисконсулт С. М. По съображения за неправилност, относими към отменителното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК - нарушение на материалния закон, се иска отмяна на оспорения съдебен акт, като вместо него касаторът претендира да бъде оставено в сила решение № 117-19/21.05.2015 г. на директора на ТП на НОИ - В., с което е потвърдено разпореждане № 5010111844 от 24.01.2015 г. на началника на отдел "Пенсии", и присъждане на сторените по делото разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация - А. Л. Ц. от гр. В. чрез надлежно упълномощената адв. Р. Д. в писмени отговор и защита и в съдебно заседание навежда доводи за неоснователност на касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена, а оспореното с нея съдебно решение да се потвърди, както и да му се присъдят направените разноски в касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебното решение, поради което предлага последното да се остави в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението на съда по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата срещу него за неоснователна. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по казуса. Със заявление вх. № МП-11762 от 30.06.2014 г. А. Л. Ц. е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като е представил документи за удостоверяване на осигурителен стаж - 4 броя осигурителни книжки за дейността му като самоосигуряващо се лице за периода от 1.01.1994 до 24.07.2014 г. От служебна бележка № МП-11762-2 от 5.11.2014 г. на началника на отдел "Краткосрочни плащания и контрол" при ТП на НОИ - В. се е установило, че за периода 1.01.2003 г. - 31.12. 2004 г., лицето е внасяло минимален размер осигурителни вноски, но не е довнесло същите в дължимия размер. С декларация от 28.10.2014 г. Ц. е заявил, че не желае да бъдат зачетени за осигурителен стаж годините 2003 и 2004 г. С разпореждане № 5010111844 от 24.01.2015 г. на началника на отдел "Пенсии" при ТП на НОИ - В. е отпусната, считано от 24.07.2014 г. (датата към която е придобит изискващия се стаж от 37 години и 8 месеца), пожизнено на основание чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО, лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на А. Л. Ц. в минимален размер от 154.50 лв. Разпореждането е атакувано от А. Ц. по реда на чл. 117, ал. 2 от КСО пред горестоящия административен орган, защото с него не е определен действителният размер на пенсията. При осъщественият административен контрол директорът на ТП на НОИ - В. не е уважил сезиралата го жалба и е потвърдил процесното разпореждане № 5010111844 от 24.01.2015 г., като е отказано пенсията да се определи в действителен размер по съображение, че разпоредбата на чл. 70, ал. 3 от КСО е неприложима, понеже Цанков в качеството му на самоосигуряващо се лице не е внесъл осигурителни вноски за периода 1.01.2003 г. - 31.12.2004 г. С оспореният пред настоящата инстанция съдебен акт Видинският административен съд е приел атакуваното пред него решение на директора на ТП на НОИ - В. и потвърденото със същото разпореждане на ръководителя на пенсионното осигуряване за незаконосъобразни, като постановени при неправилно приложение и в несъответствие с целта на закона, поради което е отменил решението на ръководителя на ТП на НОИ - В., разпоредил е преписката да се върне на същия орган за ново произнасяне с определяне на индивидуален коефициент на А. Ц. с оглед осигурителния доход, за който са внесени осигурителни вноски, и е присъдил в полза на последния доказаните от него документално разноски за извършване на експертиза и адвокатско възнаграждение. Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, съществуването на които би обусловило наличието на касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК. Решението на Административен съд - В., с което жалбата до него е уважена като основателна, е постановено при правилно тълкуване и прилагане на закона, в съответствие с доказателствата по делото и относимата към случая материалноправна уредба в приложимата й за казуса редакция, при съобразяване с компетентно изготвеното заключение на съдебно-икономическата експертиза. По делото не е спорно, че през периода 1.01.2003 г. - 31.12.2004 г. А. Ц. действително е подлежал на задължително осигуряване в качеството му на самоосигуряващо се лице, и за този период той не е внесъл в пълен размер дължимите осигурителни вноски, поради което периода не му е зачетен като осигурителен стаж (последното обаче не влияе върху безспорно установеното право на лицето на пенсия за осигурителен възраст при условията на чл. 68, ал. 1 - 2 от КСО). Невнасянето на дължими осигурителни вноски има за единствена пряка последица незачитане на съответния период за осигурителен стаж. Ако едно лице не е изпълнило вмененото му от законодателя задължение да внесе всички дължими осигурителни вноски за ДОО, са предвидени способи за събирането им, като това следва да се реализира по пътя на ревизионното производство, а не чрез скрит принудителен способ в рамките на производството по определяне на размера на пенсията. На основание чл. 9, ал. 1, т. 4 от КСО за осигурителен стаж на самоосигуряващите се лица се зачита времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски. В същия смисъл е допълнителната разпоредба на § 1, т. 3, изр. 3 от ДР на КСО, съгласно която самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени лица за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски. В съответствие с тези разпоредби, при изчисляване на осигурителния стаж не е бил зачетен този период, за който от Цанков като самоосигуряващо се лице не са внесени в дължимия размер осигурителни вноски. Това обаче е единствената предвидена от нормотвореца последица от невнасянето им - санкция за лицето в случая е, че осигурителният стаж и осигурителният доход за този период няма да бъдат зачетени и изследвани досежно възникването на правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и определянето на нейния размер. След като лицето и без този период има право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, то няма пречка да бъде изчислен индивидуалният му коефициент и съответно реалния размер на пенсията му съобразно зачетените му от пенсионния орган осигурителен стаж и доход. Правилата за изчисляване на размера на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст са регламентирани в чл. 70 от КСО, като в алгоритъма на изчисляването е включено определяне на индивидуален коефициент. В чл. 70, ал. 3 от КСО е предвидено, че индивидуалният коефициент се изчислява от дохода на лицето, върху който са внесени осигурителни вноски за периода от три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 1.01.1997 г. по избор на лицето и от дохода за периода след тази дата до пенсионирането. Начинът на изчисляване на индивидуалния коефициент е регламентиран в следващите алинеи на същия член. Съгласно чл. 70а, ал. 1 КСО, средномесечният доход се определя от възнаграждението или осигурителния доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски за лицата по чл. 4, ал. 1 и 3, т. 5 и 6, а за самоосигуряващите се лица и за лицата по чл. 4а, ал. 1 - от дохода, върху който са внесени осигурителни вноски. Правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при тази категория лица е поставено в зависимост от участието в осигуряването и не създава привилегии или недопустими ограничения. Изключването на осигурителния стаж и доход за годините, за които не е внесен пълния размер на дължимите осигурителни вноски за ДОО, е в съгласие с нормативно заложените цели и има съизмерима основа - размера на пенсионното плащане с участието във Фонд "Пенсии" на самоосигуряващото се лице. Съгласно чл. 70, ал. 4, т. 2 от КСО за изчисляване на индивидуалния коефициент се определя съотношението между средномесечния осигурителен доход на лицето за периода след 31.12.1996 г. и средномесечния осигурителен доход за страната за същия период. Осигурителният стаж и осигурителният доход на самоосигуряващите се лица се установяват по реда, регламентиран в чл. 41 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС): с осигурителни книжки, в които се посочва времето, през което лицата са били осигурени, и доходът, върху който са внесени осигурителни вноски. Осигурителните книжки се заверяват при условие, че са внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8 от Кодекса за социално осигуряване (което в случая за периода 1.01.2003 г. - 31.12.2004 г. не е така). На основание чл. 1, ал. 5 от НПОС (в приложимата за казуса редакция) в случаите на липсващи или нередовни документи, когато нередовностите не са отстранени в указания двумесечен срок от датата на уведомяването, длъжностното лице, на което е възложено ръководството по пенсионното осигуряване, издава разпореждане въз основа на наличните редовни документи и на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. Т.е. при непредставени надлежни документи за осигурителен стаж и осигурителен доход за горецитираният период, пенсията за осигурителен стаж и възраст на А. Ц. е следвало да бъде отпусната в действителен размер съгласно данните за осигурителен стаж и осигурителен доход, съдържащи се в наличните редовни документи, представени в 2-месечния срок по чл. 1, ал. 5 от НПОС. Изложените от касатора съображения за материалноправни нарушения се преценяват като неоснователни. Разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от НПОС, съгласно която при доказано право на съответния вид пенсия се издава разпореждане за отпускането и изплащането й в минималния размер до определянето на размера й по реда на КСО, е неприложима в разглежданата хипотеза. Визирани са случаите, в които са налице достатъчно данни за навършена възраст и придобит осигурителен стаж, но размерът на пенсията не може да бъде определен по реда на чл. 70 от КСО поради липса на документи относно точната продължителност на стажа и/или относно размера на осигурителния доход. Разпоредбата е създадена в полза на осигурените лица, придобили право на пенсия, които не разполагат с документи за установяване на осигурителния им стаж и доход, необходим за изчисление на размера на пенсията. Настоящият случай е различен: продължителността на осигурителния стаж и размерът на осигурителния доход са установени. Не съществува пречка за определяне на индивидуалния коефициент съгласно чл. 70, ал. 3 и 4 от КСО и изчисление на размера на пенсията в реалния й размер съгласно наличните документи за осигурителен доход след 1.01.1997 г. При придобит от самоосигуряващото се лице осигурителен стаж с продължителност 37 години и 8 месеца, размерът на пенсията му следва да се определи въз основа на данните за осигурителен доход в представените документи. На основание чл. 70а, ал. 1 от КСО средномесечният осигурителен доход на самоосигуряващите се лица се определя от дохода, върху който са внесени осигурителни вноски. Предвид горното трябва да се приеме, че са били налице всички нормативно изискуеми предпоставки компетентният административен орган да изчисли реалният (действителният) размер на отпуснатата на Ц. лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, въпреки че горецитираният период, за които лицето е подало декларация, че ще се осигурява като самоосигуряващо се лице, не е внесло осигурителни вноски в дължимия размер и съответно не е представило заверена по надлежния ред осигурителна книжка за този период. В тази връзка следва изрично да се подчертае, че за настоящия правен спор е без значение дали тези вноски са били дължими поначало и/или към момента на отпускане на пенсията, и дали могат да бъдат събрани принудително от органите или са погасени по давност. Същественото за целите на това производство е, че невнасянето на осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице за определени периоди и незачитането на тези периоди като осигурителен стаж не дава основание само по себе си на пенсионния орган да откаже изчисляването на реалния размер на пенсията по правилата на чл. 70 от КСО, като вземе предвид доходите за периодите по чл. 70, ал. 3 от КСО, включително доходите за периодите, през които лицето е било самоосигуряващо се и за които е внесло дължимите осигурителни вноски. След като стажът на лицето е достатъчен за отпускане на пенсия, то при изчисляване на размера й следва да бъде взет предвид осигурителния доход именно за зачетения осигурителен стаж. Недопустимо е да се откаже изчисляването на действителния размер на пенсията само поради това, че лицето не е представило доказателства за осигурителен доход за период, който не е зачетен като осигурителен стаж. С оглед на това тезата на касатора, че непредставянето от А. Ц. на заверена по надлежния ред осигурителна книжка за цитирания период на упражняване на дейност и невнасянето на дължимите осигурителни вноски в пълен размер, препятства определянето на пенсия за осигурителен стаж и възраст в действителен размер, не може да бъде споделена. Водим от горното, настоящият тричленен състав споделя отразените в мотивите на проверяваното съдебно решение съображения относно материалната незаконосъобразност и несъответствието с целта на закона на процесното решение на директора на ТП на НОИ - В. и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на пенсионното осигуряване за отпускане в минимален, а не в действителен размер на пенсията на А. Л. Ц. С оглед изложеното, настоящата касационна инстанция намира, че подложеният на касация съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за случая материалноправни разпоредби на КСО и НПОС, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора няма как да бъде уважено акцесорното искане на касатора за присъждане на понесените деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение, а основателна се явява претенцията на ответника по касация за присъждане на сторените деловодни разноски за производството пред тази инстанция. Те съгласно правилото на чл. 143, ал. 1 от АПК подлежат на възстановяване от бюджета на органа, издал отмененият акт, и се равняват на 300 лева заплатено адвокатско възнаграждение на упълномощената да представлява А. Л. Ц., адвокат Длъгнекова, съгласно приложения договор за правна защита и съдействие № 0000007887 от 17.09.2016 г. и представения по делото списък за разноски. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,