Решение № 222 от 12.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4431/2015 г.

Решение № 222 от 12.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4431/2015 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Владимир Йорданов Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молба на Н. Е. Ю. за отмяна на влязло в сила решение № 45 от 18.04.2011 г. по гр. д. № 1910/2010 г. на Районен съд Кърджали, потвърдено с решение № 232 от 13.07.2011 г. по възз. гр. д. № 205/2011 г. на окръжен съд К., с което е отхвърлен иск на Н. Е. Ю. срещу Ф. М. Е. и Г. М. Е. с правно основание чл. 108 ЗС за недвижим имот -дворно място в [населено място], [община], заедно с 1/2 ид. ч. от построената в имота паянтова жилищна сграда. Посоченото основание за отмяна е чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК - нови писмени доказателства от съществено значение за делото, с които молителят не е могла да се снабди преди 21.05.2015 г. Молителят твърди, че се е снабдил с нови писмени доказателства, установяващи обстоятелства от съществено значение за делото - нотариално заверени на 21.05.2015 г. декларации от М. Х. О. и Т. К. Ю., че твърдените от всеки един от тях пред нотариуса обстоятелства по време на извършване на обстоятелствена проверка от 15.11.2006 г. от нотариус К. Д., че собственик на процесния имот е Ф. М. Е. не отговарят на истината, защото деклараторите са били подведени и че собственик на процесния имот е Н. Е. Ю. Насрещните страни Ф. М. Е. и Г. (Г.) М. Е. в писмен отговор поддържат, че молбата за отмяна е неоснователна. По допустимостта на молбата за отмяна е постановено определение № 264/17.09.2015 г., с което е допусната до разглеждане. По основателността на молбата настоящият състав намира следното: В. решение е влязло в сила на основание чл. 269, т. 1 ГПК с влизането в сила на определение № 410/08.11.2011 г. по гр. д. № 1071/2011 г. на ВКС, II г. о., с което касационната жалба на Н. Е. Ю. против въззивното решение № 232 от 13.07.2011 г. по възз. гр. д. № 205/2011 г. на окръжен съд К. е оставена без разглеждане. Определението е съобщено на Н. Е. Ю. на 14.11.2011 г., не е обжалвано и е влязло в сила след изтичане на една седмица. Представените от молителя доказателства представляват нотариално заверени писмени декларации на лица, които биха потвърдили пред съд вписаното в декларациите като свидетели. Съгласно приетото с т. 4. от Постановление № 2 от 29.09.1977 г. по гр. д. № 1/1977 г. на Пленума на ВС не е допустима отмяна по реда на чл. 231, б. "а" ГПК от 1952 г. (отм.) въз основа на писмени декларации на лица, които биха потвърдили пред съд вписаното в декларациите като свидетели. Видно от мотивите на постановлението на ВС: писмените декларации не са новооткрити доказателства по смисъла на чл. 231, б. "а" ГПК (от 1952 г., понастоящем отм.); По смисъла на закона новият писмен документ трябва сам по себе си да представлява доказателство по делото, а не да доказва, че има свидетели или вещи лица, които могат да бъдат разпитани; чл. 231, б. "а" ГПК (от 1952 г., отм.) не допуска отмяна на влезли в сила решения въз основа на свидетелски показания или заключения на вещи лица; Още по-малко такава отмяна може да се допусне въз основа на очаквани бъдещи свидетелски показания или заключения на вещи лица. Разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 от действащия ГПК от 2007 установява същото правило като разпоредбата на чл. 231, б. "а" ГПК от 1952 г. (отм.), поради което приетото с постановлението на ВС правило запазва значението си. От изложеното следва да се приеме, че не е осъществено основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. С оглед изхода от това производство молителят няма право на разноски. Насрещните страни претендират заплащането на направените разноски за процесуално представителство в размер на 480 лева, уговарянето и заплащането на тази сума се установява от представения договор за процесуално представителство. С оглед изхода от това производство искането им е основателно. Воден от изложеното и на основание чл. 307 ГПК съдът