Решение № 2610 от 25.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11935/2008 г.

Решение № 2610 от 25.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11935/2008 г., I о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "ОУИ", гр. Варна, при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, срещу частта от решение № 506/21.07.2008 г. по ахд № 1608/2005 г. на Варненски окръжен съд, административно отделение, с което е отменена частта от данъчен ревизионен акт (ДРА) № 262/30.06.2005 г. на данъчен орган при ТДД - Разград, потвърдена с решение № 768/1.09.2005 г. на директора на РДД - Варна, с която за 2001 година на "Хан Кубрат" АД, гр. Кубрат, са определени данъчни задължения за данък върху печалбата, данък за общините и съответните лихви за просрочие, вследствие извършеното увеличение на финансовия резултат на основание чл. 23, ал. 2, т. 22 от ЗКПО. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения, нарушение на материалния закон и необоснованост, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу спорната част от ДРА и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационна жалба -"Хан Кубрат" АД, гр. Кубрат, не взима становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо "а" отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че с РА незаконосъобразно е увеличен финансовия резултат на дружеството за 2001 г. със сумите, с които жалбоподателят е намалил финансовия си резултат по реда на чл. 23, ал. 3, т. 10 от ЗКПО (отм.) - а именно облагаемата печалба се намалява с обложената част от провизиите по чл. 23, ал. 2, т. 22 от ЗКПО (отм.) във финансовите и нефинансовите предприятия, когато провизията се реинтегрира в печалбата. За да обоснове този си извод, съдът се е позовал на установените счетоводни записвания от приетата по делото и неоспорена от страните експертиза, според която ревизираният субект е начислявал данъчни задължения върху провизираните си вземания, описани като несъбираеми през 2001 г., през периода 1998 - 2001 г., включително. През тези периоди дружеството е преобразувало по реда на чл. 23, ал. 2, т. 22 счетоводната си печалба в посока увеличение с 30 % от провизираните вземания, с което същите са вече обложени с данъци - данък за общините и данък печалба по данъчните ставки, действали през съответните данъчни периоди. Обложените вече с данъци суми представляват данъчен ефект от данъчна временна разлика, с която следва да се намалят данъчните задължения, но по ставките данъци към 2001 година, което дружеството е извършило с дебатирането на сметки 451 "разчети с общините" с 1316, 66 лв., 452 "разчети за данък печалба" с 1 777, 49 лв. Единственото конкретизирано възражение на касатора е, че не е било налице реинтегриране на провизията в печалбата, за да може да намали дружеството финансовия си резултат по реда на чл. 23, ал. 3, т. 10 от ЗКПО (отм.). Доколкото преценката дали провизиите са реинтегрирани в печалбата изисква специални счетоводни познания, каквито съдът не притежава, касаторът с оглед твърдението си, че изложеното от вещото лице не сочи на интегриране в печалбата, е следвало своевременно да оспори заключението или да му постави допълнителна задача. Като не е направил това, същият е понесъл законосъобразно последиците от тежестта на доказването. Решението е в съответствие със събраните по делото доказателства и приложимото материално право, като при постановяването му не са допуснати съществени съдопроизводствени нарушения. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски по делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, първо "а" отделение