Решение № 10393 от 3.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13256/2017 г.

Решение № 10393 от 3.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13256/2017 г., III о., докладчик председателят Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по две касационни жалби срещу решение № 5691/12.10.17 г., постановено от Административния съд С.-град по адм. д. № 8796/16 г. С обжалваното решение е осъдена Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" по иск с пр. осн. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ да заплати на Т. М. Т. 440 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за периода от 18.05.2016 г. до 11.08.2016 г. в З. Б., ведно със законната лихва върху обезщетението от завеждането на исковата молба до окончателното погасяване на задължението и мораторна лихва за периода от 12.08.2016 г. до датата на исковата молба. Със същото решение, искът на Т. М. Т. е отхвърлен за разликата над присъдената с решението сума до предявения размер от 35 000 лева, ведно със съответната законна лихва от завеждането на исковата молба до окончателното погасяване на задължението и съответната мораторна лихва за периода от 17.05.2016 г. до 12.08.16 г. Едната касационна жалба е подадена от Т. М. Т. чрез служебен защитник -адв. Костов срещу решението в частта му, в която е отхвърлен иска. Твръди се, че в обжалваната част, решението е постановено в противоречие с материалния закон -чл. 52 ЗЗД. Твърди се също така, че съдът не е съобразил тежестта на неблагоприятните условия, при които е бил поставен ищецът както и здравословното му състояние. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и уважаване на исковата претенция изцяло, както и претенцията за лихва. Втората касационна жалба е подадена от ГДИН и е срещу осъдителната част на решението. Наведените касационни основания са всичките по чл. 209, т. 3 АПК- допуснати от съда съществени съдопроизводствени нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне изцяло на иска. Касационната жалба на ГДИН се оспорва от Т. Т. по съображения в писмен отговор на касационна жалба. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационните жалби и за правилност на съдебното решение. Върховният административен съд преценява касационните жалби като допустими, тъй като са подадени от страни в съдебния спор в рамките на законоустановения срок по чл. 211 АПК. По основателността на жалбите съдът приема следното: Административният съд е приел, че е сезиран с иск с пр. осн. чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата /ЗОДОВ/, с който ищецът претендира от ГДИН изплащане на обезщетение в размер на 35 000 лева за причинени му имуществени вреди, от длъжностни лица на дирекцията поради неизпълнение на задълженията им, произтичащи от ЗИНЗС да осигурят нормални битови и хигиенни условия в помещенията, в които ищецът е изтърпявал наказанието си в З.-Б., както и че не му е осигурявано подходящото хранене за здравословното му състояние, както и медицинско обслужване. Периодите, които са посочени от ищеца като процесни и възприети от съда като такива са 17.05.2016 г. до 01.06.16 г. в приемната на затвора и от 01.06.2016 г. до 11.08.16 г. в 9-та група, 6-та стая. Претендира се и законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от 17.05.2016 г. Съдът е приел, че претенцията на ищеца се основава на следните фактически твърдения: липсата на достатъчна площ в помещенията, водата, течаща в мивката, която е в помещенията е мазна, с пясък и неприятна миризма, липсата на баня в помещенията и недостътъчност на времето за поддържането на личната хигиена в общата баня в мръсното помещение, мръсен под и наличие на инсектициди в помещенията, наличието на само един оголен контакт в помещението, недостатъчност на храната, появили се здравословни проблеми в резултат на тези лоши условия. Съдът е установил, че ищецът е преведен в З. Б. на 18.05.2016 г. и е преведен обратно в З. С. на 12.08.16 г., като в пиемното отделение на З. Б. е пребивавал от 18.5.2016 г. до 01.06.2016 г. Въз основа на свидетелски показания, съдът е приел, че помещението е било пренаселено, амортизирано, с нечиста питейна вода. Съдът е приел, че не е осъществявана дератизация и дезинфекция, като по отношение на хигиената е приел, че от значение за нея са и усилията на самите лишени от свобода. Въз основа на установеното и съобразявайки критериите, изведени от практиката на ЕСПЧ по дела срещу България по аналогични случаи, съдът е формирал извод, че по време на престоя му в приемното отделение на З. Б., ищецът е бил принуден да търпи ограничения, надвишаващи неизбежното ниво на страдание, присъщо на престоя в местата за лишаване от свобода, които излизали извън прага на строгост по чл. 3 ЕКПЧ. Въз основа на така установените обективни условия, съдът е приел, че ищецът е претърпял страдания, които с и във връзка с незаконосъобразната административна дейност. За тези 14 дни престой в приемното отделение, съдът е счел, че справедливото обезщетение е в размер на 140 лева. Съдът е приел за установено също така, че след престоя му в приемното отделение, ищецът е преместен в 6-та стая, където е престоял от 01.06.2016 г. до 11.08.2016 г. Въз основа на писмени документи по делото и сведетелски показания, съдът е приел, че през тези 87 дни престой в това помещение, ищецът е бил поставен при същите условия, каквито са установени и за приемното помещение на затвора. За този период, справедливото обезщетение, определено от съда е 300 лева.. По отношение на втората група бездействия, изразяващи се в липсата на полагани медицински грижи, съответстващи на здравословните оплаквания на ищеца, съдът е преценил като недоказани, посочвайки, че медицинското досие на ищеца, не съдържало сведения за неговите здравословни оплаквания.. По касационната жалба на физическото лице, касационният съдебен състав счита, че не са налице касационните основания, посочени в нея. Неоснователно е оплакването на този касатор, че съдът не е взел предвид в достатъчна степен тежестта на неблагоприятните условия, както и здравословното състояние на ищеца. Съдът е преценил в кумулативност всички предпоставки, които е приел за установени. Размерът на присъденото обезщетение е съответно на интензитета на преживените неудобства от ищеца, като се има предвид продължителността на престоя му при тези условия. По отношение на здравословното състояние на ищеца, не може да се приеме, че то в конкретния случай е допринесло за по-голямото му засягане от условията, в които е пребивавал, тъй като на първо място, не е установено през този период, то да е влошено, а от друга страна, не е установено твърдението на ищеца, че през периода е получавал храна, която не е съобразена със здравословното му състояние. Неоснователна е и касационната жалба на ГДИН. Неоснователно е оплакването, че вредите, преживени от ищеца не са доказани. Според практиката на ЕСПЧ, на която правилно се е позовал административният съд, установените лоши хигиенни и битови условия, които надхвърлят ограниченията, присъщи на самото изтърпяване на наказанията, са достъчни да се приеме, че лице, поставено в тях се чувства унизено и страда. Неоснователно е оплакването на този касатор, че съдът необосновано е приел, че администрацията на затвора е отговорна за това, че водата в чешмите на затвора е с влошено качество. Независимо, кой е доставчикът на водата, именно администрацията на затвора е тази която, ако констатира проблем с водата и качеството й, следва да предприеме необходимото, той да бъде решен, в какъвто смисъл доказателства по делото не са представени. Невярно е твърдението на този касатор, че съдът не е извършил достатъчна преценка на събраните по делото доказателства. Видно от съдебното решение е, че то е подробно, но ясно. От мотивите на съда се установява, че изводите му са резултат на подробна и точна преценка на събраните по делото доказателства. Също от мотивите към решението, става ясно, че обстоятелствата, които съдът е приел за установени са резултата на кумулативна преценка на всички относими към дадено обстоятелство доказателства, събрани по делото. По тези съображения, настоящият състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като обосновано и правилно. Противно на касационните възражения, при постановяването му, съдът не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Решението като правилно следва да се остави в сила. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 1 АПК, Върховният административен съд