Решение № 12277 от 13.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8048/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ по дентална медицина М. С. Е. ЕООД, ЕИК:204254717, гр.Търговище, представлявано от д-р М. С. Е., подадена чрез адвокат И. Иванов от АК-Търговище против Решение 1073/05.08.2024 г., постановено по адм. дело 177/2024 год. по описа на Административен съд Търговище, с което е отхвърлена жалбата на лечебното заведение против заповед РД-09-32/16.04.2024г. на Директора на РЗОК-Търговище. Касационният жалбоподател излага подробни доводи за постановяване на решението в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Намира за незаконосъобразен извода на съда, че с оспорената заповед правилно е наложена санкция на лечебното заведение частично прекратяване на сключения с НЗОК договор по отношение на а д-р М. С. Е.. Поддържа, че в случаите, при които изпълнител на дентална помощ има сключен договор за един пакет, този договор може да бъде прекратен само в хипотеза на чл.59, ал.13, във връзка с ал.11, т.2 от ЗЗО, т.е. при повторно нарушение, каквото в случая не е налице. Моли за отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което заповед РД-09-32/16.04.2024г. на Директора на РЗОК-Търговище да бъде отменена като незаконосъобразна. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Директор на РЗОК-Търговище с подаден отговор чрез процесуален представител главен юрисконсулт Ц. Йосифова оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли да бъде отхвърлена и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14 дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Търговище е отхвърлил като неоснователна жалбата на Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ по дентална медицина М. С. Е. ЕООД гр.Търговище против Заповед РД-09-32/16.04.2024г. на Директора на РЗОК-Търговище, с която на лечебното заведение, на основание чл. 59, ал.11, т.1, предложение първо, буква а , във връзка с чл.59, ал.13, предложение първо от 330 и чл.159, ал.1 от НРД за денталните дейности за 2023-2025г. и чл.46, ал.1, т.1 и ал.3 от Договор 250401/05.10.2023г. е наложена санкция - Прекратяване на Договор 250401/05.10.2023г за оказване на първична извънболнична дентална помощ, сключен между НЗОК чрез директора на РЗОК - Търговище и Лечебното заведение, по пакет Първична дентална помощ Частично по отношение на д-р М. С. Е., считано от датата на получаване на настоящата заповед от изпълнителя. За да постанови решението си, съдът е обосновал извод, че оспорената заповед е издадена от материално компетентен орган, съдържа в достатъчно ясна степен и в пълнота фактическите и правните основания за нейното издаване, а в хода на административното производство са спазени процесуалните правила и не са налице допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до ограничаване на правото на защита на адресата. По отношение на съответствието на акта с материалния закон при съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства съдът е приел за доказани по делото фактическите констатации на органа, изложени в т.1.1;1.2;1.3;1.4;2.1;3.2;3.3;3.4 и 3.5 от оспорената заповед - отчетени дентални дейности като извършени за заплащане на лечебното заведение от РЗОК чрез подадените електронни финансови месечни отчети на лечебното заведение за месеци ноември и декември 2023г и месец януари 2024г., които не са били извършени на здравно осигурените лица от д-р М. С. Е.. Тези обстоятелства са счетени за съставомерни по чл.59, ал.11,т.1,б а от ЗЗО, чл.159, ал.1 от НРД за дентални дейности за 2023-2025г., във връзка с чл.46,ал.1,т.1 от ИД 250401/05.10.2023г. и обосноваващи от фактическа и правна страна налагането на санкция по чл.59,ал.13 от ЗЗО. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата и правна обстановка и въз основа на нея е извел правилни и законосъобразни изводи, които се споделят напълно от настоящата инстанция. По делото няма спор относно фактите. По време на тематична проверка на изпълнителя на дентална помощ Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ по дентална медицина М. С. Е. ЕООД, ЕИК:204254717, гр. Търговище. по изпълнение на индивидуален договор 250401/05.10.2023г за оказване на първична извънболнична дентална помощ, извършена въз основа Заповед РД-11-135/25.03.2024г. на Директора на РЗОК-Търговище е установено, че за м. ноември и м. декември 2023г и м януари 2024г. са отчетени, но неизвършени прегледи от д-р М. С. Е. на 9 здравно осигурени лица. Отчитането на дейност, която не е извършена от изпълнителя на извънболнична медицинска помощ по определен пакет, съставлява основание за прекратяване на договора - частично, по отношение на лекаря/лекаря по дентална медицина, който не е извършил тази дейност, съгласно чл. 59, ал. 11, т. 1, б. а от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и чл. 159, ал.1 от НРД за дентални дейности за 2023-2025г. При наличие на такива безспорно установени факти директорът на РЗОК прилага в условията на обвързана компетентност, без възможност за избор между две алтернативни наказания, санкцията "прекратяване на договор" по отношение на лекаря, отчел неизвършена дейност. В този смисъл неоснователно се поддържа в касационната жалба, че договорът може да се прекрати само в хипотезата на чл.59, ал.13, във връзка с ал.11, т.2 от ЗЗО. Правилен и съобразен с актуалната съдебната практика е изводът на съда, че макар д-р Ефе да е единственият лекар, изпълняващ лечебната дейност, както и че договорът с НЗОК е сключен за един пакет, то с налагане на санкцията този договор не се прекратява изцяло. Частичното прекратяване на индивидуалния договор по отношение на единствения лекар в индивидуалната практика, регистрирана като юридическо лице по Търговския закон, именно поради спецификата на правноорганизационната си форма няма за резултат цялостното фактическо прекратяване на договорните взаимоотношения с НЗОК. Това е така, защото е налице правната възможност по чл. 15, ал. 1, т. 1 от НРД за ДД за 2023-2025 г. изпълнителят на дентална помощ /в случая Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ по дентална медицина М. С. Е. ЕООД гр.Търговище/ съобразно нуждите и обема на извършената лечебна дейност да наема персонал със съответното образование и квалификация. Като е отхвърлил подадената жалба на лечебното заведение Административен съд Търговище е постановил правилен съдебен акт, за който не се установяват касационни основания за отмяна и следва да бъде оставен в сила. Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника, на основание чл.228 във връзка с чл. 143, ал. 3 и в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ по дентална медицина М. С. Е. ЕООД следва да бъде осъдена да заплати на Районна здравноосигурителна каса Търговище разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр.първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,