Решение № 369 от 26.10.2015 г. на ВКС по н. д. № 952/2015 г.

Решение № 369 от 26.10.2015 г. на ВКС по н. д. № 952/2015 г., I н. о., НК, докладчик съдията Блага Иванова Настоящето производство е образувано по искане на задочно осъдения Г. В. Й., депозирано на 18.05.2015 г, за възобновяване на ВНОХД № 273/08 по описа на Софийски апелативен съд, по което е постановено решение № 170 от 8.04.2008 г., с което е изменена присъда на Софийски градски съд № 7 от 7.02.2008 г., по НОХД № 445/07, влязла в сила на 29.04.2008 г, като деянието е преквалифицирано по чл. 214, ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 НК, наложените на подсъдимия наказания са намалени, съответно на: две години "лишаване от свобода" и "глоба", в размер на 1 500 лв., а присъдата е потвърдена в останалата й част. С първоинстанционната присъда подсъдимият Г. В. Й. е признат за виновен в това, че на 11.08.2006 г. в [населено място], при условията на опит, с цел да набави за себе си имотна облага, чрез заплашване, е принудил К. Н. Д. да извърши нещо, противно на волята си, и с това му е причинил имотна вреда, в размер на 800 лв., като деянието е придружено с отнемане на имущество и опитът е останал недовършен поради независещи от дееца причини, с оглед на което и на основание чл. 214, ал. 2, т. 1 вр. чл. 213 а, ал. 2, т. 3, пр. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на три години "лишаване от свобода", при "общ" режим, и глоба, в размер на 4 000 лв. Искането е на основание чл. 423 НПК. Сочи се, че молителят е задочно осъден и желае наказателното производство да бъде възобновено, за да вземе лично участие в процеса. Иска се делото да бъде възобновено и разгледано с участие на осъдения. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на искането. Осъденият моли делото да бъде възобновено. Представителят на ВКП счита, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е допустимо. Подадено е от лице, имащо качеството на задочно осъден, при спазване на законоустановения шестмесечен срок по чл. 423 НПК /молителят е задържан в Обединеното кралство на 20.12.2014 г /. Разгледано по същество, е неоснователно. Г. В. Й. е привлечен към наказателна отговорност с постановление от 12.08.2006 г, за престъпление по чл. 214, ал. 2 НК. Обвинението му е предявено лично, с участието на упълномощен защитник. Изготвено е искане за задържането му, по реда на чл. 64 НПК, което не е уважено от съда. Взета му е мярка за неотклонение "парична гаранция", в размер на 500 лв. На 2.02.2007 г е внесен обвинителен акт в съда. Образувано е НОХД № 445/07 по описа на Софийски градски съд. Първото по делото заседание е насрочено за 13.04.2007 г. За посочената дата подсъдимият е призован редовно, като призовката е получена от майка му на 25.03.2007 г. Подсъдимият е подал молба за отлагане, като е посочил, че не може да се яви в съдебно заседание поради заболяване, за което е представил болничен лист. Редовно е призован и за следващото съдебно заседание, насрочено за 5.06.2007 г, но отново не се е явил. Тогава не е посочил причини за неявяването си. С определение от 5.06.2007 г, съдът е изменил мярката му за неотклонение от "парична гаранция", в размер на 500 лв, в "задържане под стража". Подсъдимият е обявен за общодържавно издирване с бюлетин № 199 от 19.07.2007 г, но издирването не е дало резултат. Съдебната фаза е протекла при условията на задочно производство, като на отсъстващия подсъдим е осигурен служебен защитник. При тези данни, искането не може да бъде уважено, поради следните съображения: Правото на подсъдимия на лично участие в наказателния процес е обезпечено от процесуалния закон, но като всяко субективно право то се упражнява по преценка на своя носител. Когато производството е проведено задочно, необходима предпоставка за възобновяване на делото и връщането му за ново разглеждане е изрядното процесуално поведение на обвиняемия / подсъдимия. Ако той е бил привлечен в качеството на обвиняем, но се е укрил, с което е препятствал възможността да бъде уведомен за съдебната фаза, или, ако му е било съобщено за образуването на съдебното производство, но той се е отклонил, в тези случаи се приема, че е демонстрирал отказ от правото си на лично участие, в която хипотеза не му се гарантира възможност за повторно разглеждане на делото. По настоящето дело, молителят е бил надлежно привлечен към наказателна отговорност и лично е участвал на досъдебното производство. Бил е уведомен и за съдебното производство. Подал е молба за отлагане и е получил призовка за следващото съдебно заседание, на което не се е явил и не е посочил уважителни причини за неявяване. Съдът е положил усилия за издирването му, които не са дали резултат. Това е наложило разглеждане на делото в негово отсъствие, при условията на задочното производство. Следователно, молителят е знаел за воденото срещу него наказателно производство, но сам е избрал да не се възползва от правото си на лично участие в съдебната фаза, в какъвто случай искането му за възобновяване не следва да бъде уважено. Водим от горното и на основание чл. 423 НПК, ВКС, I НО,