Решение № 11537 от 7.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6690/2010 г.

Решение № 11537 от 7.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6690/2010 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Монтана против решение от 14.04.2010 г. на Административен съд - Монтана, постановено по адм. дело № 13/2010 г., с което е отменено удостоверение № 66 с рег. индекс и дата 94-С-1187/5.12.2008 г., с което гл. архитект на община Монтана отказва удостоверяване на търпимост по § 16 ПР на ЗУТ за строеж: "пристройка към жилищна сграда" разположена в УПИ ХХVI, кв. 119 /идентификатор 48489.12.476.1 по кадастралната карта и регистри/ по плана на гр. Монтана и преписката е върната за ново произнасяне по молбата рег. индекс и дата 94-С-1187/19.11.2008 г. със задължителни указания. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението и се иска отмяната му, както и отхвърляне на жалбата срещу отказа. Ответната страна Севка Николова Петрова взема становище за недопустимост и неоснователност на жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от законен представител на страната по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема оспорения отказ да се удостовери търпимост на строеж за издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила - органът се е произнесъл извън предмета на искането и в противоречие на материалноправни разпоредби. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилно е приетото от административния съд, че административният орган е обвързан от предмета на искането, с което е сезиран /чл. 29, ал. 2 АПК/ - в случая за удостоверяване търпимостта на къща, а не за пристройката към нея. При двете разглеждания на жалбата са събрани доказателства, че са били налице условията по § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ за издаване на удостоверение за търпимост на сградата, вкл. пристройката. Изграждането й преди 7 април 1987 г. е установено с гласни доказателства, които правилно са кредитирани от съда като безпристрастни и непротиворечащи помежду си и с останалите доказателства по делото. Доказано е, че разрешението за строеж на пристройката съгласно одобрени проекти от 18.03.1988 г. е издадено след изпълнението му, поради което е нищожно и не следва да се взема предвид. Като е достигнал до изводи за незаконосъобразност на оспорения отказ, административният съд е постановил правилно решение, което не страда от релевираните в касационната жалба доводи и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,