Решение № 5596 от 11.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8003/2015 г.

Решение № 5596 от 11.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8003/2015 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/. Производството e образувано по жалба на Елена Кръстева Делчева-Пенева от гр. София, Стефан Иванов Лозев от гр. София, Радослав Иванов Лозев от гр. София, Мария Ненкова Лозева от гр. София, Екатерина Пламенова Недялкова от гр. Бухово, Ивета Пламенова Лозева от гр. Бухово, Мартин Пламенов Лозев от гр. София, чрез адвокат Сачева срещу Решение № 438 от 12.06.2015 г. на Министерския съвет на Република България (МС на РБ) за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Път II - 18 "Софийски околовръстен път" от км 0+780 до км 6+300 и обект "Път II-18 "Софийски околовръстен път", от км 0+780 до км 6+300 - изместване и реконструкция на съоръжения на други ведомства" на територията на Столична община, област София, в частта му относно определеното парично обезщетение за отчуждените части от поземлен имот с идентификатор 68134.1321.13, съставляващ земеделска територия - обработваема земя (нива), намиращ се в район "Надежда" - гр. София, землището на с. Требич, местност "Чучулица - Требич" с № 002013, целият с площ от 20,006 дка, целият предвиден за отчуждаване, за който е определено парично обезщетение в размер на 237 071 лв., описан като селскостопанска територия с начин на трайно ползване - нива, четвърта категория в Решение № 100- 2/10.03.1999 г. т. 1 на Поземлена комисия - община Надежда, община Столична, област София-град. С жалбата се твърди, че размерът на паричното обезщетение в размер на 11,85 лева на кв. м. не представлява равностойно парично обезщетение за отчуждения имот. Изложени са съображения за нарушение на конституционни принципи за равностойно обезщетяване при отчуждаване на частна собственост за държавна нужда. Жалбоподателите искат от съда да измени решението на МС в оспорената част, като определи по-висок размер на присъденото обезщетение. Молят също и за допускане от съда на съдебно - оценителна експертиза, както и присъждане на направените по делото разноски представляващи изплатено адвокатско възнаграждение. Ответникът по оспорването - Министерски съвет оспорва жалбата, намира решението за законосъобразно и иска от съда да отхвърли оспорването. Моли съда за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. По делото са конституирани като заинтересовани страни - министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на финансите и агенция "Пътна инфраструктура" /АПИ/, които чрез процесуалните си представители оспорват жалбата и искат от съда да отхвърли оспорването. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав намира, че жалбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗДС, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: От събраните по делото доказателства, както и от тези, представени пред административния орган се установи, че с Решение № 250 на Министерски съвет от 25.04.2013 г. републикански път, "Софийски околовръстен път" - Западна дъга, участък от бул. "България" до Северна скоростна тангента, част от който е и участък от км 0+780 до км 6+300 е обявен за обект с национално значение и за национален обект, на основание § 5, т. 62 от ДР на Закона за устройство на територията и § 1 от ДР на Закона за държавната собственост. С писмо вх. № 04-16-909 от 3.06.2015 г. до министъра на регионалното развитие и министъра на финансите, председателят на Агенция "Пътна инфраструктура" е поискал да бъде започната процедура по отчуждаване на имоти и части от имоти за държавна нужда за изграждане на обекти: "Път II-18 "Софийски околовръстен път", от км 0+780 до км 6+300 - изместване и реконструкция на съоръжения на други ведомства" на територията на Столична община, област София. Към искането са приложени: заповед № РД-02-15-3 от 9.01.2015 г. на министъра на РРБ, обнародвана в ДВ, бр. 5/20.01.2015 г., с която е одобрен ПУП - парцеларен план за обект Път II - 18 "Софийски околовръстен път" от км 0+780 до км 6+300 - изместване и реконструкция на съоръжения на други ведомства засягащ землищата на гр. София и с. Мрамор, Столична община и заповед № РД-02-15-20 от 20.02.2014 г. на министъра на РРБ, обнародвана в ДВ, бр. 20/7.03.2014 г., с която е одобрен подробен устройствен план (ПУП) - парцеларен план, за обект Път II -18 " Софийски околовръстен път" от км 1+640 до км 2+800 и от км 3+700 до км 6+300, засягащ землищата на кв. Обеля, кв. Требич и с. Мрамор, Столична община. Видно от представените по делото доказателства - писмо с изх. № АУ14-33/27.03.2014 г. на заместник - министъра на регионалното развитие, визираната заповед не е оспорена и е влязла в законна сила; решение № 34 - ПР/2010 г. на МОСВ за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействие върху околната среда; финансова обосновка; доклад за определяне на съответно равностойно парично обезщетение при отчуждаване; проект на съобщение до средствата за масово осведомяване. Със съвместен доклад от министъра на регионалното развитие и министъра на финансите, внесен в МС с писмо изх. № 03-07-76 от 9.06.2015 г. е представен и проект за решение за отчуждаване на имоти - частна собственост за реализиране на държавна нужда - изграждане на посочения обект. На свое заседание, МС е приел Решение № 438 от 12.06.2015 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Път II - 18 "Софийски околовръстен път" от км 0+780 до км 6+300 и обект "Път II-18 "Софийски околовръстен път", от км 0+780 до км 6+300 - изместване и реконструкция на съоръжения на други ведомства" на територията на Столична община, област София. В приложение към точка 1 и 2 от решението са описани имотите, които се отчуждават в район Надежда, землище на с. Требич, Столична община, област София град като в номер по ред 18 е посочен имотът, предмет на оспорването и предвиденият за него размер на обезщетение. С договор № Д-44 и Д-45 от 2.04.2015 г. АПИ е възложила на лицензиран оценител да изготви оценка на имотите, необходими за реализиране на описания обект. За изпълнение на възложената поръчка, лицензираният оценител е ползвал удостоверения за пазарни аналози, съгласно чл. 32 от ЗДС от Службата по вписванията, като са изискани и взети предвид при оценката сделки, които отговарят на законовите изисквания и отразяват състоянието на пазара за период от една година преди възлагане на оценката, а именно - 2.04.2014 г. до 2.04.2015 г. С Удостоверения изх. № 1880 от 8.04.2015 г. и № 2482 от 14.05.2015 г. са представени вписани сделки на земеделски земи и други поземлени имоти находящи се в землището на кв. Требич, район Надежда и район "Връбница", които в голямата си част след анализ на оценителя съгласно законовите разпоредби се установила, че не са за имоти с подобни на отчуждаваните характеристики, а именно - земеделска територия с начин на трайно ползване - нива. Предвид на тези данни за вписани сделки за район Надежда, които имат за предмет имоти с подобни на отчуждавания характеристики - земеделска земя извън регулация с начин на трайно ползване нива - оценителят е определил равностойното парично обезщетение съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС. Експертната оценка на лицензирания оценител "Бачовска и синове" ЕООД е предадена на възложителя АПИ с приемо-предавателен протокол от 2.06.2015 г. Посочената цена за имота, предмет на оспорването в настоящето производство е възприета от административния орган и е определена като обезщетение на собственика на отчуждените имоти. За изясняване обстоятелствата по делото, съдът е допуснал съдебно-оценителна експертиза, която да даде заключение за пазарната цена на процесния имот. Експертизата е изготвена и представена по делото с вх. № 8.02.2016 г. от вещо лице Анна Драгнева, което отговаря на изискванията, посочени в § 1а, т. 3 от ДР на ЗДС да бъде "оценител на имоти". С протоколно определение от 15.02.2016 г. по искане на процесуалния представител на жалбоподателите, вещото лице е представило по делото допълнение към първоначалното заключение вх. № 15.02.2016 г., като е взета предвид допълнително представена сделка, а именно Споразумение от 11.02.2015 г. При изготвяне на експертното заключение, вещото лице е взело предвид предоставените от Службата по Вписвания - гр. София, нотариални актове на извършени продажби, представляващи пазарни аналози, които отговарят на законовите изисквания да са с предмет имоти с подобни на отчуждавания характеристики. Съгласно експертното заключение, прието от съда като компетентно и безпристрастно и неоспорено от страните вещото лице е посочило размер на обезщетение за частта, определена за отчуждаване от имот 68134.1321.13 представляващ нива, цялата с площ от 20,006 дка находяща се в гр. София, Столична Община, район Надежда, местността "Чучулица - Требич" в размер на 125 636, 58 лева лв., при определена оценка от административния орган в размер от 237 071 лева. Видно от представеното по делото заключение на вещото лице, прието и неоспорено от страните е, че разликата в размера на обезщетението се получава от това, че в административната оценка са взети предвид три нотариални акта, по единия от които има три сделки, като същите са обобщени с обща осреднена стойност в лв. на кв. м. В случая следва да се възприеме оценката на административния орган, тъй като не може да се влошава положението на оспорващия. При така установените обстоятелства, от правна страна съдът установи: Оспореното решение е взето от компетентен административен орган и в кръга на неговите правомощия в установената от закона писмена форма. Оспорен е размерът на определеното обезщетение, като жалбоподателят е поискал изменение на оспорения акт в частта относно размера на определеното обезщетение. Съгласно чл. 32 от ЗДС имоти и части от имоти - собственост на физически или юридически лица, могат да се отчуждават принудително за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и равностойно обезщетение. В случая на собственика на отчуждения имот е предвидено парично обезщетение за отчуждената част от собствеността. Равностойното парично обезщетение се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания - чл. 32, ал. 2 ЗДС. Пазарни цени, съгласно определението на § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека - обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по вписванията по местонахождението на имота са вписани повече от 20 сделки, при определяне на пазарната цена се вземат предвид последните 20 вписани сделки. Осредняването се извършва въз основа на не по-малко от две относими сделки. Няма спор по делото за предназначението на имота, предмет на отчуждаване, че представлява земеделска територия - нива и като такъв е отчужден. При принудителното отнемане на собствеността от частно лице по реда на ЗДС за изграждане на национален обект и в случаите, когато обезщетението ще се осъществи чрез парично обезщетение, а не с равностоен имот, целта на законодателя е собственикът на имота да получи като парично обезщетение такъв размер, който да е равностоен като размер на паричната сума, която би получил при свободно предлагане на пазара на този имот. За да се определи размерът на обезщетението следва да се посочат пазарните цени на имоти, които да са с подобни характеристики и да се намират в близост до отчуждавания - чл. 32, ал. 2 от ЗДС. А съгласно § 1а, т. 4 от ДР на ЗДС - имоти в близост до отчуждавания са имотите, които са разположени в един и същ район в големите градове с районно деление, в един и същ квартал, в другите градове или населени места или селищни образувания и в едно и също землище в земеделските територии и горските територии. София е град с районно деление, поради което приложим критерии за имоти в близост до отчуждавания са тези, които се намират в един и същ район. Процесният имот, който се отчуждава, представлява земеделска територия - земеделска земя - нива, четвърта категория разположен в район "Надежда", кв. Требич, община Столична, област София. В тази насока както разпоредбите на ЗДС, така и приетото Решение № 3 по тълкувателно решение по ЗДС по т. д. № 6/2014 г. са категорични - сравнителен анализ се прави въз основа на имоти, чиито начин на трайно ползване и предназначение са сходни с отчуждаваните. Този критерии изисква да се сравнят пазарните цени на други имоти със сходни характеристики и начини на ползване, за да може определеното обезщетение в максимален размер да достигне пазарната цена, която собственикът би получил, ако продаваше имота на свободния пазар. Експертната оценка за справедливата пазарна цена по този вариант на експертизата сочи за цена на отчуждените части от имотите на оспорващия в размер, който е по-нисък от определената от административния орган стойност на обезщетението. В този смисъл и с оглед на събраните доказателства по делото следва да се приеме, че размерът на обезщетението за отчуждения имот собственост на жалбоподателите е правилно определен от административния орган. Настоящият съдебен състав намира искането на процесуалния представител на жалбоподателите за кредитиране на допълнителното заключение на вещото лице, при което е изчислена стойността на процесния имот, като е взета предвид и стойността по която ответниците по делото са сключвали споразумения със собственици на имоти, близки до отчуждавания за неоснователно. Съгласно ЗДС, споразуменията не са правни сделки, които следва да бъдат вземани предвид при изчисляване на средната пазарна цена на отчуждаваните имоти. Предвид на това оспорването следва да бъде отхвърлено като неоснователно. При този изход на спора на ответника по жалбата - Министерски съвет, следва да бъдат присъдени направените разноски по делото в размер на 300 лева общо, по 42,85 лв. за всеки един от жалбоподателите, представляващи юрисконсултско възнаграждение съгласно Наредба № 1/09.072004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховният административен съд - трето отделение,