Решение № 12714 от 16.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 78/2012 г.

Решение № 12714 от 16.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 78/2012 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Садат" ООД - гр. Пловдив чрез процесуалния си представител юрк. Данчо Василев, срещу решение № 1917/08.11.2011 г., постановено по адм. дело № 1917/2011 г. по описа на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение № 1148/28.06.2011 г. на началника на Митница - Пловдив, с което е определено ДДС за доплащане в размер на 196,59 лв. ДДС, ведно със законната лихва. Макар в касационната жалба изрично да не са посочени конкретни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, от съдържанието й може да се направи извод, че се релевира оплакване за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Касаторът твърди, че осъществява редовен внос на стоки от Турция, като пред административния орган са представени доказателства за плащането на цената на тези стоки. Неправилно според касатора съдът е преценил представените по делото доказателства - договори и квитанция за плащане. Твърди, че според чл. 35, ал. 1 ЗМ митническата стойност е договорената стойност, реално платената или подлежащата на плащане, т. е. тази, която действително е платена или следва да се плати. Неправилно също бил преценен и получения отговор от турската митническа администрация. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията са изложени в касационната жалба, в която се иска отмяна на обжалваното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Костов. Ответникът по касационната жалба - началникът на Митница Пловдив в писмено възражение и писмени бележки я оспорва. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна поради следните съображения: От събраните по делото писмени доказателства АСП е установил, че на 16.02.2010 г. с ЕАД № 10BG003000H0020577 "Садат" ООД е поставило под режим допускане за свободно обръщение с крайно потребление на стока № 1 - материал за направа на домакинска гъба от неимпрегниран филц, нето тегло 1069 кг, с държава на изпращане Турция и изпращач "Ренксан Пазарлама Дъш Тиджарет ЛТД. ШТИ". За стоката е представена фактура № 940487 от 12.02.2010 г. на стойност 1167,56 евро и е декларирана митническа стойност 2283,55 лева. В момента на поставяне на стоката под режим допускане за свободно обръщение с крайно потребление декларираната митническа стойност е приета от митническите органи. Представената фактура № 940487 от 12.02.2010 г. и останалите документи, послужили за митническото оформяне на стоката, с писмо с изх. № 4400-1003 от 28.06.2010 г. са изпратени за проверка по линия на международното сътрудничество до турската митническа администрация. На 1.04.2011 г. е получен отговор от турските митнически власти, с приложени копия от фактура № 940487 от 12.02.2010 г. и ЕАД № 10341300ЕХ063862 от 12.02.2010 г. за износ, представени пред турската митническа администрация при износната операция. При съпоставката на документите е установено, че те не си съответстват - по фактурата и износната митническа декларация, представени пред Митница Пловдив, общата стойност на стоката е 1167,56 евро с условие на доставка СТР Пловдив, а от представените от турските митнически власти копия от фактурата и износната декларация е видно, че условията на доставка са EXW ISTANBUL, а стойността на стоката е 2 245,84 щатски долара. Въз основа на тези данни Митница Пловдив е определила цената на стоката в размер на 3 108, 18 лева, представляващи левовата равностойност на 2 245,84 щатски долара при курс за митническите цели на валутата към момента на регистриране на митническата декларация за свободно обръщение 1 щатски долар = 1,38397 лева. На основание чл. 32, § 1, б. "д" от Регламент (ЕИО) № 2913/92 г. митническите органи са прибавили към цената на стоката и транспортните разходи, определени съгласно чл. 164 от Регламент № 2454/93 г. във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 2 ЗДДС в размер на 158,32 лева. За да отхвърли жалбата на "Садат" ООД срещу решение № 1148/28.06.2011 г. на началника на Митница - Пловдив, с което е определено ДДС за доплащане в размер на 196,59 лв., ведно със законната лихва от датата на поставяне на стоката - пакетен лист под режим - "свободно обръщение и крайно потребление" първоинстанционният съд е приел, че декларираната фактурна стойност не е реалната стойност, предвид представените два договора от 04.01.2010 г и 27.01.2011 г. (посочени от съда с дата 27.01.2010 г.) с един и същ предмет и различно съдържание, като в първия не са посочени договорени цени, а във втория пък е посочено, че поради промяна на цените на суровините и валутните курсове през годината в този договор не са определени цените. Съдът е обсъдил факта на непредставяне по делото на официален платежен документ, а относно представеното потвърждение - квитанция за вземане от турския контрагент, съдът е приел, че с нея не се доказва размера на договорната цена. За квитанцията съдът е счел, че тя изхожда от продавача, но в договора липсват количества и цена на договорените за продажба стоки, поради което не приема, че действително платената цена е 1167,56 евро. Обжалваното решение е неправилно. Страните по делото не спорят, че процесните стоки са внесени на територията на България от Турция. Спорът е относно посочената с ЕАД цена, представляваща договорена цена и за която "Садат" ООД твърди, че е реално платената, предвид представената по делото квитанция за вземане. От нея е видно, че тя е подписана от износител "Ренксан Пазарлама Дъш Тиджаред ЛТД ШТИ" - гр. Истанбул, Турция. Обстоятелството, че няма подпис от "Садат" ООД не може да доведе до изводи, че дружеството не е заплатило посочената в нея стойност 1167,56 евро, поради това, че като вносител на процесните стоки твърденията на касатора са именно за тази цена. Нещо повече с ЕАД е представена и фактура № 940487/12.02.2010 г. със същата стойност. В този смисъл следва да се приеме, че това е именно договорената цена на стоките, които са внесени в България и за които е оформен митнически режим "свободно обръщение и крайно потребление". При проверката, извършена от турската митническа администрация е установено, че посочената по-горе фактура е със същия номер, но различна стойност на стоките. Това обаче не е достатъчно основание, за да се приеме, че това е истинската стойност на внесените стоки. Наистина и двете фактури представляват частни документи, които не се ползват с материална доказателствена сила, но като се има предвид, че е представена квитанция, подписана от износителя и в нея е посочена стойността, която е декларирана от дружеството - вносител, то следва да се приеме, че именно тя представлява договорената стойност на внесената стока. Тази квитанция не фигурира в писмения отговор на турските митнически власти, като неистинска, поради което няма пречка тя да не се цени заедно с останалите. В същото време митническият орган е прибавил към тази стойност и транспортни разходи, които са разходи за сметка на купувача. В тежест на административния орган е било да докаже, че декларираната от дружеството стойност на внесените стоки не е договорената и реално платена или подлежаща на плащане сума, т. е. че не е приложим чл. 29, § 1 от Регламент 2913/92 г. и че стойността е различна от декларираната. За това следва да се приеме, че в декларираната от дружеството стойност влизат и транспортните разходи и затова е неприложим чл. 32, ал. 1, б. "д" от регламента. В този смисъл е и решение по адм. дело № 8302/2011 г. на ВАС, I отделение, касаещо идентичен случай на същото дружество. С оглед гореизложеното, обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, а на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение, с което да се отмени оспореното митническо решение. При този изход на делото на касатора "Садат " ООД следва да се присъдят направените разноски пред касационната инстанция, за които е представил доказателства, в размер общо на 525 лева. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,