Решение № 3 от 28.04.2011 г. на ВКС по н. д. № 679/2010 г.

Решение № 3 от 28.04.2011 г. на ВКС по н. д. № 679/2010 г., I н. о., НК, докладчик съдията Иван Недев Производството е касационно по жалба от подсъдимия И. П. П., чрез защитника му, против въззивна присъда № 183/7.Х.2010 г. по внохд 563/2010 г. на ОС-Велико Търново с доводи за необоснованост и незаконосъобразност по съображения за недоказано авторството на подсъдимия. Иска да се отмени присъдата и да бъде оправдан. Повереникът на частния обвинител и граждански ищец Г. е на становище присъдата да остане в сила, а гражданският ищец Д. Й. не изразява отношение. Прокурорът поддържа присъдата да остане в сила. След преценка доводите и становищата на страните и проверка на въззивната присъда в пределите по чл. 347 от НПК настоящият състав на I-во н. о. на ВКС намира: С обжалваната по касационен ред нова осъдителна присъда е отменена първоинстанционната оправдателна и подсъдимият И. П. П. е признат за виновен и осъден по чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, чл. 194, ал. 1, чл. 26, ал. 1, чл. 29, ал. 1, б. б. "а" и "б", чл. 36 и чл. 54 от НК на 3 (три) години лишаване от свобода при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип за това, че на 25.VIII.2009 г. в[населено място] дол, общ. С. при условията на опасен рецидив и продължавано престъпление извършил взломна кражба от домовете на Г. и Й. на чужди вещи на обща стойност 1193,79 лв.; осъден е да заплати на П. Г. 943,30 лв., обезщетение за имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва, а в полза на държавата 40 лв., държавна такса. Жалбата е неоснователна. Необосноваността не е касационно основание, поради което и този довод на жалбоподателя не следва да се обсъжда. Съдът е посочил въз основа на кои доказателства е възприел, че подсъдимият е автор на инкриминираното престъпление. Изводите са логични и съответстват на взаимната връзка и последователност на отделните обстоятелства. Посочено е и защо не е възприета тезата на подсъдимия и защитата му за случайното попадане у него на разобличаващите го маратонки. Не е допуснато нарушение на материалния закон. При приетите за установени по несъмнен начин факти законът е приложен правилно. При продължавано престъпление и опасен рецидив подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъплението квалифицирана кражба по чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, чл. 194, ал. 1, чл. 26, ал. 1, чл. 29, ал. 1, б. б. "а" и "б" от НК. Доводи за явна несправедливост на наложеното наказание не са наведени. В гражданската част съдът констатира нарушение на т. 12 от Т. № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, ... и Инструкция № 18/14.Х.1992 г. на М. на правосъдието, т. II, Раздел А, абз. 56, по т. 10 от Тарифата при присъждането на дължимата държавна такса от страна на въззивния съд. Присъдена е държавна такса в размер на 4% върху уважената част на иска вместо 6%. Нарушението е отстранимо в производство по чл. 306, т. 4 от НПК. По тези съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК ВКС, I-во н. о.