Решение № 8673 от 26.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11473/2016 г.

Решение № 8673 от 26.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11473/2016 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Б. В. Н. против решение № 1547 от 28.07.2016 г. по адм. дело № 441/2016 г. на Административен съд - П.. В нея се правят оплакания за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при неправилно приложение на материалния закон и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - началникът на Районно управление гр. К. при Областна дирекция на МВР - П., не е представил становище по същата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - П. е отхвърлил жалбата на Б. В. Н. против заповед № 281з-207 от 23.12.2015 г. на началника на Районно управление гр. К. при Областна дирекция на МВР - П., с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 1 и 4, чл. 200, ал. 1, т. 11 и 12 и чл. 204, т. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи, на мл. инспектор Б. Н. е наложено дисциплинарно наказания "порицание" за срок от шест месеца. За да постанови този резултат, административният съд е установил точно фактическите обстоятелства по оспорването и приложил правилно материалния закон. По делото е установено от фактическа страна, че на 15.07.2015 г. за времето от 04.04 ч. до 05,37 ч. в гр. К., като част от смесен автопатрул, жалбоподателят Б. Н. е бил назначен в наряд. По повод получени данни за извършени дисциплинарни нарушения с писмо рег. № 7855р-6282/24.08.2015 г. на дирекция "Вътрешна сигурност" на МВР, с приложени видеофайлове, е назначена комисия, която да извърши проверка. Резултатите от работата на комисията са отразени в справка рег. № 2372р-16398 от 8.10.2015 г. В справката, по отношение на жалбоподателя, е посочено, че по време на наряд заедно с мл. инспектор Г. К. Г., като смесен автопатрул по пътен контрол със служебен автомобил "О. А." рег. № РВ 4274 МХ не наблюдават движението, за да вземат мерки за недопускане на нарушение на правилата за движение. Това поведение на служителя е квалифицирано като нарушение на задължението по чл. 80, ал. 1 и 2, т. 4 от Инструкция № 8121 от 20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол и пътното движение и като нарушение на етичните правила- т. 24 от Етичния кодекс, според която държавният служител трябва да изпълнява стриктно и безпристрастно професионалните си задачи. Служителят се е запознал със справката, в която за допуснатото нарушение е предложено да му бъде наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца и е дал писмени обяснения по случая. В обяснението си е посочил, че е почувствал умора и си е затворил очите, за да отпочине преди да потегли с автомобила, но не е заспивал. Тези обстоятелства са инкорпорирани в оспорената заповед, с която дисциплинарно наказващият орган е санкционирал дисциплинарно служителя. Съдът, с оглед възприетата фактическа обстановка, правилно е приел, че обжалваната заповед е издадена в сроковете по чл. 195, ал. 1 ЗМВР, при спазване на административната процедура и на изискванията за форма и съдържание. Съответен на фактите по делото и правната уредба е изводът на съда, че с поведението си по време на дежурство служителят е допуснал нарушение на служебните си задължения по чл. 80, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от Инструкция № 8121 от 20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол и пътното движение. Съгласно цитираните текстове, основна задача на служителя е да следи спазването на правилата за движението, сигурността и безопасността на движението по пътищата, предотвратяване на нарушенията и осигуряване на обществения ред - чл. 80, ал. 2, а с ал. 4 на чл. 80 от Инструкцията, е предвидено задължението да наблюдава движението и взема мерки за недопускане нарушения на правилата за движение. Съдът е обсъдил доводите и възраженията на жалбоподателя във връзка с действията му по време на наряд и обосновано е намери същите са неоснователни. Изводът на съда, че през посочения период от време в заповедта служителят не е изпълнявал по нормативно изисквания начин служебните си задължения, което съставлява дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 2 ЗМВР, кореспондира с фактите по делото и е правно издържани. Наложеното дисциплинарно наказание е съответно на тежестта на нарушението и цялостното поведение на жалбоподателя. Релевираните оплаквания в касационната жалба по същество са насочени към законосъобразността на оспорената заповед, не и към правилността на фактическите и правни съображения на решаващия съд. Тези възражения са били направени и пред първата инстанция и съдът аргументирано ги е отхвърлил като неоснователни. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение,