Решение № 501 от 10.12.2010 г. на ВКС по н. д. № 477/2010 г.

Решение № 501 от 10.12.2010 г. на ВКС по н. д. № 477/2010 г., II н. о., НК, докладчик съдията Биляна Чочева Производството е по реда на чл. 420, ал. 2, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на осъдения Р. Д. П. за възобновяване на ВНЧД № 465/2010 г. на Софийски апелативен съд и отмяна на постановеното по него определение № 261/26.07.2010, с което е било изменено определение от 01.07.2010 г. на Софийски окръжен съд по ЧНД № 466/2010 г. за групиране на наложените му наказания по влезли в сила присъди по реда на чл. 25, вр. чл. 23 от НК. В лично изготвеното от осъдения искане и допълнение към него се изтъкват доводи, съотносими към основанието за възобновяване по чл. 425, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Твърди се, че при групирането съдилищата неправилно са отчели размера на наказанието по НОХД № 142/2009 г., което е имало определящо значение за общото и за прилагането на чл. 24 от НК. Приели са, че размерът му е 6 години и 10 месеца без да съобразят, че всъщност това е увеличеното наказание по реда на чл. 24 от НК, което след това допълнително е било увеличено с още 3 години и 5 месеца и впоследствие намалено от апелативния съд на 2 години и 6 месеца. По този начин се е стигнало до прилагане на чл. 24 от НК два пъти. Претендира се отмяна на въззивното определение и връщане на делото за ново разглеждане на апелативния съд. В с. з. пред ВКС съденият лично и чрез служебния си защитник поддържа изложените съображения за възобновяване. Прокурорът от ВКП споделя направените оплаквания и намира искането за възобновяване за основателно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: От материалите е видно, че с присъда № 38/09.10.2009 г., постановена по НОХД № 142/2009 г. Софийският окръжен съд е признал подсъдимия Р. П. в извършването на 2 отделни престъпления, за които му е наложил наказания както следва: по чл. 152, ал. 3, т. 1 и т. 5, вр. ал. 1, т. 2 и 3, вр. чл. 29 и чл. 20, ал. 2 от НК в размер на 2 години и 10 месеца лишаване от свобода и по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198 , вр. чл. 29 и чл. 20, ал. 2 от НК в размер на 4 години и 10 месеца. На основание чл. 23, ал. 1 от НК му е определил общо наказание най-тежкото в размер на 4 години и 10 месеца лишаване от свобода, което съгласно чл. 24 от НК е увеличил с 2 години. След това е групирал по реда на чл. 25, вр. чл. 23 от НК наказанието по НОХД № 142/2009 г. (отчетено в размер на 6 години и 10 месеца) с наложените му по НОХД № 251/2008 г., № 584/2008 г. и № 520/2008 г. и му е определил общо такова в размер на 6 години и 10 месеца. Въз основа на предложение на прокурора и във вр. с чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК е поискано последващо ново групиране на наказания, наложени на Р. П. по реда на чл. 25, вр. чл. 23 от НК. То е било извършено от Окръжен съд - София с определение от 01.07.2010 г. по ЧНД № 466/2010 г. В съгласие с него на осъдения е било определено общо наказание по НОХД № 251/2008 г., № 338/2008 г., № 584/2008 г., № 520/2008 г., № 213/2009 г. и № 142/2009 г., като определящото за съвкупността най-тежко е било наложеното по НОХД № 142/2009 г. - в размер на 6 години и 10 месеца лишаване от свобода. Впоследствие на основание чл. 24 от НК това наказание е било увеличено с 3 години и 5 месеца. Въз основа на жалба на осъдения и с определение № 261/26.07.2010 г. по ВНЧД № 465/2010 г. Софийският апелативен съд е изменил първоинстанционния съдебен акт само в частта относно размера на увеличеното по реда на чл. 24 от НК наказание, което е намалил от 3 години и 5 месеца на 2 години и 6 месеца и е потвърдил същото в останалата му част. Отразените констатации в определенията на Окръжния и на Апелативния съд, касаещи размера на наложеното наказание по НОХД № 142/2009 г., което е имало определяща роля за налагане на най-тежкото общо наказание при съвкупност от присъди по чл. 25, вр. чл. 23 от НК, са незаконосъобразни. Наказанието по това дело погрешно е отчетено в размер на 6 години и 10 месеца лишаване от свобода. Повече от очевидно е, че по присъдата, постановена по НОХД № 142/2009 г. и при условията на чл. 23 от НК е било определено общо наказание за две престъпления и то е размер на 4 години и 10 месеца лишаване от свобода, след което е бил приложен чл. 24 от НК, довел до увеличаването му с още 2 години. С тази присъда окръжният съд е правил групиране и по чл. 25 от НК, като още тук погрешно е отразил размера на наказанието по НОХД № 142/2009 г. (вместо 4 години и 10 месеца е посочил 6 години и 10 месеца, което всъщност е увеличеното наказание по чл. 24 от НК). Същата грешка обаче е била възпроизведена при последващото групиране по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НК, извършено с определенията на Софийския окръжен съд и впоследствие от Софийския апелативен съд. Известно е, че при всяко последващо групиране приложението на чл. 24 от НК губи своето значение и въпросът за него се преразглежда след определяне на общото наказание, в конкретния казус при условията на чл. 25, вр. чл. 23 от НК. Това не е сторено, като фактически се е стигнало до прилагане на чл. 24 от НК два пъти. Неправилно наказанието по присъдата по НОХД № 142/2009 г. е било възприето в размер на 6 години и 10 месеца при положение, че то е 4 години и 10 месеца, а впоследствие това наказание е било увеличено с 3 години и 5 месеца, от окръжния съд, респ. от апелативния съд - с 2 години с оглед изменителната част на определението му от 26.07.2010 г. Констатираното нарушение не може да бъде отстранено от ВКС, тъй като се изисква коректно фактическо обсъждане на обстоятелствата за размера на наказанието по НОХД № 142/2009 г. и значението му за определяне на общото по реда на чл. 25, вр. 23 от НК, както и за приложението на чл. 24 от НК. Всички тези въпроси могат да бъдат разрешени от Софийския апелативен съд, на когото делото следва да се върне за ново разглеждане от фазата на съдебното заседание. Предвид гореизложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение