Решение № 8124 от 28.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4583/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. М. М., [населено място], обл. Враца, приподписана от адв. М., против Решение 357/20.02.2024 г., постановено по адм. дело 335/2023 г. по описа на Административен съд - Враца, с което съдът е отхвърлил жалбата на В. М. М. против Решение рег. 300000-2704/21.04.2023 г. на Началник Районно Управление /РУ/ - Мездра, при Областна Дирекция /ОД/ на Министерство на вътрешните работи /МВР/ - Враца, с което е постановен отказ за издаване на разрешение за носене и съхранение на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за самоотбрана. Касационният жалбоподател релевира доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не е обсъдил доводите на касатора и ангажираните от него доказателства, обосноваващи наличието на основателна причина за носене и съхранение на огнестрелното му оръжие. Настоява, че е доказал необходимостта от издаване на исканото разрешение за съхранение, носене и употреба на оръжие и боеприпаси, а именно за самоотбрана с оглед защита на имуществените и личните му интереси и необосновано съдът е приел обратното. Поддържа становище, че административният акт не е мотивиран. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора. Ответникът Началникът на РУ - Мездра при ОД на МВР- Враца, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура на РБългария дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Седмо отделение, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Първоинстанционният съд е установил, че първоначално производството пред административния орган е започнало по заявление на М. за издаване на разрешение за носене и съхранение на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за самоотбрана, към което са приложение подробно описани документи. Като основание на искането е посочил, че оръжието му е необходимо за самоотбрана. Издадена е Докладна записка с рег. 300р-13110/19.11.2021 г. от мл. ПИ КОС за възлагане на проверка, в хода на която са изготвени две справки от полицейски служител при РУ Мездра при ОД на МВР Враца, в които като краен резултат, въпреки изпълнението на останалите условия на закона, е прието че лицето не е посочило основателна причина за носене и съхранение на късоцевно огнестрелно оръжие за самоотбрана и предложено да не му се издава исканото разрешение. М. е уведомен със съобщение рг. 30000-145/11.01.2022 г. на Началника на РУ Мездра при ОД на МВР Враца, че не отговаря на условията по чл. 58, ал. 1, т. 10 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/, доколкото не е обосновал и посочил конкретни мотиви за необходимостта от притежание и употреба. Последвало е възражение, съгласно което лицето притежава разрешение на носене и съхранение на огнестрелно оръжие от 1994 г., което многократно му е продължавано до този момент; отговаря на всички изисквания на закона; оръжието му е необходимо за лична самоохрана и охрана на семейството му и семейното имущество живее в края на селото, притежават със съпругата му два обекта за хранителни стоки (в [населено място] и [населено място]), които зареждат, ставали са обект на посегателство в течение на годините (нападение и кражби). Последвало е Решение рег. 300000-2182/12.05.2022 г. на Началника на РУ Мездра при ОД на МВР Враца, с което е постановен отказ на основание чл. 85, ал. 5 във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 10 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/, отменен с влязло в сила Решение 314 от 28.09.2022 г., постановено по адм. дело 433/2022 г. по описа на Административен съд Враца, поради допуснати съществени нарушения на административно производствените правила с връщане на преписката за ново произнасяне от административния орган. В изпълнение на дадените му задължителни указания административният орган със съобщение рег. 300000-908/06.02.2023 г. на основание чл. 26, ал. 1 от АПК е уведомен М. за образуването на административното производство и му е предоставен законоустановеният 30-дневен срок, в който да предостави допълнителни доказателства и/или да изложи факти, обосноваващи основателна причина за самоотбрана. В указания срок М. е депозиран две становища, към които е приложил два броя Постановления за прекратяване на досъдебни производства, както следва: Постановление вх. 181/2002 г. по описа на РП гр. Мездра, образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4 от НК за извършено на 23.12.2002 г. в [населено място] хранителен магазин, собственост на Е. И. М., като откраднатите вещи са на стойност около 1 200 лева, което производство е спряно на 10.04.2003 г. и прекратено на 01.02.2019 г.; Постановление вх. 984/2003 г. по описа на РП Мездра за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 от НК, за това че на 20.07.2003 г. в [населено място] от товарен автомобил, оставен без надзор, собственост на В. М., е извършена кражба на два броя гуми с джанти на обща стойност около 450 лева, което досъдебно производство е спряно на 08.10.2003 г. и прекратено на 01.02.2019 г. Последвало е издаване на оспореното Решение рег. 300000-2704/21.04.2023 г. на Началникът на РУ Мездра при ОД на МВР Враца, за отказ за издаване на разрешение за съхранение и носене на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за самоотбрана на В. М. М., на основание чл. 83, ал. 5, пр. 2 във вр. чл. 58, ал. 1, т. 10 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехнически изделия (ЗОБВВПИ). Административният съд Враца е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в писмена форма, съдържа мотиви от фактическа и правна страна и е в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което е отхвърлил жалбата на М.. За да обоснове този извод, съдът е обсъдил в съвкупност релевантните за спора факти и обстоятелства. Приел е, че не е преодоляна отрицателната предпоставка, визирана в чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ. Посочил е, че в хода на проверката органът не е установил релевантни обстоятелства, сочещи на основателна причина, която по несъмнен начин да налага необходимостта от носене и съхранение на огнестрелно оръжие и боеприпаси на посоченото в заявлението основание. Приел е, че в хода на развилото се административно производство не са установени данни за конкретни посегателства против личността или имуществото на оспорващия или неговото семейство, а ангажираните доказателства съдържат данни за такива отпреди двадесет години. Изложените съображения относно търговската дейност е прието, че са относими към искане за целите, дефинирани в чл. 6, ал. 2 от ЗОБВВПИ. Посочил е също, че наличието на предходно издадено разрешение не освобождава лицето от задължението да докаже необходимост от носене на оръжие във всеки един случай на подаване на заявление. С тези мотиви е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е правилно. Правилно първоинстанционинят съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в надлежна форма, при спазване на процесуалните правила, правилно приложение на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Приел е, че заявителят няма основателна причина, която по несъмнен начин да обоснове издаването на исканото разрешение. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства, както и оплакванията на жалбоподателя, като оплакванията на касатора за противното не отговарят на фактите по делото. Пред настоящата инстанция не са ангажирани други доказателства в подкрепа на възраженията на касатора, нито такива, обуславящи различно фактическо положение от възприетото от съда и, съответно, водещо до други правни изводи. Независимо от това дали става въпрос за производство, инициирано по реда на чл. 76 ЗОБВВПИ (издаване на разрешение) или за такова по реда на чл. 87 (подновяване на разрешение), във всеки случай заявителят следва да докаже наличието на основателна причина, която по несъмнен начин да обоснове издаването на благоприятстващ за лицето административен акт. Трайна е съдебната практика, че с оглед високата степен на риск от обществена опасност при извършване на дейностите, свързани с придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси, нормативната регламентация е императивна и стриктното й съблюдаване е условие за законосъобразност на постановяваните административни актове по приложението на въведения разрешителен режим. Нормата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ е категорична, че разрешения за придобиване и съхранение на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина, обосноваваща по несъмнен начин необходимостта от издаването им. Правилно в тази връзка първостепенният съд е приел, че посочената правна регламентация изисква съответното физическо лице, което иска издаване на разрешение за съхранение и/или носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси или подновяването на такива, да изложи, а и докаже, конкретни факти и обстоятелства, които да обосноват несъмнено извод, че неговите или на членове на семейството му живот, здраве и имущество са персонално застрашени по начин, който изисква тяхната охрана и отбрана посредством огнестрелно оръжие и необходимите за ползването му боеприпаси. Наличието на такава нужда, представляваща основателна причина е въведена от законодателя като необходима предпоставка, за да се разреши на физическо лице придобиването и боравенето с огнестрелно оръжие. В тежест на лицето, подало искане за издаване на разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие е да обоснове (т. е. да заяви и подкрепи с убедителни доказателства) своята необходимост от осъществяване на дейността - Арг.: чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ. За да се обоснове нужда в тази насока, не е необходимо да съществува конкретно застрашаване или опасността да е реална и постоянна, а е достатъчно съществуването на потенциална опасност, която да застрашава конкретната личност, нейни близки хора или нейно имущество. В тази връзка, извод за потенциална опасност може да бъде направен при наличие на заявени и надлежно установени факти, поставили в състояние на заплаха личността или имуществото на лицето или на негови близки хора. Правилно в тази връзка съдът е приел, че от страна на М. не е доказана посочената необходимост, при установена от закона доказателствена тежест за него. Обосновано първостепенният съд е посочи, че изтъкнатите от жалбоподателя обстоятелства в искането му и ангажираните от него доказателства (установяващи факти, значително отдалечени във времето преди повече от 20 години) не могат да се приемат като пораждащи правото му за носене и съхранение на оръжие за граждански цели. Същите сами по себе си не могат да наведат на мотивирана обосновка, че ще възникне потенциална или непосредствена опасност за живота, здравето, сигурността и имуществото на жалбоподателя и/или тези на неговото семейство. Според чл. 6, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗОБВВПИ, с оглед на предназначението му и техническата му характеристика, огнестрелното оръжие е за служебни или за граждански цели. Правилно съставът на Административен съд Враца е разграничил двете хипотези. Така физическите лица могат да придобиват и съхраняват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански цели, така, както са посочени в чл. 6, ал. 3 ЗОБВВПИ. Те не могат да придобиват и съхраняват оръжие за служебни цели, тъй като такива цели имат само физическите и юридически лица, регистрирани като търговци и извършващи съответната търговска дейност или дейност, която изисква да бъде водена по търговски начин. В случая първостепенният съд е направил точна преценка на фактите по преписката - жалбоподателят не е посочил някакви конкретни обстоятелства, от които да се направи преценка за съществуването на реална необходимост от съхранение и носене на оръжие. Обстоятелствата, че оспорващият подпомага търговската дейност на съпругата си и обстоятелствата, при която се осъществява тя, сами по себе си не говорят за такава необходимост, ако не са налице други обстоятелства, с оглед на които може да се направи обосновано предположение, че животът, здравето или имуществото на жалбоподателя са застрашени, като се държи сметка, че именно това е конкретно посочената в искането нужда. Всяка от целите - гражданска или служебна, която обосновава искането на разрешение за носене и съхранение на огнестрелно оръжие следва да бъде доказана самостоятелно в рамките на административното производство от претендиращото лице. Правилно е приел съставът на Административен съд Враца, че без значение е в случая обстоятелството, че на лицето е било издадено предходно такова разрешение, доколкото и в тази хипотеза в тежест на лицето, направило искането, е да докаже необходимост от съхранението и носенето на оръжие към момента на подаване на искането за издаване на такова разрешение. Отказът на административния орган е издаден на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, като се сочи основанието не е доказана "основателна причина самоотбрана, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение". В случая административният орган е мотивирал отказа си да издаде разрешение именно, като е изложил мотиви за липсата на доказателства, установяващи необходимостта от страна на молителя за съхранение и носене и употреба на оръжие за посочените от него цели. Органът преценява необходимостта от притежаване на оръжие за самоотбрана предвид посоченото в заявлението основание, като съобразява събраните в хода на преписката данни за личността и начина му на живот. Въз основа на събраните материали по преписката както органът, така и съдът правилно са приели, че не е доказана необходимостта от исканото разрешение. Като е приел оспорването за неоснователно, Административният съд - Враца е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд