Решение № 3391 от 11.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11051/2013 г.

Решение № 3391 от 11.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11051/2013 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ) "Земеделие", подадена чрез пълномощника юрк. Мария Димитрова, против решение № 3922 от 12.06.2013 г., постановено по адм. дело № 7870/2012 г. на Административен съд София - град. С него е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2011 г. изх. № 02-110-6500/688 от 30.06.2012 г., издадено от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция /РА/, в частта му, с която се е отказано финансово подпомагане по СЕПП в размер на 22648,15 лв. и по НР2 в размер на 9811,27 лв., както и е наложена санкция за бъдещ период в общ размер на 23109,17 лв. Със същото решение е изпратена административната преписка на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за ново произнасяне съобразно дадените от съда указания в мотивите на решението в срок от един месец от влизане му в сила. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъде потвърдено уведомителното писмо. Ответникът - Светомир Иванов Стоянов, чрез пълномощник адв. Ирена Михалева, в съдебно заседание оспорва жалбата и излага доводи за правилност на обжалваното решение. Моли същото да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство и в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е основателна. Производството пред административния съд е било образувано по жалба на настоящия касационен ответник против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2011 г. изх. № 02-110-6500/688 от 30.06.2012 г., издадено от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - РА, в частта му, с която се е отказано финансово подпомагане по схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ и по плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони /НР2/, както и частта, в която е наложена санкция за бъдещ период. С посочената част на уведомителното писмо по подадено от касационния ответник Светомир Иванов Стоянов общо заявление за плащане на площ за 2011 г. е отказано финансово подпомагане по СЕПП в размер на 22648,15 лв., по НР2 в размер на 9811,27 лв., както и са наложени санкции за бъдещ период в общ размер на 23109,17 лв., от които по СЕПП - 15213,02 лв. и по НР2 - 7896,15 лв. С обжалваното решение № 3922 от 12.06.2013 г., постановено по адм. дело № 7870/2012 г. на Административен съд София - град, е отменено уведомителното писмо в обжалваната му част, като е изпратена преписката на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за ново произнасяне съобразно дадените от съда указания в мотивите на решението в срок от един месец от влизане му в сила. За да постанови този резултат първоинстанционният съдът е приел, че в уведомителното писмо не били посочени фактически и правни основания за неговото издаване. Освен това не били налице основанията за недопустимост за подпомагане по чл. 9, чл. 15, чл. 16 и чл. 17 от Наредба № 5/10.03.10 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища /Наредба № 5/10.03.10 г./, както и на чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗПЗП и чл. 1, ал. 2 от Наредба № 11/3.04.08 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. /Наредба № 11/3.04.08 г./. Липсвали фактически основания за недопустимост за подпомагане по чл. 12, т. 1 от Наредба № 11/3.04.08 г. Освен това били нарушени принципите по чл. 7 и чл. 9 от АПК, тъй като не били назначени допълнителни проверки от административния орган. Не били извършени подходящи административни проверки, които следвали от чл. 28, ал. 2 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията, както и проверки на място по реда на чл. 32 от същия регламент. Обжалваното решение е неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Неправилни са изводите на административния съд, че атакуваният акт не съдържал фактически и правни основания. Няма отклонение от изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК относно формата на акта, тъй като изложените основания в оспорваното уведомително писмо и таблиците към него, описаните в таблици имоти, посочените площи, които са приети за недопустими за подпомагане по всяка програма и схема, както и данните от административната преписка, обективират ясно волята на административния орган и позволяват да бъде упражнено правото на защита на касационния ответник, както и да бъде осъществен съдебен контрол за законосъобразност на оспорения административен акт, което и е реализирано. Неправилно е прието, че при посочени различни хипотези в уведомителното писмо не било ясно по кое от тях е отказано финансово подпомагане. Относимите за случая са колони 5 в таблиците на стр. 2 по СЕПП и на стр. 3 по НР2. В тях са посочени по две правни основания: 1. по СЕПП - чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП и чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗПЗП и 2. по НР2 - чл. 12, т. 1 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. и чл. 1, ал. 2 от същата наредба. Видно е обаче от колони 3 и 4 от таблицата на стр. 5 от уведомителното писмо, че декларираните парцели съответстват на изискването за минимална площ, определена по реда на чл. 39, ал. 2 от ЗПЗП. Затова е ясно, че е отказано финансово подпомагане поради наддеклариране - по СЕПП - чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП - кандидатът е заявил площи, които не стопанисва и по НР2 - чл. 12, т. 1 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. - кандидатът е заявил по-големи площи в сравнение с реално ползваните от него. С обжалваното решение са обсъдени различни правни основания за отказ за финансово подпомагане, но не и тези, послужили като основание за издаване на оспорваното пред първоинстанционния съд уведомително писмо - по СЕПП - чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП и по НР2 - чл. 12, т. 1 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. Нормите на чл. 9, чл. 15, чл. 16 и чл. 17 от Наредба № 5/10.03.10 г. не са посочени като правни основания, нито фактическите основания в уведомителното писмо са свързани с тези правни норми, поради което тези разпоредби неправилно са обсъждани в обжалваното решение. Не се споделят изводите на първоинстанционния съд за допуснато нарушение на чл. 7 и чл. 9 от АПК във вр. с чл. 28, § 2 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г., изразяващо се в неизвършване на проверка на място, както и на чл. 32 от същия Регламент № 1122/2009 г. на Комисията, изразяващо се в това, че административният орган не съставил доклад за извършената проверка на място чрез дистанционно проучване и не запознал с него земеделския производител. Проверката на място е един от способите за проверка на подадени заявления за подпомагане. Съгласно чл. 37, ал. 3 от ЗПЗП на задължителна проверка на място подлежат 5 % от подадените заявления за подпомагане въз основа на анализ на риска. Такава задължителност не следва и от приложимата разпоредба на чл. 28, § 2 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 г. на Комисията. В случая заявлението на касационния ответник не се спори, че не е попаднало след 5 %-вата квота за проверка. А нормата на чл. 32 от същия Регламент № 1122/2009 г. на Комисията се отнася за извършване проверки на място. В случая такава проверка не е извършвана, поради което процесуалната норма не е приложима. Първоинстанционният съд не е изложил мотиви за отделните БЗС, за които се твърди наддеклариране в процесното уведомително писмо. Липсват фактически установявания за твърдяното наддеклариране. Не са обсъдени и писмените доказателства по административната преписка. Неоснователно не е обсъждана приетата по делото съдебно-техническа експертиза с аргумента, че експертизата не може да замести липсата на мотиви в уведомителното писмо. Както се посочи по-горе, фактическите и правни основания са изложените в уведомителното писмо. С него по подаденото от касационния ответник искане за финансово подпомагане е отказано такова: по СЕПП на основание чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП, тъй като кандидатът е заявил площи, които не стопанисва и по НР2 на основание чл. 12, т. 1 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г., тъй като кандидатът е заявил по-големи площи в сравнение с реално ползваните от него. В уведомителното писмо и в таблиците към него е посочено за всеки БЗС каква част от него е недопустима за подпомагане на посочените основания. С назначената и приета по делото експертиза вещото лице е извършило проверка дали са налице условията за подпомагане за всеки БЗС, респ. за каква част има наддеклариране и са определени конкретни стойности за всеки имот. По този начин не са добавени фактическите основания към процесното уведомителното писмо, а е извършена проверка върху тях. Като не е разгледал приложените към делото доказателства в тяхната цялост, не ги е съпоставил с обжалваното уведомително писмо и не е изложил мотиви, съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което налага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на спора съдът ще следва да обсъди всички доказателства, съдържащи се в административната преписка и събрани в съдебното производство, след което да ги съпостави с мотивите в уведомителното писмо и след това да направи правните си изводи относно установяването на фактическите основания, описани в уведомителното писмо и спазването на законовите изисквания при издаването му. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение