Решение № 4817 от 8.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2332/2014 г.

Решение № 4817 от 8.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2332/2014 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Министъра на вътрешните работи против Решение № 17107 от 18.12.2013 г. по адм. дело № 9202/2013 г. на тричленен състав на Върховният административен съд. Излага доводи за неправилност на решението, като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост на съдебния акт - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдът неправилно е приел процесната заповед за материално незаконосъобразна, тъй като от доказателствата по делото не се установява Димо Димов да е извършил вменените му нарушения. Посочва, че за да се приеме, че Димов е изпълнил задължението си по чл. 21, т. 4 от Инструкция № Iз-2019/09.11.2006 г., е било необходимо той като старши на екипа по съпровождане на четирите лица, знаейки, че две от тях имат рисково поведение, да организира съпровождането им с предоставения му екип по начин, по който да не се допусне тяхното бягство. Моли обжалваното решение да бъде отменено и спорът решен от настоящата инстанция по същество. Ответникът - Димо Колев Димов, в писмена защита, излага становище за неоснователност на касационната жалба. Иска да му бъдат присъдени сторените по делото разноски за пътни разходи. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Димо Колев Димов против Заповед рег. № К-12285/08.11.2012 г. на Министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 226, ал. 1, т. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във връзка с чл. 228, ал. 1, т. 5 и ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР) му е наложено дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или степен" за срок от една година. Повод за издаване на заповедта е обстоятелството, че Димов не е създал необходимата организация за охрана на две задържани непълнолетни лица при съпровождането им, в резултат на което на 30.08.2012 г. около 18,30 часа е допуснал бягството им в района на центъра за Спешна медицинска помощ в гр. Несебър, с което е нарушил чл. 21, т. 4 от Инструкция рег. № Iз-2019/09.11.2006 г. за организацията и реда за съпровождане на малолетни и непълнолетни лица от органите на МВР. С обжалваното решение ВАС, тричленен състав на V отделение е отменил процесната заповед. За да постанови този резултат е приел, че с разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 2 във вр. с ал. 3 на Инструкция № Iз-2019 от 09.11.2006 г. са вменени задължения на началниците на Полицейски управления да определят ежегодно поименно полицейските служители, които да осъществяват съпровождане на малолетни и непълнолетни лица. В случая е посочил, че Началникът на РУП Несебър с издадената Заповед рег. № I-5 от 03.01.2012 г. е възложил на Димов да организира и ръководи съпровождането на тези лица, като това възлагане е в нарушение на разпоредбата на чл. 12 от Инструкцията, вменяваща тези задължения единствено на началниците на РПУ, ГПУ и РУТП, и не предвиждаща възможност за делегацията им на други лица. Приел е също, че разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от Инструкцията, изисква за всеки отделен случай на съпровождане на малолетни и непълнолетни лица ръководителят на структурното звено по чл. 7, ал. 1 и ал. 2, а именно Началникът на РУП или упълномощен от него служител да издава писмена заповед по образец, като задължението във всеки конкретен случай да бъде издавана отделна заповед е обусловено от необходимостта за всеки такъв случай, да бъде извършена преценка на всички относими обстоятелства за издаването й. В тази връзка е посочил, че издателят на тази заповед, а не жалбоподателят е имал задължение да създаде необходимата организация за охраната на задържаните непълнолетни лица, чието съпровождане е разпоредил. Така постановеното решение е правилно Изложената в същото фактическа обстановка се потвърждава от доказателствата по делото. Настоящият състав счита, че тричленният състав на ВАС е изложил подробни мотиви към атакувания съдебен акт, които споделя напълно. Следва да се отбележи също, че Димо Димов, както по време на дисциплинарната процедура /обяснения, дадени на 12.10.2012 г./, така и пред първата инстанция е твърдял, че е поискал по-голяма численост на охраната предвид убеждението си, че съпровожданите лица имат оформено престъпно мислене, което ги прави изключително опасни. В обясненията дадени на 02.10.2012 г., същият посочва, че е поискал двама полицаи от полицейски командир Георгиев, който му отговорил, че към момента е нямало свободни полицейски служители и може да осигури само Радослав Сандев, командир на отделение в същата смяна. В тази връзка Димов е поискал от гл. инсп. Панайотов, началник на ДВНМН, съпровожданите лица да бъдат прегледани в ДВНМН, но получил отговор, че медицинското лице в щата на ДВНМН е съкратено и се налага медицинският преглед, ако не може да се проведе в гр. Несебър, да се ползват услугите на МБАЛ Бургас. Съгласно чл. 12 от Инструкция № Iз-2019 от 09.11.2006 г. за организацията и реда за съпровождане на малолетни и непълнолетни лица от органите на МВР, началниците на РПУ, ГПУ и РУТП организират, изпълнението на дейността и контрола по съпровождането на малолетни и непълнолетни лица, силите и средствата за осъществяване на съпровождането на малолетни и непълнолетни лица, изготвянето на документацията за съпровождане на малолетни и непълнолетни лица в структурното звено и обучението на полицейските служители, които са определени за съпровождане на малолетни и непълнолетни лица. В тази връзка правилно е приетото от тричленният състав на ВАС, че инструкцията вменява тези задължения единствено на началниците на РПУ, ГПУ и РУТП, и не предвиждаща възможност за делегацията им на други лица. Задължение на издателя на заповедта по чл. 15 от Инструкцията, както е посочил съда, е било да извърши преценка и съответно да разпореди съпровождането да бъде извършено от достатъчен брой полицейски служители и с подходящ автомобил. В случая видно от показанията на Димов, които не са оспорени, същият е направил всичко възможно за да създаде необходима организация във връзка с конвоирането на задържаните лица, въпреки, че това не е било негово задължение. Отделно от изложеното, разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от Инструкция установява, че съпровождането на две и повече малолетни и непълнолетни лица се осъществява от екип от най-малко двама полицейски служители, като броят на служителите се определя съобразно броя на съпровожданите малолетни и непълнолетни лица и оперативната обстановка. Обстоятелството, че в случая двама служители на МВР са съпровождали четири непълнолетни лица, като двама от тях в резултат на неправилно извеждане и лоша организация са избягали, е относимо към издателя на Заповед № 195/30.08.2012 г. - Началника на РУП - Несебър. Воден от горното, настоящият петчленен състав на Върховния административен съд приема, че обжалваното решение е правилно и обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила като постановено при отсъствие на сочените в касационнната жалба отменителни основания. При този изход на спора претенцията на ответника по делото пред настоящата инстанция за присъждане на сторените по делото разноски за пътуване, следва да бъде уважена. Същите са своевременно поискани, както пред първата инстанция по делото, така и пред настоящата, като са представени доказателства за тяхното извършване - Билет за пътуване, издаден от "Юнион Ивкони" ООД с маршрут Несебър - София на 03.03.2013 - София - Несебър на 04.03.2013 г. за дата на съдебно заседание по адм. дело № 488/13 на ВАС на 04.03.2013 г. за сумата от 63 лева и Билет за пътуване, издаден от "КАРАТ - С" АД с маршрут Несебър - София на 26.112013 г. - София - Несебър на 27.11.2013 г. за дата на съдебно заседание по адм. дело № 9202/13 на ВАС на 27.11.2013 г. за сумата от 62 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия