Решение № 4651 от 3.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5451/2012 г.

Решение № 4651 от 3.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5451/2012 г., VIII о., докладчик председателят Цветанка Табанджова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "VOLVO LASTVAGNAR AKTIEBOLAG" гр. Гьотеборг, Швеция, подадена чрез адв. Красен Кискинов, срещу решение № 1060 от 28.02.2012 г. по адм. дело № 4356/2011 г. на Административен съд София-град в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за прихващане или възстановяване (АПВ) № 1048184 от 10.11.2010 г., издаден от ТД на НАП - София, потвърден с решение № 200 от 04.02.2011 г. С обжалваното решение съдът е изменил АПВ, като е намалил размера на непризнатия данъчен кредит от 92 193,38 лева на 90 920, 22 лева и е осъдил дружеството да заплати на ответника направените разноски за производството. В касационната жалба се поддържа, че съдебното решение е неправилно поради допуснати нарушения на материалноправни разпоредби, на съществени процесуални правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора в решението липсват мотиви, не е обсъдено нито едно от условията предвидени в Наредба № Н-9 от 16.12.2009 г. за възстановяване на ДДС и тяхното проявление в конкретния случай, като съдът погрешно е приел, че спорът се свежда до наличието на реалност по смисъла на чл. 2, т. 2 и чл. 3, ал. 2 от Наредбата. Твърди се, че констатациите на решаващия съд за липса на реални доставки са наведени за първи път с оспореното първоинстанционно решение като се предполага, че се основават на съображения наведени в писмени бележки на ответника. Поддържа се, че услугите по процесните фактури са действително осъществени от "Волво България" ЕООД, което не е било спорно както при административното обжалване на АПВ, така и в хода на съдебното производство. Съдът не е указал на жалбоподателя, че носи доказателствена тежест за установяване на действително извършване на услугите. Дружеството твърди, че спрямо него са налице всички кумулативни условия за възстановяване на платения от него ДДС по процесните фактури, като излага подробни съображения и в тази насока. Моли да бъде отменено решението в обжалваната част и ако условията за решаване на спора по същество са налице, вместо него да бъде постановено друго решение, с което да се отмени АПВ в обжалваната част. Ответникът - директор на Дирекция "ОУИ" (сега "ОДОП") София при ЦУ на НАП не взема становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София-град е изменил АПВ № 1048184 от 10.11.2010 г., издаден от в ТД на НАП - София, потвърден с решение № 200 от 04.02.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - София при ЦУ на НАП относно размера на непризнатия данъчен кредит от 92 193.38 лв. на 90 920 лв. и е осъдил жалбоподателя да заплати на Д"ОУИ" София 2000 лв. юрисконсултско възнаграждение, като се е позовал на установения от ССЕ размер на непризнатото право на данъчен кредит. Решението в частта, в която е изменен АПВ е недопустимо. Видно от депозираната пред първоинстанционния съд жалба вх. № 53-00-143/01.03.2011 г. дружеството е обжалвало АПВ в частта му, в която е отказано възстановяване на ДДС в общ размер на 90 920.22 лв. Ето защо решението в частта, с която съдът се е произнесъл за разликата над сумата 90 920.22 лв., като е изменил АПВ в посока намаление на сумата, следва да бъде обезсилено, тъй като съдът не е бил сезиран с такова искане. Решението в останалата част, с която фактически е отхвърлена жалбата срещу оспорения АПВ, е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Предмет на съдебен контрол пред административния съд е АПВ № 1048184 от 10.11.2010 г., издаден от в ТД на НАП - София в частта му, в която на "VOLVO LASTVAGNAR AKTIEBOLAG", Швеция е отказано възстановяване на ДДС в общ размер на 90 920.22 лв. по фактури, издадени от "Волво България" ООД, описани в искане за възстановяване на ДДС с референтен № SE1006141623567870 от 14.06.2010 г. за периода от 01.01.2009 г. до 30.09.2009 г., подадено от дружеството чрез електронен портал в Швеция по реда на Директива № 2008/9/ЕО на Съвета от 12.02.2008 г. и Наредба № Н-9 от 16.12.2009 г. (Обн. ДВ, бр. 101 от 18.12.2009 г. в сила от 01.01.2010 г.) за възстановяване на данъка върху добавената стойност на данъчно задължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава-членка на Общността, издадена от министъра на финансите, потвърден с решение № 200 от 04.02.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - София при ЦУ на НАП. С процесния АПВ приходния орган е установил, че по отношение на приложената фактура № 0...01894 от 11.05.2009 г., издадена от "София Сентрал Парк" ЕАД в размер на 1273,16 лв. не са спазени задължителните реквизити, предвидени в чл. 114, ал. 1, т. 8 от ЗДДС - не е посочен идентификационен номер на получателя, а по отношение на другите фактури, че не отговарят на изискванията на чл. 114, ал.5 ЗДДС - не са посочени данъчната основа и размера на данъка в български лева. С оглед установените недостатъци, органът по приходите е посочил, че не е изпълнено изискването на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н - 9 от 16.12.2009 г., поради което е отказал частично възстановяване на ДДС в размер на 92 193,38 лева. АПВ е обжалван в частта на отказа и с решение № 200/04.02.2011 г. директорът на Дирекция "ОУИ" София е потвърдил акта, като е преквалифицирал правното основание на постановения отказ и е приел, че не е доказано наличието на предпоставките, визирани в чл. 2, т. 2 и чл. 3, ал. 2 от Наредба № Н-9/16.12.2009 г. В обжалваното решение съдът първоначално правилно е посочил, че спорът по делото е на правото, определил е приложимата за случая правна уредба - Наредба № Н-9 от 16.12.2009 г. за възстановяване на платен данък върху добавената стойност на чуждестранни лица, установени и регистрирани за целите на данък върху добавената стойност на територията на Общността, като е тълкувал подзаконовия нормативен акт и по-конкретно разпоредбите на чл. 2 и чл. 3 от Наредбата, които регламентират условията за възстановяване на платен ДДС от чуждестранни ДЗЛ, установени на територията на друга държава членка на Общността. Съдът обаче не е обсъдил релевантните са спора факти и обстоятелства, както и представените доказателства, като не е дал отговор на спора доказал ли е жалбоподателя наличието на нормативно установените условия за възстановяване на данъка, предвидени в чл. 2 и чл. 3 от Наредбата, и не е изложил никакви мотиви в тази насока. Според съда безспорно в случая се касае за предоставяне на гаранционно обслужване по реда на чл. 129 от ЗДДС, осъществявано от българското представителство на Волво на предоставяни товарни автомобили, производство на VTC, като е установил, че гаранцията се поема от жалбоподателя съгласно Приложение 1. От една страна решаващият съд е посочил в мотивите си, че между страните не съществува спор за наличието на извършена доставка, представляваща гаранционно обслужване, като според съда въпросът с приложението на чл. 129 от ЗДДС, изрично е решен с представените пояснения/разяснения № 24-34-124 от 30.06.2009 г., № 26-0-6 от 04.02.2008 г. и № 20 - 25-197 от 18.09.2008 г. относно данъчното третиране на гаранционното обслужване по смисъла на ЗДДС на изпълнителния директор на ТД на НАП. От друга страна обаче съдът е приел, че предмета на спора се свежда до това дали по отношение на посочените фактури в искането по чл. 4 от Наредбата, по които е отказано възстановяване на ДДС на предоставените услуги по тях, е налице реалност по смисъла на чл. 2, т. 2 и чл. 3, ал. 2 от Наредбата, който извод е обосновал с приложените по делото доказателства, както и предмета на фактурите, по които не е признато право на възстановяване на ДДС, описани в Таблица № 2 от приетата по делото ССЕ, а именно - с предмет "сервизен час" са с № 1, 4 - 11, 18 - 25, 27, 61 - 65, 82 - 86, 88, 90 и 102; с предмет "сервизен час и резервни части" - № 12 - 15, 17, 26, 28 - 36, 38 - 59, 66 - 69, 77 - 81 0 101; с предмет "гаранционен ремонт, труд и резервни части" - № 2,3; с предмет "труд и резервни части" - № 16; с предмет "сервизен част и диагностичен тест/комплексна диагностика" - № 70 - 76; 87 и 89 - 100; с предмет "емблема, софтуер и диагностичен тест" - № 60; с предмет "услуга" - № 37 и с предмет "наем" - 103. Съдът е заключил, че единствено фактурите с № 2 и 3 в Таблица 2 от приетото заключение на ССЕ са свързани с предоставяне на гаранционни услуги, докато останалите не, независимо, че жалбоподателят е поддържал обратното. Според съда не са ангажирани доказателства, които да пояснят какво стои под посочения предмет на описаните по-горе фактури, въпреки дадените указания в определението за насрочване на делото за представяне на всички относими към тезите на страните доказателства. Наред с това е констатирано, че независимо, че за фактурите описани в Таблица № 2 от ССЕ като № 2 и № 3 е посочен предмет "гаранционен ремонт, труд резервни части", то не е отразен номера на шасито, който е основния идентификационен код на различните по вид МПС, не може да се обоснове реалност и действителност на извършената услуга. Не са приложени от дружеството и други относими писмени доказателства относно наличието на задание по иск. Отбелязано е също така, че описаният предмет на спорните фактури касаят филтри, калъфки (за седалки и облегалки за глави), ел. крушки, букси, фарове, релета, символ светлини, ключове, грес, моторно масло, лампи, спрей за ръжда, ролбар и т. н., които според съда безспорно са извън предмета на представената по делото международна гаранция. Що се отнася до представените в с. з. задание по иск (2542-29146-1001656-1) и задание по иск (2542-29146-1001656-2) по фактура № 0...25289 от 27.05.2009 г., отбелязана под № 26 в Таблица 2 от ССЕ - Приложение 1; задание по иск (254202914901992585-1) по фактура № 0...26694 от 13.07.2009 г., № 43 в Таблица 2 от ССЕ - Приложение 2; UCHP 3.2 - M304062 - W. I. E. във връзка с фактура № 0...26913 от 20.07.2009 г. с № 47 от Таблица 2 към ССЕ и У. формуляр 1 - W. I. E., за който не се установява идентичност по Рег. [рег. номер на МПС] с представените по делото фактури - Приложение 2, съдът, след анализ на същите е приел, че са неотносими към предмета на делото, след като е установил, че извършените ремонти са с по-ранна дата от датите на издаване процесните фактури. По тези съображения е приел, че ангажираните доказателства не могат да обосноват наличието на изпълнение на гаранционни задължения, тъй като описаните доставки не са от предмета на гаранционния договор. По отношение отказания данъчен кредит в размер на 1 273,16 лв. по фактура № 0...1894/11.05.2009 г., издадена от София Сентрал Парк ЕАД, с предмет на доставка - "наем на жилищни площи" и "наем паркоместа" в сграда на адрес: гр. София, ул. Шейново № 7, съдът е приел, че не е доказано, че процесните услуги се използват за независимата икономическа дейност на VCT, т. е. за извършване на доставки с място на изпълнение извън територията на страната, които биха дали право на приспадане на данъчен кредит, като същевременно с тях не се извършват доставки на територията на Р. България, където е местонахождението на недвижимия имот. В заключение съдът е посочил, че правно основание за постановения отказ на данъчен кредит не следва да бъде разпоредбата на чл. 114, ал. 1, т. 8 от ЗДДС - идентификационен номер за целите на ДДС - когато получателят е регистриран в друга държава членка, както е посочено в процесния АПВ, а неизпълнение условията на чл. 2 и чл. 3 от наредбата, във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС. Съобразно изложеното касационната инстанция намира, че обжалваното решение страда от вътрешни противоречия и е необосновано. При постановяването му съдът е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като е обосновал част от решението си с нереалност на доставките, без да отдели спорното от безспорното и без да укаже на жалбоподателя да ангажира доказателства в тази насока. Съдът не е обсъдил относимите за спора факти и обстоятелства и не е изложил мотиви относно спора, с който е сезиран, а именно налице ли са условията, предвидени в приложимата за случая наредба. В резултат на това съдът не е дал отговор законосъобразен ли е постановения с оспорения АПВ частичен отказ на приходната администрация да възстанови платения ДДС от жалбоподателя по процесните доставки. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 и чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,