Решение № 5278 от 15.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12108/2013 г.

Решение № 5278 от 15.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12108/2013 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по касационна жалба на Диян Колев Михов от гр. Бургас, против Решение № 121/11.07.2013 г., постановено по а. д. № 149/2013 г. по описа на Административен съд Ямбол (АСЯб). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АСЯб е отхвърлил като неоснователна жалбата на Михов против Заповед рег. № 24Т-27/26.04.2013 г., издадена от полицейски инспектор (ПИ) Милен Георгиев Божилов от Районно управление "Полиция" (РУП) - Тополовград, с която е постановено задържането му за срок до 24 часа, на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Недоволен от решението, Михов го обжалва чрез процесуалния си представител. Счита същото за неправилно и моли отмяната му. Твърди, че решението е постановено при допуснато нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответната страна - ПИ Божилов, не взема становище по касационната жалба. Прокурорът счита касационната жалба за неоснователна. Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), за да се произнесе, възприе изцяло фактическата обстановка, приета за установена от състава на АСЯб. Тя не се оспорва от касатора. Предмет на жалбата му са правните изводи на съда. При правилно установената фактическа обстановка, касационната жалба се явява неоснователна. Безспорно по делото е, че с обжалваната от Михов Заповед рег. № 24Т-27/26.04.2013 г. (л. 7) е постановено задържането му за срок до 24 часа на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Т. е. правното основание за издаването на заповедта е ясно посочено. Посочено е и фактическото такова - "... във връзка със ЗМ № 642/26.04.2013 г. по описа на РУП Сливен...". Въпреки, че не е преповторен законовия текст - "за което има данни, че е извършило престъпление". ВАС многократно в практиката си е посочвал, че за задържането на лице по реда и на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР не е необходимо да са налице категорични доказателства за извършването на престъпното деяние и виновността на дееца. Достатъчно е да има данни за извършено от лицето престъпление, които могат да бъдат писмени или устни. В случая е безспорно установено от Докладна записка (ДЗ) рег. № ДП-642/26.04.2013 г. от гл. инсп. Милен Ганчев - началник Сектор "КП" при РУП, Сливен, че през нощта на 25/26.04.2013 г. е извършен обир чрез разбиване на метална щора, входна врата и каса на заложна къща в гр. Сливен. Установено е също, че едно от лицата, пътували в спряната за проверка лека кола, е посещавало въпросната заложна къща два пъти, сравнително скоро преди кражбата. От докладната става ясно, че всички лица в колата са криминално проявени, вкл. и касатора. Доводът за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила е деклариран, но неконкретизиран и необоснован. При това положение ВАС не може да го провери и да се произнесе по неговата основателност. Доводът за необоснованост и свързания с него - за допуснато нарушение на материалния закон са неоснователни. Правилен при така установеното от фактическа страна, е изводът на АСЯб, че в случая са били налице данни за извършено престъпление от страна на Михов, предвид възможността за съпричастност на същия към взломната кражба, извършена в гр. Сливен. Неоснователен е доводът, че докладната е била съставена след задържането на касатора. И двата документа - заповедта за задържане и ДЗ, са от дата 26.04.2013 г., като от текста на последната не може да се направи извод, че тя е съставена след задържането на лицата. Вярно е, че тя е съставена след отвеждането им в РУП Тополовград за проверка, но няма данни, това да е станало след съставянето на обжалваната заповед за задържане. По изложените съображения, обжалваното решение се явява правилно, поради което следва да се остави в сила. Предвид горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС