Решение № 9502 от 18.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4253/2017 г.

Решение № 9502 от 18.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4253/2017 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. Б. Б. срещу решение № 146 от 03.02.2017 г. по адм. дело № 2896/2016 г. по описа на Административен съд - В.. Касационният жалбоподател излага съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдът не е обсъдил, че не се иска първоначално издаване на разрешително за съхранение и носене на късоцевно оръжие, а подновяване на съществуващо такова. Отказът е мотивиран чрез смесване на материалноправни разпоредби с различен предмет на правна регламентация и съдържание. Предходно полученото разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие не е отнето на каквото и да е основание. Касае се за подновяване на срока за съхранение, носене и употреба. Фактът, че не е подаван сигнал свързан с преки заплахи през минал период, не обосновава липсата на основателна причина за съхранение и ползване на огнестрелно оръжие. Развива съображения, че срещу него е извършен акт с обществено-опасни средства и опасен за мнозина, чрез взривяване на личния му автомобил през 1996 г. Производството е прекратено поради изтичане на абсолютната давност, без да е разкрит извършителят. Сочи, че е с постоянен адрес гр. В., С. О. "Акчелар 522", който е извън урбанизирана територия и липсва защита и охрана от полицейски служители. Съвкупността от неразкрит опит за убийство и пребиваването му на постоянен адрес извън регулация, счита за "основателна причина" по смисъла на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ), за продължаване срока за съхранение и ползване на огнестрелно оръжие, предназначено за самоотбрана. Административният съд е направил погрешни изводи относно обстоятелствата, които са довели до постановяване на неправилно и необосновано решение. Иска отмяна на съдебния акт. Ответникът - началникът на второ РУ на ОД на МВР -В., редовно призован, не се явява и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, спрямо която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - В. е отхвърлил като неоснователна жалбата на К. Б. Б. против отказ с рег. № 436р-24021 от 12.10.2016 г. на началника на второ РУ на ОД МВР - В. с правно основание чл. 58, ал. 1, т. 10 и чл. 76 от ЗОБВВПИ за издаване на разрешение за придобиване чрез закупуване на един брой късо нарезно оръжие за самоотбрана. Съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган съгласно чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ, в предписаната от закона форма, съдържа всички необходими реквизити, предвидени в чл. 59 от АПК, в това число и фактически и правни основания, а при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Приел е, че снабдяването с огнестрелно оръжие в хипотезата на чл. 6, ал. 3, т. 1 от ЗОБВВПИ (за гражданска цел) е крайна мярка за опазване на обществено значими блага, подлежаща на разрешителен режим, като в тежест на заявителя е да обоснове искането си. Изтичането на срока по чл. 84 от ЗОБВВПИ само по себе си не обуславя задължение за административния орган да поднови разрешителното. Божилов е следвало да докаже по несъмнен начин целта на съхранението и носенето на оръжието или че е налице поне потенциално съществуваща опасност от засягане на неговата или на членовете на семейството му физическа неприкосновеност. Приел е, че подаденото от него заявление касае друг вид процедура по ЗОБВВПИ, а именно такава по реда на чл. 87 и сл. от с. з. Божилов писмено е поискал от органа да му бъде издадено разрешение за придобиване на късо нарезно оръжие, а не такова за подновяване на срока за съхранение, за носене или за употреба на огнестрелно оръжие, тъй като това предполага вече закупено такова, със съответното издадено разрешение. Приел е, че ангажираните от Божилов доказателства не обосновават наличие на основателни причини за разрешаване носенето на оръжие с исканата от закона цел - самоотбрана. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Административното производство е започнало със заявление на жалбоподателя вх. № 387300-652 от 13.09.2016 г. до началника на РУ на ОД на МВР-В., да му бъде издадено разрешение за придобиване на късо нарезно оръжие със характеристики "Хеклер и Кох", кал. 9х19, № 092650. Правилно първоинстанционният съд приема, че тежестта на доказване на необходимостта от разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие е на молителя. Без правно значение за законосъобразността на оспорения акт е фактът, че на касатора е било вече издавано разрешение за носене и съхраняване на огнестрелно оръжие, както и че отговаря на останалите изисквания на чл. 58, ал. 1 от ЗОБВВПИ. Притежаването и възможността за употреба на огнестрелно оръжие е дейност, която представлява източник на определена опасност за обществото и законодателят е поставил възможността за упражняването й в зависимост от определени предпоставки. Не съществува законово задължение за органа при веднъж издадено разрешение задължително да продължава срока му на действие. В случая искането не може да се приеме за продължаване на срока за съхранение и носене на късоцевно огнестрелно оръжие, както твърди касатора, а за придобиване на огнестрелно оръжие за самоохрана (л. 10 от административната преписка), което е различно от производството по което е издадено разрешение за носене на огнестрелно оръжие за охрана с оглед дейността дружеството "К. Б." ЕООД. Разрешително № 421/04.10.2011 г. за съхранение на огнестрелно оръжие е издадено на юридическото лице "К. Б." ЕООД, с отговорник К. Б. Б.. Основателно е посочено, че с оглед прекратеното наказателно производство по данни за извършено престъпление по чл. 333 вр. чл. 330, ал. 2 НК на 09.04.1996 г. от неизвестен извършител взривяване на МПС, собственост на жалбоподателя и от наличните доказателства не се установява да са били отправени заплахи по отношение на жалбоподателя и извършване на противоправни действия към настоящия момент. Божилов не е ангажирал доказателства за това, че по постоянен адрес е налице опасност от извършване на посегателства. В разпоредбата на чл. 76 от ЗОБВВПИ са посочени изчерпателно изискванията, които следва да са налице за да бъде постановен благоприятен за заявителя акт, между които и основателна причина за издаване на разрешението (по арг. чл. 76, ал. 3, т. 3). Относно основанието за издаване на разрешението се прилагат общите разпоредби, включително чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, което забранява издаване на разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях при липсата на основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране. Разрешението за носене и употреба на оръжие за лични цели се издава също при наличието на лимитативно изброените в закона причини. Жалбоподателят не е представил доказателства, които да обосноват нуждата му от самоотбрана и лична защита. В анкетния лист (л. 11 от административната преписка) Божилов е посочил, че не са отправени заплахи срещу него или чл. от семейството му. Посоченият мотив за самоохрана, е извършено посегателство чрез взривно устройство поставено в личния му автомобил през 1996 г. и притежавано разрешително за носене на късоцевно нарезно оръжие повече от 22 години. За да бъде издаден благоприятен за молителя по съдържание административен акт е необходимо да се установи основателна причина по смисъла на ЗОБВВПИ, за издаване на разрешение. Настоящият съдебен състав споделя правните изводи, за липсата на изискуемите от закона предпоставки за разрешаване придобиване на огнестрелно оръжие за граждански цели. Снабдяването с огнестрелно оръжие в хипотезата на чл. 6, ал. 3, т. 1 от ЗОБВВПИ (самоотбрана) е крайна мярка за опазване на обществено значими блага, поради което в законодателството е установен разрешителен режим, при който за всеки конкретен случай следва да бъде доказана по несъмнен начин нуждата от използването на тази мярка, в какъвто смисъл са и мотивите на административния съд. Доказването на необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели е задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ. В случаите на издаване на разрешение законодателят е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице основателна причина за придобиване на огнестрелно оръжие. Само твърдението, че заявителят и оръжието е необходимо за самоотбрана, не представлява основателна причина за издаване на разрешението. В административното и съдебно производство не са събрани доказателства за необходимост от защита срещу посегателства върху личността или имуществото на К. Б.. Преценката за наличието на "основателна причина" се прави за всеки конкретен случай, като органът преценява необходимостта от притежаването на оръжие за самоотбрана на основата на твърденията на молителя, като взема предвид и събраните в хода на преписката данни за личността и начина му на живот. Евентуалната несигурност от мястото на живеене по постоянен адрес, не може да се приеме за основателна причина за издаване на разрешително за късоцевното огнестрелно оръжие за самоотбрана. Въз основа на събраните материали по преписката, съдът правилно е приел, че няма потенциална или непосредствена опасност за живота, здравето и сигурността на жалбоподателя. Не са налице касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК за отмяната на решението и същото следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение