Решение № 10852 от 29.11.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 АПК, във връзка с чл.185 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Общински съвет Стара Загора, подадена чрез процесуален представител адвокат А. Коджабашев, против Решение 156/13.04.2022 г., постановено по административно дело 658/2021 г. по описа на Административен съд Стара Загора, с което са отменени разпоредбите на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 от Наредба за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на Община Стара Загора /нар. Наредбата/. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска неговата отмяна, ведно с последиците от това. Касационната жалба се поддържа от адвокат Коджабашев, който моли да бъде уважена по изложените съображения. Ответните страни В. Василев, Н. Марков, А. Динев и Л. Минева Бакалова, се представляват от адвокат Стойчев, който оспорва касационната жалба по съображения, изложени в отговори, моли съдебното решение да бъде оставено в сила и претендира разноски за доверителите му съгласно списък. Постъпил е отговор и от останалите ответни страни Г. Златева, В. Петров, К. Ганевски, З. Желева, Р. Джамбазов и М. Дочева, за оспорване на касационната жалба, с доводи в подкрепа на съдебното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба поради допуснато от съда нарушение на изискването на чл. 168, ал. 1 АПК, поради което предлага съдебното решение да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Административен съд Стара Загора е отменил оспорените текстове от Наредбата, възприемайки изводи за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като не е извършил проверка на разпоредбите за съответствието им с конкретни материалноправни норми, съдържащи се в нормативен акт от по-висока степен. Настоящият съдебен състав счита, че съдът правилно е разгледал жалбите по същество като допустими, правилно е приел компетентност на органа и спазване на законоустановената форма, както и обосновано е отхвърлил доводите за нищожност на оспорените текстове, но не споделя изводите му за допуснати съществени нарушения в производството по тяхното приемане. На първо място, неправилно съдебният състав е приел допуснато нарушение на изискването, разписано в чл. 20 ЗНА. Според чл. 19, ал. 1 ЗНА съставителят на проект на нормативен акт извършва оценка на въздействието на нормативния акт, когато това е предвидено в този закон. Съгласно чл. 20 ЗНА, предварителната оценка на въздействието е частична и цялостна, като извършването на частична предварителна оценка на въздействието предхожда изработването на всеки проект на закон, кодекс и подзаконов нормативен акт на Министерския съвет, а цялостна предварителна оценка на въздействието се извършва при изработване на нови закони и кодекси и при изработване на проекти на нормативни актове, за които оценката по ал. 2 е показала, че може да се очакват значителни последици. В разпоредбите на чл. 19, ал. 3 и 4 ЗНА, отново се говори за оценка на въздействието на проектите на закони, кодекси и подзаконови нормативни актове, приемани от Министерския съвет. При тази законова регламентация, се налага категоричният извод, че извършването на предварителна оценка на въздействието на нормативния акт, не е задължително при изработването на проект на подзаконов нормативен акт, който не се приема от Министерски съвет, а от орган на местно самоуправление, както в случая. В този смисъл са и мотивите към законопроекта за изменение и допълнение на Закона за нормативните актове 502-01-74/01.09.2015 г., според които актовете, по отношение на които задължително се изготвя предварителна оценка на въздействието, са законите, кодексите и подзаконовите нормативни актове на Министерския съвет. Съответно и новелата на чл. 28, ал. 4 ЗНА, според която проект на нормативен акт, към който не е приложена предварителна оценка на въздействието му съгласно глава втора, не се обсъжда от компетентния орган, е неприложима, когато се касае за подзаконов нормативен акт, приет от общински съвет. На следващо място, неправилен е изводът на съда за допуснато нарушение на чл. 48, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Общински съвет Стара Загора, относно изменението на чл. 10, ал. 1 от Наредбата, което е гласувано и прието на първо и второ четене в рамките на едно заседание. Съгласно чл. 48, ал. 1 от този правилник, проектите за нормативни актове се приемат на две гласувания, които се правят в различни заседания, но е разписано и изключение от това правило, а именно : общинският съвет може да реши по изключение двете гласувания да се проведат в едно заседание, ако по време на обсъжданията не са направени предложения за изменения и допълнения на проекта. Това изключение е било налице в конкретния случай, видно от представеното извлечение от протокола, отразяващ състоялото се заседание на общинския съвет на 30.09.2021 г., като е взето нарочно решение за гласуване на процесното изменение на чл. 10, ал. 1 от наредбата на второ четене на същото заседание. На трето място, необоснован е изводът на съда за нарушение на нормата на чл. 28, ал. 2 ЗНА, тъй като мотивите към проекта нямали нужното съдържание. В относимата административна преписка се съдържат мотиви, изготвени от вносителя на проекта и публикувани по реда на чл. 26, ал. 3 ЗНА, както при първоначалното приемане на Наредбата през 2017 г., така и при последващото й изменение през 2021 г. Видно от мотивите на проекта за изменение на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Наредбата е, че същите съдържат всички реквизити, посочени като съдържание съгласно чл. 28, ал. 2 ЗНА, а именно : причините, които налагат изменението на нормата; целите, които се поставят; очакваните резултати от прилагането й; финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба и анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. Мотивите към проекта на Наредбата при първоначалното и приемане през 2017 г. /като това е относимо досежно оспорването на чл. 11, ал. 1 от същата/, също са подробно разписани относно причините, целите, очаквани резултати от прилагането на нормативния акт и средствата, необходими за това. Макар тези мотиви да не съдържат изрично отбелязване за съответствие на проекта с правото на Европейския съюз, този единичен пропуск е несъществен с оглед вида и конкретиката на уредените с Наредбата обществени отношения. Следователно, при приемане на оспорените разпоредби не са допуснати съществени нарушения на административното производствените правила, поради което съдът е следвало да се произнесе по съответствието им с материалния закон от по-висока степен, както и да отговори на съдържащите се в жалба възражения в този смисъл. Предвид изложените мотиви, съдебното решение е неправилно поради погрешната преценка на съда за наличието на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и постановено в нарушение на изискването на чл. 168, ал. 1 АПК. На основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, след отмяна на решението, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при спазване на указанията, съдържащи се в настоящия съдебен акт. При този изход на спора и на основание чл. 226, ал. 3 АПК, разноски не следва да се присъждат на този етап от съдебното производство. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,