Решение № 341 от 11.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13649/2010 г.

Решение № 341 от 11.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13649/2010 г., III о., докладчик съдията Пенка Иванова Производството е по реда на чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), във вр. с чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано e по жалба на Акумча Белта Акуи, гражданка на Камерун срещу решение № 440 от 05.10.2010 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България. В жалбата се сочи, че административният орган е постановил незаконосъобразен административен акт и същият противоречи на разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Ответната страна - председателят на ДАБ, чрез юрк. Станкова изразява становище за неоснователност на жалбата. Представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и за законосъобразност на обжалвания административен акт. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящият съдебен състав, след като прецени данните по делото и доводите на страните, намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 87 от ЗУБ от лице с пряк и личен интерес от оспорване - адресат на обжалваната заповед, поради което е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е постановен отказ за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя на осн. чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във вр. с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Административният орган приел, че от изложената бежанска история по отношение на жалбоподателката не съществува риск от преследване или реална опасност от тежки посегателства по смисъла на закона в страната по произход Камерун. Решението е законосъобразно издадено от компетентен орган, в установената за това форма, при спазване на административно-производствените правила и при правилно прилагане на материалния закон. Административното производство е образувано по молба с вх. № 260 от 16.11.2009 г., подадена от Акумча Белта Акуи, гражданка на Камерун. С депозиране на молбата за закрила пред компетентния орган - председателя на ДАБ е изпълнил задълженията си по чл. 58, ал. 6 от ЗУБ, като е запознал молителката чрез писмени указания на разбирам за нея език за реда за подаване на молбата, за процедурата, която ще се следва, и за нейните права и задължения, както и за организации, предоставящи правна и социална помощ на чужденци. На 19.01.2010 г. и на 20.04.2010 г. с Акумча Акуи, съгласно чл. 63а от ЗУБ, са проведени интервюта за изясняване на нейната бежанска история, като видно от нейните изявления причините за напускането на Камерун са лични. Твърди, че й е оказван от жителите на родното си село натиск да приеме брак с полигамен мъж. Нейната религия (Свидетелите на Йехова) не й позволява това. Страхува се, че в същото село имало магьосници, които можело да й направят магия на нея и на поколението й. След изясняване на бежанската история на молителката, интервюиращият орган е изготвил становище до Председателя на ДАБ (рег. № УП- 4103 от 11.05.2010 г.), в което мотивирал предложение да бъде отказан статут на бежанец и хуманитарен статут на Акумча Акуи. Към административната преписка е приложена справка на дирекция "Международна дейност и европейски бежански фонд" към ДАБ при МС относно обстановката в Камерун и спазването на човешките права. Настоящата съдебна инстанция, при така установените факти, след като прецени доводите на страните, намира, че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на закрила - статут на бежанец и хуманитарен статут по отношение на Акумча Белта Акуи и постановеният отказ на председателя на ДАБ при МС в този смисъл е законосъобразен. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. За да постанови отказ за предоставяне на статут на бежанец, административния орган е изложил мотиви, че причините, на които се основава молбата за закрила, подадена от Акумча Белта Акуи, са лични, както и че от бежанската история на кандидатката не се установява преследване, съгласно признаците по чл. 8 от ЗУБ. Тези изводи са правилни и се основават на съдържащите се по делото писмени доказателства и въз основа на приложимия материален закон - ЗУБ. Видно от становището на Дирекция "Международна дейност" към ДАБ при МС, според Конституцията и законодателството на Камерун, всички граждани имат еднакви права и са защитени от дискриминация на базата на раса, етническа принадлежност, националност, социален произход. Забранени са мъченията и нехуманното отношение. Причините, които жалбоподателката сочи като основание за поисканата закрила е нежеланието й да сключи брак в разрез с принципите на нейната религия, както и страха й от магьосничество. От информацията на ДАБ, съдържаща се в приложената по делото справка, става ясно че в Камерун свободата на религията е гарантирана със закон, а практикуването на магьосничество е обявено за криминално престъпление. Не са налице и предпоставките по чл. 9 ЗУБ за даване на хуманитарен статут на кандидатката. Съгласно посочената разпоредба хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън страната си на произход или местоживеене по причина на заплаха за неговия живот, сигурност или свобода, поради насилие, възникващо от ситуации като въоръжен конфликт, както и когато е изложен на опасност от изтезание или други форми на нечовешко или унизително отнасяне или наказание и по тези причини не може или не желае да се завърне в страната си на произход или местоживеене. В страната не съществува въоръжен конфликт, както и не са налице данни за осъществявано насилие, изтезание или друго нечовешко отнасяне или наказание спрямо търсещата закрила. Неоснователни са доводите на жалбоподателката за допуснати съществени нарушения на процедурата. Възприетите от органа в резултат на интервюто факти не са оборени или изменени в рамките на съдебното оспорване. Административният орган задълбочено е изследвал историята на кандидата и правилно е обосновал извода за липса на условията по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. По тези съображения Върховният административен съд, трето отделение намира, че обжалваният административен акт е законосъобразен, а подадената срещу него жалба следва да се отхвърли като неоснователна. Водим от изложеното, Върховен административен съд - трето отделение,