Решение № 272 от 11.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5403/2019 г.

Решение № 272 от 11.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5403/2019 г., IV о., докладчик председателят Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба, подадена от Г. Бакалова, от [населено място], срещу решение на Висшия съдебен съвет, обективирано в т. 15.6.1 от Протокол № 6 от заседание на Пленума, проведено на 14.03.2019 г., с което ВСС не е дал разрешение за закупуване на ведомствено жилище, предвидено в чл. 73, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост /ППЗДС/. Релевирани са доводи за незаконосъобразност на решението, като постановено в нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с приложимия материален закон, и неговата цел, по които се претендира отмяната му и връщане на преписката за ново разглеждане от органа. Ответникът - Висшият съдебен съвет, чрез процесуалния представител юрисконсулт Д. Генадиева, изразява становище за неоснователност на жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество и с оглед основанията, визирани в чл. 146 АПК - неоснователна, по следните съображения: Въз основа данните по делото съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна: Със заповед № ЛС-04-388/08.04.2011 г. на министъра на правосъдието, на основание чл. 22 от Закона за държавната собственост /ЗДС/ и чл. 25 ППЗДС, Бакалова е настанена във ведомствено жилище - частна държавна собственост, предоставено за нуждите на Софийски районен съд със заповед рег. № РД-04-010/29.10.2010 г. на областния управител на област София-град и договор рег. № 93-00-120/1.12.2010 г., сключен между Областната администрация на област София и Министерство на правосъдието. На 18.05.2011 г. между Бакалова и Министерството на правосъдието е сключен договор за отдаване под наем на недвижим имот - държавно ведомствено жилище № 93-00-82 /л. 79/, за срок от три години, считано от датата на подписването му от страните, удължен впоследствие с допълнително споразумение от 5.08.2014 г. /л. 91/. На 4.01.2016 г. наемателката е подала молба до министъра на правосъдието за закупуване на ведомственото жилище /л. 90/. С писмо изх. № ВИ-14304/26.11.2018 г. на представляващия ВСС, на основание § 11 от ПЗР на Правилата за отдаване под наем на недвижими имоти - частна държавна собственост, предоставени в управление на ВСС за жилищни нужди и решение на пленума на ВСС, взето по протокол № 28/8.11.2018 г., до Бакалова е отправено едногодишно предизвестие, считано от получаване на съобщението, за прекратяване на договор № 93-00-82/18.05.2011 г. /л. 93/. Предизвестието е обжалвано от Бакалова, при което с влязло в сила определение № 11837/13.08.2019 г. по адм. дело № 2671/2019 г. на ВАС, второ отделение, оспорването е оставено без разглеждане на основание чл. 159, т. 1 АПК, а производството по делото - прекратено. С решение по т. 15.6.1, обективирано в протокол № 6/14.03.2019 г., ВСС не е дал разрешение за закупуване на ведомственото жилище, предвидено в разпоредбата на чл. 73, ал. 2, т. 4 ППЗДС, по мотиви, че жилищният фонд, предоставен в управление на ВСС, предназначен за задоволяване на жилищни нужди е ограничен, а има голям брой постъпили заявления от кандидати от органите на съдебната власт за настаняване в жилища от ведомствения жилищен фонд на ВСС. С писмо от 14.11.2019 г. председателят на комисия "Управление на собствеността" и член на ВСС, уведомил Бакалова, че срокът на даденото й едногодишно предизвестие изтича на 30.11.2019 г. с оглед датата на връчване на съобщението за него, поради което и освобождаването, и предаването на жилището ще се извърши на 2.12.2019 г. /л. 133/. На 29.11.2019 г. Бакалова е подала молба за отлагане на предаването на жилището с оглед висящото съдебно производство по обжалване на решението на ВСС, с което не й е дадено разрешение за закупуване на жилището /л. 136/. На молбата е поставена резолюция от 2.12.2019 г., до члена на комисията А. Цветанова "съобразяване с оглед заповедта за 2.12.2019 г.". На 2.12.2019 г. е съставен констативен протокол /л. 135/, в който е посочено, че наемателката не е осигурила достъп до жилището и в телефонен разговор Бакалова уведомила комисията, че е подала молба за отлагане на освобождаването и предаването на жилището. На 4.04.2019 г. Бакалова е депозирала жалба срещу решението на ВСС, която е оставена без разглеждане с определение № 3066/26.02.2020 г., на основание чл. 159, т. 4 АПК. Тричленният състав на ВАС е приел, че за жалбоподателката не е налице правен интерес от обжалване на решението на ВСС, тъй като с изтичане срока на предизвестието е загубила качеството "наемател", на какъвто с оглед изискванията на чл. 71, ал. 1 ППЗДС може да се издаде акт, с който да се разреши продажбата на ведомственото жилище. При обжалването му това определение е отменено с определение № 9739/16.07.2020 г. по адм. дело № 5076/2020 г., с което петчленният състав на ВАС е върнал делото на друг състав за продължаване на производството по жалбата, приемайки, че цитираната разпоредба на чл. 71, ал. 1 ППЗДС урежда материалноправните условия за продажбата на ведомствено жилище, а не процесуалноправните предпоставки за подаване на молба за закупуването му, а оттам и че "дали" и "кога" Бакалова е изгубила качеството "наемател", са въпроси, касаещи основателността на искането й за закупуване. Видно от данните по делото, безспорно Бакалова е имала качеството на наемател на ведомствено жилище по силата на договор № 93-00-82/18.05.2011 г. и допълнително споразумение към него от 5.08.2014 г., за удължаване на наемния срок с три години - до 5.08.2017 г. Междувременно, на 4.01.2016 г. жалбоподателката е подала молба до министъра на правосъдието, /който към онзи момент е управлявал недвижимите имоти на съдебната власт/, заявявайки желание да й бъде издадено разрешение за закупуване и определяне на продажна цена на ведомственото жилище, в което е настанена. Оспореното решение на ВСС е издадено едва на 14.03.2019 г. - близо три години след датата на подаване на молбата, към която Бакалова е била все още наемател, макар и с връчено предизвестие за прекратяване на наемния договор, спрямо която следва да бъде преценявано наличието на всички материалноправни предпоставки за закупуване по чл. 71а ППЗДС. В тази връзка, въз основа данните от приобщените по делото доказателства, настоящият състав приема, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия ЗДС. Съгласно чл. 130а, ал. 2, т. 6 от Конституцията на Република България /нов, ДВ, бр. 100/2015 г. /, Пленумът на ВСС управлява недвижимите имоти на съдебната власт, поради което и по протокол от 8.06.2016 г. Министерство на правосъдието е предало на ВСС молбата на Бакалова, ведно с цялата преписка за закупуването на ведомственото жилище за последващи действия. На заседание от 27.02.2019 г., Комисията "Управление на собствеността" при ВСС е решила и внесла предложение до Пленума на ВСС, да не дава на Бакалова разрешение за закупуване на обитаваното от нея жилище по смисъла на чл. 73, ал. 2, т. 4 ППЗДС. На свой ред, на заседанието си проведено на 14.03.2019 г., Пленумът на ВСС взел оспореното решение, като се е мотивирал с това, че има голям брой постъпили заявления от служители на съдебната власт за настаняването им във ведомствени жилища, а жилищният фонд, предоставен в негово управление е ограничен, поради което не намира основание твърдението в жалбата, че актът не е мотивиран. Съгласно чл. 46, ал. 2 ЗДС, държавни служители и служители по трудово правоотношение в администрацията, както и военнослужещи могат да придобиват без търг недвижими имоти - жилища, ателиета и гаражи - частна държавна собственост, предоставени за управление на съответните ведомства, ако имат най-малко три години стаж в съответната администрация, съответно в Министерството на отбраната, в структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната или в Българската армия и отговарят на условията, предвидени в правилника за прилагане на закона. Условията и реда за продажба на държавни жилища са уредени в Глава шеста "Продажба и замяна на държавни жилищни и други имоти" ППЗДС. В чл. 73, ал. 1 ППЗДС е посочено, че продажбата се извършва въз основа на молба за закупуване, подадена от лицата, отговарящи на условията по чл. 71 и нормативите по чл. 25, ал. 1 /ЗДС/, като в ал. 2 са изброени документите, които следва да бъдат приложени към молбата. Едно от изискванията посочено в чл. 73, ал. 2, т. 4 ППЗДС е към молбата да бъде приложено разрешение от ръководителя на ведомството за закупуване на ведомственото жилище, в което да бъде определена и продажната цена на имота. Именно в тази хипотеза, ВСС е издал оспореното решение, с което не дал разрешение за закупуване на имота. Безспорно е, че продажбата на имоти - частна държавна собственост се извършва за задоволяване на жилищни нужди на настанени в тях наематели, като целта е да се създадат битови условия за тези служители, но решението за това е в оперативната самостоятелност на органа, който управлява и се разпорежда с тези имоти. Другояче казано, законодателят е предвидил възможност, административният орган да прецени и избере едно свое поведение или действие, в рамките на закона и съобразно неговата цел. В решението си ВСС е посочил, че не дава разрешение за закупване на имота с оглед големия брой подадени молби за настаняване и ограничения жилищен фонд, който управлява. В случая, действайки при условията на оперативна самостоятелност, ВСС приел именно това решение за целесъобразно и правилно, с оглед необходимостта от настаняване на голям брой служители на съдебната система. Противно на наведените в жалбата твърдения, ВСС не е бил длъжен на този етап от процедурата да анализира обстоятелствата дали Бакалова отговаря на изискванията на закона и налице ли е за нея конкретна жилищна нужда. Както вече бе посочено по-горе в чл. 73, ал. 2 ППЗДС са лимитативно изброени документите, които трябва да бъдат представени към молбата за закупуване на жилището и един от тях е именно разрешение от ръководителя на ведомството, в което трябва да е определена и продажната цена. Едва след набавянето на всички изискани документи, молбите се разглеждат и преценяват, в т. ч. и за наличието или липсата на предпоставките по чл. 71 ППЗДС. Следва да се отбележи, че при издаване на решението си ВСС е спазил и принципа на равенство визиран в чл. 8, ал. 2 АПК, според който в условията на оперативна самостоятелност, при еднакви условия, сходните случаи се третират еднакво. Видно от протокола от проведеното заседание на 14.03.2019 г., ВСС е разгледал 17 молби за закупуване на ведомствени жилища, като не е дал разрешение по нито една от тях. По изложените съображения следва да се приеме, че при издаване на оспореното решение не са допуснати нарушения, сочещи на отменителните основания по чл. 146 АПК. Административният акт е законосъобразен, а подадената срещу него жалба като неоснователна, следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода от спора, основателно се явява искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство, определено от съда в размер на 100 лв, съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно, Върховният административен съд, четвърто отделение