Решение № 5795 от 20.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3503/2015 г.

Решение № 5795 от 20.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3503/2015 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Столичен общински съвет /СОС/, чрез процесуалния му представител - гл. юрисконсулт Щерева, против решение № 752/12.02.2015 г. по адм. дело № 10015/2013 г. на Административен съд София-град, с искане за обезсилването му като недопустимо, в частта, с която е отменено Решение № 187/11.04.2013 г. на СОС, в частта с която е одобрен план за регулация на ж. к. "Красно село-Плавателен канал-север", относно УПИ I-15, кв. 315б и за отмяната му като неправилно, в останалата част, като постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответниците: Александър Веренов Карагьозов и Виолета Верен Карагьозова, чрез пълномощника им - адв. Дянков, оспорват касационната жалба като неоснователна. Претендират за разноски пред касационната инстанция, съгласно представен списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е частично основателна. С обжалваното решение Административен съд София-град е приел за основателна жалбата на Александър и Виолета Карагьозови, против Решение № 187/11.04.2013 г. на СОС, в частта му, с която е одобрен план за регулация и режим на застрояване за преструктуриране на ж. к."Красно село-Плавателен канал-север" относно собствения им имот - УПИ I-15, кв. 315б, като го е отменил в частта за този имот, като незаконосъобразно. Според съда решението на СОС, в оспорената му част, противоречи на материалния закон. Установил е, че по отношение ПР е налице несъотвествие на текстовата с графичната му част по отношение на УПИ I-15, кв. 315б, което е съществено нарушение на чл. 45 - 62в от Наредба № 8/2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове. В текстовата му част, този имот е изключен от обхвата на ПР, на основание чл. 27, ал. 2, т. 2 от АПК, а в графичната му част е видно, че е включен, очертан с червени линии и отреден "за офиси". По отношение на ПЗ е направил изводи за недопустимост на новопредвиденото застрояване в УПИ I-15,кв. 315б, при липса на одобрена регулация за него, тъй като застрояването е спрямо регулационните линии на имота. Освен това е приел, че оспорения ПУП-план за регулация и режим на застрояване за преструктуриране на ж. к. "Красно село-Плавателен канал-север", не съответства на чл. 108, ал. 2, изр. първо от ЗУТ и на ал. 3 от същата разпоредба, поради отсъствие на придружителни планове за вертикално планиране и др. Решението е недопустимо, в частта, с която е отменено Решението на СОС, в частта му на одобрения план за регулация относно УПИ I-15, кв. 315б и правилно в останалата част, с която е отменено същото решение на СОС, в частта му на одобрения план за застрояване относно това УПИ. В недопустимата му част обжалваното решение подлежи на обезсилване, а производството на прекратяване, поради следното: Неправилно съдът е приел за разглеждане по същество жалбата на ответниците Карагьозови, срещу решение № 187/11.04.2013 г. на СОС, в частта му, с която е одобрен план за регулация относно УПИ I-15, кв. 315б. Изводите му, че в тази част жалбата е допустима и основателна, са незаконосъобразни, тъй като не почиват на данните по делото и на закона. От текстовата част на оспореното решение на СОС - мотиви и диспозитив /т. 5 от него/ към него, съдът правилно е установил, че от обхвата на одобрения ПУП-план за регулация м. ж. к. "Красно село-Плавателен канал-север" е изключен, на основание чл. 27, ал. 2, т. 2 от АПК /поради висящност към този момент на съдебноадминистративното производство по адм. дело № 4227/2003 г. на СГС, по жалба на настоящите ответници срещу предходното изменение на ЗРП на ж. к. "Красно село", засягащо имота им - УПИ I-15, кв. 315б, с Решение от 10.12.2001 г. на СОС/, УПИ I-15, кв. 315б, показан в проекта с розов цвят. Неправилни обаче са изводите му, че в графичната част на оспорения ПР, такова изключване няма, поради което е налице несъотвествие между двете части на този план. Съдът не е съобразил, че на скицата-извадка от ПР, на стр. 25 от делото, процесното УПИ е защриховано с розов цвят, така както е посочено в текстовата част на оспореното решение на СОС, която сигнатура означава, че такова изключване е налице. Освен това от заключението на СТЕ по този въпрос, се установява, че в одобрения проект на ПР, процесното УПИ е очертано с регулационни линии по предходен план - това е оспорения пред СГС ЗРП от 2001 г., който е висящ и не е влязъл в сила тази му част, поради което регулационните линии са нанесени в червено, при липса на други линии по оспорения проект. Освен това експерта също заключава, че процесното УПИ е изключено от обхвата на оспорения ПУП-ПР. При тези данни изводите на съда, че УПИ I-15, кв. 315б не е изключен от плана за регулация, одобрен с оспореното решение на СОС, са неправилни. Такова изключване, по съображенията изложени по-горе, е налице, което е било пречка за разглеждане на жалбата в тази й част по същество, поради липса на предмет, което я прави недопустима, на основание чл. 159, т. 1 от АПК. Като постановено по недопустима жалба, в посочената част, обжалваното решение, с което е отменено решението на СОС, в частта му на плана за регулация, засягащ УПИ I-15, кв. 315б, е също недопустимо и подлежи на обезсилване, а производството в същата на прекратяване. В останалата отменителна част, касаеща плана за застрояване, обжалваното решение е правилно. При отсъствие на регулационен план за поземлен имот № 15 и особено след влизане в сила на решението на СГС по адм. дело № 4227/2003 г., с което е отменен ЗРП от 2001 г., одобряването на застроителен план за него правилно е прието за недопустимо, защото ЗП следва регулационния и задължително се съобразява с регулационните линии на имота и предназначението му, дадено с РП. Правилни, съобразно заключението на СТЕ, са и другите изводи на съда, за несъобразяване на ПЗ с изискванията на чл. 108, ал. 2 и 3 от ЗУТ, които го правят незаконосъобразен. Ето защо като го е отменил в оспорената част, по отношение ПЗ за имота на ответниците, съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. При този изход по касационното обжалване първоинстанционното решение подлежи на отмяна и в частта на присъдените разноски, до размер на сумата от 1170 лева, която е половината от общия размер на присъдените в полза на Виолета Карагьозова и на Александър Карагоьзов разноски, съобразно уважената част от касационната жалба на СОС. Същевременно по касационното производство, съобразно уважената част от касационната жалба, на ответниците се дължи присъждането на 1/2 от направените разноски, които възлизат на 1 000 лева общо за двамата, видно от договора за правна защита и съдействие на стр. 12. На СОС се дължи присъждането на юрисконсултско възнаграждение, което, съгласно чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /ред. ДВ, бр. 28/2014 г./ не може да бъде по-малко от 600 лева. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение