Решение № 316 от 11.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10628/2009 г.

Решение № 316 от 11.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10628/2009 г., VII о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Любов Николаева Вълкова, гражданка на Украйна, против решение № 40 от 7.05.2009 г. по адм. дело № 1522/2009 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлено оспорването срещу отказ рег. № ХМ-891 от 26.01.2009 г. на директора на Дирекция "Миграция" при МВР за издаване на разрешение за постоянно пребиваване на чужденец в РБългария. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон в резултат от неправилното тълкуване на разпоредбата на чл. 25, т. 9 от ЗЧРБ. Ответникът по касационната жалба не е взел становище в настоящото производство. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, предвид липсата на непрекъснато пребиваване на територията на страната през последните 5 години. Върховният административен съд, седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество се явява неоснователна, поради следното: За да отхвърли жалбата, административният съд е приел, че за да са налице материалноправните предпоставки по чл. 25, т. 9 от ЗЧРБ (сега чл. 25, т. 11 - ДВ, бр. 36 от 2009 г.) за получаване на разрешение за постоянно пребиваване в страната, е необходимо молителят да е чужденец по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЧРБ, да е член на семейството на български гражданин по смисъла на чл. 2, ал. 2 от ЗЧРБ, фактически непрекъснато да е пребивавал на територията на РБ през последните пет години, независимо от това дали пребиваването е било законно разрешено. Прието е, че в случая не е налице фактическо непрекъснато пребиваване на територията на Република България през последните пет години, тъй като за периода 2003 - 2008 г. жалбоподателката четири пъти е влизала в страната и е излизала след престой от дни до месеци, като от 23.06.2008 г. е безспорно, че не я е напускала. Решението е законосъобразно и обосновано. Отказът на директора на Дирекция "Миграция" при МВР да бъде издадено разрешение за постоянно пребиваване в Република България на Любов Николаева Вълкова, обжалван пред административния съд, е мотивиран с липса на условието по чл. 25, т. 9 от ЗЧРБ (ред. ДВ, бр. 29 от 2007 г.), съгласно който разрешение за постоянно пребиваване могат да получат членове на семейството на български гражданин, ако са пребивавали непрекъснато на територията на Република България през последните пет години. Нормата е императивна, административният орган действа в условията на обвързана компетентност, като без значение е статутът на чужденеца. Затова в случая правилно е отчетена продължителността на пребиваването от момента на последното влизане на Вълкова в страната, но вече като съпруга на български гражданин, тъй като на 18.09.2006 г. е сключила граждански брак с Емануил Иванович Вълков. Грешката в датата (вместо от 23.06.2008 г. в отказа е посочено, че лицето пребивава в страната от 25.04.2008 г.), не е съществено нарушение и не води до порок, обосноваващ отмяна на административния акт, какъвто извод е направил и първоинстанционният съд. Неотносими са доводите на жалбоподателката, произтичащи от разпоредбата на чл. 25, т. 4 от ЗЧРБ. Същата е неприложима предвид обстоятелството, че роденото от брака дете - български гражданин, е починало няколко дни след това. Предвид изложеното няма основания за отмяна на обжалваното решение и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,