Решение № 13335 от 7.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 834/2014 г.

Решение № 13335 от 7.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 834/2014 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Иван Симеонов Богданов против решение № 6576 от 30.10.2013 г., постановено по адм. д. № 9032/2012 г. по описа на Административен съд София - град. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - Директора на Главна дирекция "Гранична полиция", чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. С искане от 20.10.2014 г. жалбоподателят е поискал отвод на съдебния състав на основание чл. 22, ал. 1, т. 5 и 6 от ГПК. Искането е неоснователно. Сочените от жалбоподателя дела, в които са участвали членове на настоящия съдебен състав нямат връзка с производството по настоящото дело. Адм. д. № 431/2012 г. е с предмет обжалване на определение № 6450/30.11.2011 г. по адм. дело № 10406/2011 г. на Административен съд София - град, с което е оставена без разглеждане жалбата на Иван Симеонов Богданов против становище № К-12693/10.12.2001 г. на директора на дирекция "Човешки ресурси" в МВР до министъра на вътрешните работи, дадено по повод на обжалване по административен ред на заповед за дисциплинарно уволнение, издадена от директора на Национална служба "Гранична полиция" и производството по делото е прекратено, тъй като оспореното становище не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 - 4 от АПК. Адм. д. № 8815/2011 г. е с предмет оспорване на същото становище, като съставът на съда е приел, че на основание чл. 132, ал. 2 от АПК делото не му е подсъдно, поради което жалбата е оставена без разглеждане, производството по делото е прекратено и същото е изпратено по компетентност на Административен съд София - град. Адм. д. № 8735/2012 г. е с предмет обжалване на определение № 2589 от 04.06.2012 г. по адм. дело № 5219/2012 г. на Административен съд София - град, с което на основание чл. 159, т. 1 от АПК е оставена без разглеждане жалбата на Богданов срещу становище рег. № К-12693 от 10.12.2001 г. на директора на дирекция "Човешки ресурси" в МВР до министъра на вътрешните работи. Предмет на настоящото касационно производство е обжалване на решение, с което е отхвърлена жалбата на Иван Симеонов Богданов за прогласяване на нищожността на заповед № 1773/12.10.2001 г. на директора на Национална служба "Гранична полиция", с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". От изложеното следва, че не е налице основанието на чл. 22, ал. 1, т. 5 от ГПК за отвод на съдебния състав, а именно никой чл. на съдебния състав не е взел участие при решаване на спора относно законосъобразността на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" в друга инстанция. Не е налице и основанието на чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК за отвод на съдебния състав, тъй като не съществуват никакви обстоятелства, които да обуславят пристрастие на членовете му. Изложените в искането за отвод твърдения за проявено неуважение на жалбоподателя от страна на съдебния състав по време на пледоарията му по същество относно прекъсването му, са израз на изпълнение на правомощията на председателя на съдебния състав по ръководене на съдебния процес и насочване на страната да изложи релевантни за касационното оспорване доводи. Освен това всички възражения са направени след приключване на заседанието и след обявяване на съдебния протокол на електронната страница на съда. Ако жалбоподателят е имал забележки в тази насока и искане за отвод, то е следвало да ги направи в съдебното заседание, да поиска отвод и исканията му да бъдат отразени в протокола от заседанието. Съгласно правилото на чл. 23, ал. 1 от ГПК отстраняване може да поиска всяка от страните в заседанието, след като е възникнало или е станало известно основанието за отстраняване, което в случая не е сторено. Независимо от това същественото е, че не е налице хипотезата на чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК. По изложените съображения искането за отвод на съдебния състав следва да се остави без уважение. Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес от обжалването и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Иван Симеонов Богданов за обявяване на нищожност на заповед № 1773/12.10.2001 г. на директора на Национална служба "Гранична полиция", с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". За да постанови този резултат съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушения на материалния закон, водещи до нищожността й. Законосъобразен и обоснован е изводът на Административен съд София - град, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Жалбоподателят е бил главен сержант и е заемал длъжността "старши граничен полицай" в "Граничен контрол" на ГКПП "Кулата". От събраните по делото доказателства в т. ч. и от заключението на назначената съдебно - графологична експертиза по несъмнен начин е установено, че заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е подписана от полковник Валери Григоров, който към момента на издаване на административния акт е заемал длъжността директор на Национална служба "Гранична полиция". Съгласно правилото на чл. 240, ал. 2, т. 2, предл. второ, вр. чл. 200, ал. 1 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР отм. на 01.05.2006 г.) директорът на Национална служба "Гранична полиция" е компетентния орган да наложи дисциплинарното наказание. Искането за обявяване на нищожност на екземпляр четвърти от заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, е неоснователно. След като оригиналът на заповедта е подписан от компетентния орган, то фактът, колко преписи от нея са издадени не обосновава нищожност нито на административния акт, нито на преписите от него. Жалбоподателят е запознат с екземпляр 1 от заповедта (л. 33), като саморъчно е отбелязал, че е получил екземпляр от същата. Законосъобразни и обосновани са изводите на първоинстанционният съд, че административният акт е издаден в предписаната от закона писмена форма. Видно от заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е, че в същата са посочени извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, доказателствата, въз основа на които е установено, правното основание и наказанието, което се налага, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва, с което е спазено изискването на чл. 213, ал. 1 от ППЗМВР (отм.). За да е налице нищожност на административният акт поради нарушение на предписаната от закона форма следва порокът във формата да е толкова съществен, че да е равносилен на липса на форма, а оттук и липса на волеизявление т. е. липса и на акт, което в случая не е налице. Доводите на касатора за незаконосъобразност на заповедта поради противоречието й с предписаната от закона форма са относими към нейната унищожаемост, но не и към нищожността й, поради което не следва да се обсъждат. Законосъобразни са и изводите на Административен съд София - град, че при постановяване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до нейната нищожност. За да е налице нищожност на посоченото основание нарушението на административнопроизводствените правила трябва да е толкова съществено, че да води до липса на волеизявление и на това основание до нищожност. В случая от събраните по делото доказателства е установено, че дисциплинарното производство е започнало по повод докладна записка на зам. директора на Национална служба "Гранична полиция" относно получен сигнал за нарушение на ГКПП "Кулата" на 01.10.2001 г. и 02.10.2001 г. За изясняване на постъпилите данни дисциплинарно наказващият орган е разпоредил да се извърши служебна проверка срещу главен сержант Иван Симеонов Богданов, назначил е комисия и е разпоредил за резултата от служебната проверка да се изготви писмена справка. Служителят е запознат със заповедта, което е удостоверено със саморъчното отбелязване от същия върху нея. За извършената служебна проверка на 12.10.2001 г. е изготвена справка, в която подробно са посочени доказателствата въз основа, на които е установено дисциплинарното нарушение и жалбоподателят е запознат със справката. На същата дата зам. директорът на Национална служба "Гранична полиция" е изготвил предложение, с което Богданов също е запознат. Жалбоподателят е дал писмени обяснения на 12.10.2001 г. От изложеното следва, че при постановяване на оспорената заповед са спазени изискванията на чл. 206 - 213 от ППЗМВР (отм.) и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до нищожност на административния акт. Доводите на касатора, че в нарушение на чл. 207 от ППЗМВР (отм.) дисциплинарното производство е започнало по анонимен сигнал, са неоснователни. От една страна по делото не са налице данни, полученият сигнал да е бил анонимен (в докладна записка № 14801/05.10. не се съдържа такова твърдение), а от друга страна дори да се приеме, че е допуснато такова нарушение, то същото не би могло да обоснове съществени нарушения на административнопроизводствените правила, обосноваващи нищожност на заповедта за дисциплинарно наказание. Неоснователно е и твърдението за нищожност на екземпляр 3 от заповед № 1737/08.10.2001 г. на директора на Национална служба "Гранична полиция", с която е разпоредено извършване на служебната проверка и е назначена комисия за това, поради факта, че тази заповед не носи подписа на дисциплинарно наказващия орган. От заключението на назначената по делото съдебно-графологична експертиза по несъмнен начин е установено, че посочената заповед е подписана от директора на Национална служба "Гранична полиция". Фактът, че преписа от заповедта, с който е запознат Богданов не носи подписа на дисциплинарно наказващия орган, при наличие на валидно издадена в писмена форма и подписана заповед не води до нейната нищожност. Законосъобразни са и изводите на съда за липса на основание за обявяване на нищожността на оспорената заповед поради противоречието й с материалния закон. За да е налице нищожност на индивидуалния административен акт поради противоречието му с материалноправните норми за издаването му, то следва да се установи пълна липса на предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма или актът изцяло да е лишен от законово основание, или акт със същото съдържание да не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган. В посочените случаи ще е налице нищожност, а за всички останали порокът материална незаконосъобразност води до унищожаемост. В случая не са налице изброените пороци, водещи до нищожност на акта поради материалната му незаконосъобразност. Твърденията на касатора, че същият не е бил на работа на посочените в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание време и дати, са неоснователни. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че Богданов е бил на работа от 20. 00 ч. на 30.09.2001 г. до 8.00 ч. на 01.10.2001 г. на трасе излизане на ГКПП "Кулата" за товарните автомобили, което служителят изрично е заявил и в писмените си обяснения (л. 45). При постановяване на обжалваното решение съдът не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът е обсъдил доводите на страните и служебно е проверил валидността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, като е изпълнил задължението си по чл. 168, ал. 1 от АПК. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства са направени изводите, че заповедта не страда от пороци, обосноваващи нейната нищожност. Доводите на жалбоподателя, че в първоинстанционното производство е нарушено правото му на защита, са неоснователни. Правилно съдът е оставил без уважение искането за отвод, тъй като не са налице основанията на чл. 22 от ГПК вр. чл. 144 от АПК за отстраняване на съдията докладчик. Неоснователни са и твърденията, че съдът не е допуснал събиране на исканите от жалбоподателя доказателства. С определение в закрито заседание на 25.01.2013 г. съдът е задължил административния орган да комплектова административната преписка в цялост, включително да представи поисканите в стр. 9 от жалбата писмени доказателства, да представи оспорената заповед в оригинал и правилно е разпределил и указал доказателствената тежест на страните. Съдът е допуснал и приел всички относими доказателства досежно искането за обявяване нищожността на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Доводите на касатора, че приложените по делото преписи на доказателствата не са заверени по надлежния ред също са неоснователни. Административната преписка и допълнително събраните в хода на съдебното производство доказателства са представени от процесуалния представител на административния орган и са надлежно заверени от същия. По този начин са заверени и представените от жалбоподателя по делото доказателства. Твърденията за нарушение на чл. 214 от ГПК са неоснователни. Цитираната норма е относима в исковото производство, каквото настоящото не е. Освен това ако съдът бе допуснал уточнението, че се претендира прогласяване на нищожността на екземпляр 4 от заповедта за налагане на дисциплинарното наказание и на екземпляр 3 на заповедта, с която е разпоредено извършване на служебна проверка, то производството по делото е следвало да бъде прекратено поради недопустимост на оспорването. Както бе посочено по-горе заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е една и колко преписи от нея са издадени е ирелевантно за нейната законосъобразност. Що се отнася до заповед № 1737/08.10.2001 г., то същата е част от производствата по издаване на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, поради което и на основание чл. 21, ал. 5 от АПК не е индивидуален административен акт и не подлежи на самостоятелен съдебен контрол. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК вр. чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да се осъди Иван Симеонов Богданов да заплати на Главна дирекция "Гранична полиция" сумата 400 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,