Решение № 12671 от 14.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6201/2020 г.

Решение № 12671 от 14.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6201/2020 г., VI о., докладчик председателят Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на МБАЛ Уни-Хоспитал ООД, ЕИК *********, гр. П., седалище и адрес на управление ул. "Г. Б." .№..., представлявано от д-р К. Ранчева, подадена чрез адвокат М. Шаркова против решение № 233/10.04.2020 г. по адм. дело № 1267/2019 г. на Административен съд - П., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу писмена покана на директора на РЗОК П., № 13/29-02-1733 от 11.09.2019 г., в частта и по т. 1. 1, 1. 2, 2. 1, 2. 3, 3. 1 и 4. 1, и са присъдени разноски. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради противоречието му с материалния закон и необоснованост-касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложените в жалбата съображения касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменена писмена покана в обжалваната й част. Ответникът - директорът на РЗОК-П. чрез юрисконсулт Л. Механджийска изразява становище за неоснователност на касационните оплаквания. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. Установено е от фактическа страна, че между "МБАЛ - Уни Хоспитал" ООД и НЗОК, чрез директора на РЗОК - П., е сключен Договор № 13/29-411/30.05.2018 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки. Със заповед № 13/09-669 от 19.06.2019 г. директорът на РЗОК – П. е наредил, на основание чл. 20, ал. 1, т. 2, чл. 72, ал. 2 от ЗЗО и чл. 379, ал. 1 и ал. 2, чл. 381, ал. 1 от НРД за Медицинските дейности за 2018 г., извършване на тематична проверка със задачи: Контрол по изпълнение на договорения пакет болнична помощ за съответствие с общите и специални условия на НРД за МД за 2018 г. по индивидуалния договор, както и контрол на медицинската документация на пациентите по време на хоспитализация по изпълнение на същия договор. Резултатите от проверката са обективирани в протокол (констативен) № 354/23.07.2019 г., протокол за неоснователно получени суми № 67/23.07.2019 г. и доклад вх. № 13/93-00-770/05.08.2019 г. Последвало е издаване на оспорената пред първоинстанционния съд писмена покана за възстановяване на неоснователно получените суми на основание чл. 76а, ал. 3 от ЗЗО от директора на РЗОК - П., който е компетентният за това орган, въз основа на направените констатации, в общ размер 22 517, 00 лева. Здравното заведение е обжалвало писмената покана само в частта й по т. 1. 1, 1. 2, 2. 1, 2. 3, 3. 1 и 4. 1. Това са шест идентични констатации във връзка с оказване на болнична медицинска помощ, в която са участвали лекари, които не са посочени в Приложение № 1 на договора като специалисти на основен трудов договор. По т. 1. 1 е установено, че по КП № 145 "Ендоскопски процедури при обструкции на горните пикочни пътища", ИЗ № 5948/2019 г., с период на хоспитализация на ЗОЛ от 03.05.2019 г. до 05.05.2019 г., д-р И. Х. не е включена в Приложение № 1 "Списък на специалистите, работещи по КП през 2019 г. " към сключения с лечебното заведение договор от 30.05.2018 г. Получената сума за възстановяване е 774, 00 лева. По т. 1. 2 е установено, че по същата клинична пътека № 145, ИЗ № 5946, с период на хоспитализация от 03.05.2019 г. до 06.05.2019 г. д-р И. Х. не е включена в Приложение № 1 "Списък на специалистите, работещи по КП през 2019 г. " към сключения с лечебното заведение договор от 30.05.2018 г. Получената сума за възстановяване е 774, 00 лева. По т. 2. 1 е установено, че при лечението на пациент по КП № 152 "Ендоскопски процедури при обструкции на долните пикочни пътища", ИЗ № 6941/2019 г., с период на хоспитализация от 25.05.2019 г. до 27.05.2019 г., е участвала д-р И. Х., която не е включена в Приложение № 1 "Списък на специалистите, работещи по КП през 2019 г. " към сключения с лечебното заведение договор от 30.05.2018 г. Получената сума за възстановяване е 520, 00 лева. По т. 2. 3 е установено, че по същата клинична пътека ИЗ № 6937/2019 г., с период на хоспитализация на ЗОЛ съответно от 25.05.2019 г. до 27.05.2019 г., в приложения "Лист за предоперативна и анестезиологична консултация и преценка", е посочено, че предоперативната и анестезиологична консултация и преценка е извършена от д-р И. Х., която не е включена в Приложение № 1" Списък на специалистите, работещи по клинични пътеки през 2019 г. Получената сума за възстановяване е 520, 00 лева. По т. 3. 1 е установено, че по КП № 217. 1 "Оперативни процедури с голям обем и сложност на таза и долния крайник", ИЗ № 6173/2019 г., с период на хоспитализация от 08.05.2019 г. до 13.05.2019 г., е установено, че участващия в лечението д-р А. К. не е включен в Приложение № 1 "Списък на специалистите, работещи по КП през 2019 г. " към сключения с лечебното заведение договор от 30.05.2018 г. Предоперативната и анестезиологична консултация и преценка е извършена от д-р А. К.. Получената сума за възстановяване е 2050, 00 лева. По т. 4. 1 е установено, че по КП № 218 "Оперативни процедури с алопластика на тазобедрена и колянна става", ИЗ № 5985 г., с период на хоспитализация на ЗОЛ от 04.05.2019 г. до 12.05.2019 г., като анестезиолог е посочена д-р И. Х., която не фигурира в Приложение № 1. Получената сума за възстановяване е 1257, 00 лева. Въз основа на така установеното от фактическа страна правилно в оспореното решение е прието, че обжалваният пред първоинстанционния съд административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, при недопускане на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. С § 76 от Договор № РД-НС-01-1-2 от 27 декември 2018 г., обн. ДВ, бр. 4 от 11.01.2019 г., в сила от 01.01.2019 г., за изменение и допълнение на НРД за медицинските дейности за 2018 г., е създаден чл. 351б в НРД за медицинските дейности за 2018 г., съгласно разпоредбата на който "не се допуска заплащане на дейност за оказване на болнична медицинска помощ, в извършването на която е участвал лекар, който не е посочен в приложение № 1 на договора като специалист на основен трудов договор, с изключение на случаите по чл. 260, ал. 2 и чл. 26 а". Тази разпоредба е възпроизведена и в чл. 41 б от подписаното между страните Допълнително споразумение № 68/01.03.2019 г. към Договор № 13/29-411/30.05.2018 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки. В съответствие с това изискване е и разпоредбата на чл. 375 от НРД за медицинските дейности за 2018 г., според която посочената в нея медицинска документация – "Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури" (бл. МЗ-НЗОК № 7), "Медицинско направление за клинични процедури/амбулаторни процедури" (бл. МЗ-НЗОК № 8), "Медицинско направление за провеждане на клинични процедури/амбулаторни процедури" (бл. МЗ-НЗОК № 8 А), "Лист за диспансерно наблюдение" (бл. МЗ-НЗОК № 9), "Решение на обща клинична онкологична комисия/клинична комисия по хематология" (бл. МЗ-НЗОК № 12) и "Решение на специализирана комисия" (бл. МЗ-НЗОК № 13), епикризата, както и документи за извършени основни диагностични и терапевтични процедури се подписват само от лекари, включени в приложение № 1 към договора на лечебното заведение, изпълнител на болнична помощ. Съгласно чл. 265, ал. 1, т. 17 от НРД за МД за 2018 г. в приложението се посочват всички лекари на основен трудов договор, оказващи медицинска помощ по КП, АПр и КПр, и същото е неразделна част от договора на лечебното заведение с НЗОК. Видно от доказателствата по делото, не е изпълнено цитираното императивно изискване на чл. 351 б от НРД за медицинските дейности за 2018 г. Нормата е императивна. Същата изрично урежда изключенията, непопадащи в приложното й поле – хипотезите на чл. 260, ал. 2 и чл. 260 а от НРД за МД за 2018 г., които в процесните случаи не са налице. Посоченото обстоятелство е безспорно и между страните по делото. Фактическите констатации за неизпълнение на цитираната норма изцяло се потвърждават от приложените към преписката писмени доказателства и не се опровергават в хода на процеса пред първата съдебна инстанция. Не могат да бъдат споделени изложените в касационната жалба аргументи в подкрепа на извършеното от касатора тълкуване на разпоредбата на чл. 351 б от НРД за МД за 2018 г., съгласно което нарушение на нормата ще има само когато в дейността/тите е участвал единствено лекар/и, който не е включен в Приложение № 1. Разпоредбата в относимата редакция е ясна и конкретна и не подлежи на разширително тълкуване. Същата предвижда, че в извършването на дейността не следва да участва лекар, който не е включен в приложението, като при установяване на такова участие е налице неизпълнение на изискванията на нормата. Този извод се подкрепя и от сравнителното тълкуване с текста на разпоредбата след изменението й, влязло в сила от 01.06.2019 г., съгласно който изискването за участие на лекаря в дейността е заменено с това дейността да бъде извършвана от него. Т. е. в първата хипотеза, приложима към процесния случай, самото участие е достатъчно за да бъде прието за доказано нарушението на разпоредбата, независимо от участието на други лекари, включени в приложението. Неоснователно е направеното оплакване за необоснованост на съдебния акт. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. По изложените съображения следва да се приеме, че обжалваното решение е обосновано, постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на процесуалните правила. Същото следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода по спора, на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в полза на РЗОК - П. следва да се присъдят разноски в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,