Решение № 11242 от 18.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4320/2018 г.

Решение № 11242 от 18.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4320/2018 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на Столична община, срещу Решение № 477 от 25.01.2018 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело № 5156/2017 г. С обжалваното решение съдът е отменил Акт за прихващане или възстановяване № 7224-3112 от 16.12.2016 г. на старши инспектор в отдел "Триадица/Средец" на дирекция "Общински приходи" в Столична община, мълчаливо потвърден от кмета на Столична община В ЧАСТТА, с която не е уважено искането за възстановяване на недължимо платената през 2016 г. сума за данък пътно превозно средство с рег. [рег. номер на МПС] за 2013 г., включително и по отношение на платените лихви за забава и В ЧАСТТА, с която не е уважено в пълен размер искането за възстановяване на суми за недължимо платен данък през 2016 г. за пътно превозно средство с рег. [рег. номер на МПС] за 2011 г. и за 2012 г., включително и по отношение на платените лихви за забава, върната е преписката на компетентния орган за издаване на административен акт, съобразен с указанията на съда и са присъдени разноски с оглед изхода на спора. Касационният жалбоподател – кмет на Столична община, счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно приема, че е налице двойно плащане на публичното общинско задължение. Задълженото за местни данъци и такси лице по своя воля, доброволно е превело по сметка на общинската администрация процесната парична сума, с която е погасило чрез плащане конкретен публичен дълг. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли жалбата на "Райфайзен Лизинг България" ЕООД. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от юрисконсулт А. Йосифова. Ответникът по касационната жалба – "Райфайзен Лизинг България" ЕООД, счита същата за неоснователна по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приема от фактическа страна, че "Райфайзен Лизинг България" ЕООД е подало декларация по чл. 54 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) за притежаван лек автомобил с вх. № 7224065052/25.04.2014 г., отнасяща се за лек автомобил с партиден № 7224 Т121621, с рег. [рег. номер на МПС] (предишен рег. [рег. номер на МПС] ), двигател № [номер], рама № [номер]. С Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), № ДСЦ16-ТД26-553-1/04.11.2016 г., по отношение на този лек автомобил, се установява за 2011 г. размер на задължението по декларация за данък върху превозните средства в размер на 475, 86 лв., размер на внесената сума в размер на 475, 86 лв., дължима главница в размер на 46, 66 лв. и дължима лихва в размер на 54, 69 лв. или общо дължима сума за 2011 г. в размер на 101, 35 лв. За 2012 г. по отношение на този лек автомобил се установява размер на задължението по декларация от 475, 86 лв., дължима главница в размер на 475, 86 лв., дължима лихва в размер на 202, 12 лв. или общо дължима сума за 2012 г. в размер на 677, 98 лв. За 2013 г. по отношение на този лек автомобил се установява размер на задължението по декларация от 475, 86 лв., дължима главница в размер на 475, 86 лв., дължима лихва в размер на 153, 79 лв. или общо дължима сума за 2013 г. в размер на 629, 65 лв. Общият размер на задълженията по отношение на процесния лек автомобил, установени с акта за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК е 1408, 98 лв. Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът е установил, че не е направено оспорване от страна на ответника, че посочените в акта задължения са били събрани от органите по приходите, чрез удържане от внесен от търговското дружество депозит по сметката на СО - ПАМДТ Средец - Триадица съгласно писмо изх. № МДТ-2600-236 от 20.03.2014 г. По отношение на процесния лек автомобил търговското дружество за 2011 г. е заплатило данък с отстъпка в размер на 452, 07 лв., същото търговско дружество за 2012 г. за същия автомобил е заплатило данък с отстъпка в размер на 452, 07 лв. (по платежно нареждане от 19.03.2012 г.), същото търговско дружество по отношение на същия автомобил за 2013 г. е заплатило данък без отстъпка в размер на 475, 86 лв. (по платежно нареждане от 28.05.2013 г.). На 26.11.2010 г. е била осъществена покупко-продажба на активи на "Райфайзен Ауто Лизинг България" ЕООД (сред които и процесния автомобил), като купувач на същите е "Райфайзен Лизинг България" ЕООД, като по отношение на този автомобил е била закрита партидата в съответната общинска администрация, но след това, след пререгистрацията не са били вписани отново, а дружеството, което е продължило да плаща дължимите данъци за тях е "Райфайзен Лизинг България" ЕООД. "Райфайзен Лизинг България" ЕООД е установило плащане два пъти на задължението за данък превозни средства по отношение на процесния автомобил, като е подало искане за прихващане или възстановяване до район "Средец /Триадица" на Столичната община, вх. № 1431/27.05.2014 г. Иска се възстановяване на данък МПС за 2011 г. - 2012 г. за активи с рег. [рег. номер на МПС] (последващ рег. [рег. номер на МПС] ), партида 7224 Т121261 в размер на 904, 14 лв. От събраните по делото доказателства не се установява произнасяне на компетентния за това административен орган по направеното искане за прихващане или възстановяване. Като доказателство по спора е представено и прието искане за прихващане или възстановяване, направено от търговското дружество с посочена дата 7.12.2016 г., но без поставен вх. №, с което се иска възстановяването на недължимо платени и събрани суми, представляващи данък МПС и лихва за актив с рег. [рег. номер на МПС], партида 7224 Т121261 общо в размер на 1408, 98 лв., както следва - за 2013 г. - данък в размер на 475, 86 лв. и лихва в размер на 153, 79 лв., за 2011 г. - данък в размер на 46, 66 лв. и лихва в размер на 54, 69 лв., за 2012 г. - данък в размер на 475, 86 лв. и лихва в размер на 202, 12 лв. От представената като доказателство по делото справка относно постъпили в отдела искания за прихващане или възстановяване от търговското дружество за периода 7.12.2016 г. - 16.12.2016 г. се установява, че за посочения период в отдел "Общински приходи" "Средец /Триадица" на Столичната община са постъпили 7 броя искания за прихващане или възстановяване от търговското дружество - 6 броя от 16.12.2016 г. и 1 брой от 9.12.2016 г. Обжалваният в това съдебно производство акт за прихващане или възстановяване № 7224-3112/16.12.2016 г. е издаден във връзка с подадено искане с вх. № 7224-3112/16.12.2016 г. (обстоятелство, отразено в самия акт). При осъществен контрол за законосъобразност по административен ред, решаващият административен орган - кметът на Столичната община е потвърдил същия при условията на чл. 155, ал. 4 ДОПК. Въз основа на така установените факти съдът приема от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. По отношение на отказа за 2013 г., първоинстанционният съд е посочил, че е налице плащане на дължимото задължение по отношение на процесния автомобил два пъти - през 2016 г., чрез удържане от внесен от търговското дружество депозит по сметката на общината и по платежно нареждане от 28.05.2013 г. Идентични правни изводи са направени и по отношение на периодите 2011 г. и 2012 г. По отношение на посочените периоди, за разлика от периода 2013 г., съдът е приел, че е налице произнасяне на административния орган с обжалвания акт за прихващане или възстановяване, като със същия общо за двата периода на търговското дружество е възстановена сума в размер на 904, 14 лв. Неправилно административният орган е определил, че недължимо е плащането, извършено през 2011 г. и 2012 г., а не това през 2016 г. Според съда, като недължимо следва да се определи плащането, извършено през 2016 г., със сумите, посочени в акта за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК. Сумата, която е разпоредил за възстановяване административният орган е по-ниска от претендираната от жалбоподателя, като разликата произтича включително и от начислената лихва и от размера на ползваната при плащането на данъка отстъпка. Административният орган е признал, че е налице двукратно плащане на данъка за 2011 г. и за 2012 г., поради което на възстановяване следва да подлежи сумата по повторното заплащане на данъка, която е в по-висок размер и начислената лихва. Въз основа на горното съдът прави извод за незаконосъобразност на оспорения акт и го отменя. Решението е правилно. Твърдените от касатора пороци на обжалваното съдебно решение и доводите в тяхна подкрепа сочат, че спора по делото е досежно приложението на материалния закон. Макар касаторът да твърди, че обжалваното съдебно решение страда и от пороците необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила фактически не сочи доводи в подкрепа на тези твърдения. Налице е бланкетно посочване на двата порока по смисъла на чл. 209 АПК, с оглед на което и в съответствие с чл. 218, ал. 1 и 2 АПК съдът не следва да обсъжда тези пороци на съдебния акт. Съгласно чл. 52, т. 1 ЗМДТ с данък върху превозните средства се облагат превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа на страната. С обжалваното съдебно решение съдът отменя Акт за прихващане и възстановяване № МДТ-2600-242 в обжалваната част, защото приема, че е постановен в нарушение на материалния закон. Преди да обсъди доводите на касатора съдът счита за необходимо да посочи следното: Разпоредбата на чл. 128, ал. 1 ДОПК, тълкувана в контекста на съдържанието на публичните вземания по чл. 1, ал. 1, т. 5 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) във вр. с чл. 162, ал. 2, т. 1 ДОПК и на компетентността на органите по чл. 4 ЗМДТ, обосновава правомощие на органа по приходите в общинската администрация да извърши възстановяване на платени суми за недължими публични задължения за местни данъци. Съгласно чл. 129, ал. 1 ДОПК, прихващането или възстановяването може да се извършва по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето. Искането за прихващане или възстановяване се разглежда, ако е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго. От доказателствата по делото се установява, че по отношение на превозно средство (ПС) рег. [рег. номер на МПС] (последващ рег. [рег. номер на МПС] ), партида 7224 Т121261, за 2011 г. е платен данък превозно средство (ДПС) в размер на 452, 07 лева, на 08.03.2011 г., за 2012 г. - 425, 07 лева на 19.03.2012 г. и за 2013 г. - 475, 86 лева на 28.05.2013 г. По отношение на процесното ПС с Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № ДСЦ16-553-1 от 4.11.2016 г., са установени задължения за ДПС за 2011 г. в размер на 101, 35 лева, за 2012 г. - 677, 98 лева и за 2013 г. - 629, 65 лева или общо 1408, 98 лева от които 998, 38 лева главница и 410, 60 лева лихва. От приетото като доказателство по делото писмо изх. № 12104/04.11.2016 г. на Райфайзен Лизинг България ЕООД до директор Дирекция "Общински приходи", отдел "Средец и Триадица" към СО се установява, че така определените задължения за процесното ПС са погасени от внесен по сметка на СО - ПАМДТ Средец - Триадица на 20.04.2014 г. паричен депозит от дружеството в размер на 90200 лева, съгласно писмо изх. № МДТ-2600-236 от 20.03.2014 г. Този факт не се оспорва от страните по делото. С процесния АПВ от 16.12.2016 г. е прието, че по отношение на процесното ПС е платен данък МПС за 2011 г. на 8.03.2011 г. (с 5 % отстъпка) в размер на 452, 07 лева и е платен данък МПС за 2012 г. на 19.03.2012 г. (с 5 % отстъпка) в размер на 452, 07 лева, като е надвнесен данък за ПС за 2011 г. и 2012 г. в размер 904, 14 лева. Със същия АПВ, на дружеството е възстановена сумата от 904, 14 лева. В първоинстанционното производство е обжалван АПВ № 7224-3112 от 16.12.2016 г. В ЧАСТТА по отношение на превозно средство (ПС) рег. [рег. номер на МПС] (последващ рег. [рег. номер на МПС] ), партида 7224 Т121261, с която е отказано възстановяване на недължимо платените суми за данък ПС за 2013 г. и за връщане на недължимо платените суми по повторното заплащане на данък ПС за 2011 г. и 2012 г., която е в по-висок размер и лихви върху сумите за данък ПС за 2011, 2012 и 2013 г. Правилно първоинстанционният съд е приел, че по отношение искането за възстановяване на недължимо платени суми за 2011 г. и 2012 г., органът неправилно е отказал да възстанови недължимо платените суми по повторното заплащане на данък ПС за 2011 г. и 2012 г., която е в по-висок размер и сумите за платени лихви върху сумите за данък ПС. От представените по делото доказателства се установява по категоричен начин, че задълженията за процесното ПС за 2011 г. са платени на 8.03.2011 г. с 5 % отстъпка, а тези за 2012 г., на 19.03.2012 г. с 5 % отстъпка. Както е посочил и съставът на АССГ първото извършено плащане от дружеството през 2011 г., съответно през 2012 г. следва да се счита за редовно извършено, поради което начисленият данък в по-висок размер и начислените лихви върху тези суми въз основа на АУЗ от 4.11.2016 г. подлежат на възстановяване. Обоснован и въз основа на събраните по делото писмени доказателства е и изводът на съдебния състав относно основателност на искането за възстановяване на дружеството в частта му за възстановяване на недължимо внесените суми за 2013 г., представляващи данък ПС в размер на 475, 86 лева и лихва в размер на 153, 79 лева или общо 629, 65 лева, съответно незаконосъобразност на отказа в тази му част. От приетото като доказателство по делото платежно нареждане от 28.05.2013 г. се установява по категоричен начин, че данък за процесното ПС за 2013 г. в размер на 475, 86 е платен на същата дата. Ето защо сумата по АУЗ от 4.11.2016 г. в размер на 629, 65 лева (представляващ главница и лихва) за данък ПС 2013 г. относно процесното ПС, платена през 2016 г., се явява повторно платена и съответно недължима. Неоснователно е направеното в касационната жалба възражение, че след като сумите са били доброволно платени, лицето няма право да иска възстановяването им. Обстоятелството дали сумите са внесени доброволно или въз основа на акт на орган по приходите е от значение единствено досежно задължението за връщане на законната лихва върху тях. В случая сумата е внесена въз основа на акт на орган по приходите (АУЗ от 4.11.2016 г.), поради което подлежи на връщане със законната лихва за изтеклия период в съответствие с чл. 129, ал. 6, изр. първо ДОПК. Видно от изложеното, доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение поради нарушение на материалния закон са неоснователни. Съдът правилно е установил фактите по делото и правилно е тълкувал и приложил материалния закон. Решението му като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед на изхода от спора, направено от ответника искане и на основание чл. 161, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 4, ал. ЗМДТ съдът следва да осъди Столична община – юридическото лице, в чиято структура е органът – касатор, да заплати на "Райфайзен Лизинг България" ЕООД направените по делото разноски. Същите, видно от доказателствата по делото, са за възнаграждение на юрисконсулт. Размерът на същото съдът определя на 300 лв. на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, седмо отделение