Решение № 1906 от 12.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11436/2018 г.

Решение № 1906 от 12.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11436/2018 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на ст. юрисконсулт К. Гърова – процесуален представител на директор на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" – Пловдив, против решение № 507/3.08.2018 г., постановено по адм. д. № 933/2017 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, II състав, с което е отменено като незаконосъобразно решение за налагане на финансова корекция № 13/112/07014/3/04/01 от 7.11.2017 г. на Директора на Областна дирекция - Пловдив на Държавен фонд "Земеделие" спрямо Д. Шкодров, на когото е определена финансова корекция в размер на 48 892. 00 лв. представляваща първо и второ плащане по сключен между страните Договор № 13/112/07014 от 26.10.2012 г. по Мярка 112 "Създаване на стопанства на млади фермери" от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението поради несъобразяването му с предписанията на материалния закон, както и необоснованост. При изложени твърдения прави искане за отмяна на същото. Претендира присъждане на направените разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответната страна – Д. Шкодров, чрез пълномощника си адв. Ч. Чавдаров, е депозиран писмен отговор. В същия се твърди, че в първоинстанционното производство не са допуснати визираните в жалбата процесуални нарушения, които да са довели до накърняване правото на защита на ответника. В съвкупност със събраните по делото доказателства в постановеното решение първоинстанционният съд е взел предвид всички относими по делото доказателства, като е изложил подробни съображения кои кредитира и кои не. Твърди още, че същият се е съобразил със събраните доказателства, като вътрешното му убеждение е подчинено на тях и решението му е съответно на съдържанието му. Въз основа на което, счита че обжалваното решение е правилно, защото е постановено при законосъобразни правни изводи относно установените факти, както и при такива съответстващи на доказателствата по делото. При подробно изложени съображения моли да се отхвърли касационната жалба като неоснователна и да се остави в сила съдебното решение като правило и обосновано. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост на касационната жалба, но разгледана по същество е приел за неоснователна. По изложени съображения е приел, че съдебното решение е правилно. Постановено при спазване на съдопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Съдът е обсъдил доказателствата, становищата на страните и приложимата материалноправна уредба, като за приетото се е обосновал. Предвид което е счел, че не са налице касационни основания за отмяна на решението и същото следва да бъде потвърдено. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е против неблагоприятен за страната съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: Производството пред Административен съд-Пазарджик е образувано по жалба на Д. Шкодров, срещу решение за налагане на финансова корекция № 13/112/07014/3/04/01 от 7.11.2017 г. на Директора на Областна дирекция Пловдив на Държавен фонд "Земеделие", с което на Шкодров е определена финансова корекция в размер на 48892. 00 лв., представляваща първо и второ плащане по сключен между страните Договор № 13/112/07014 от 26.10.2012 г., по Мярка 112 "Създаване на стопанства на млади фермери" от Програма за развитие на селските райони 2007-2013 година. С обжалваното понастоящем решение съдът е отменил оспореното решение и е осъдил Държавен фонд "Земеделие" да заплати на жалбоподателя разноските по производството в размер на 1238, 92 лева. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е установил, че с оглед конкретиката на настоящия казус ЗУСЕСИФ не намира приложение. За да достигне до този правен извод административния съд е извършил анализ на приложимите норми на ЗУСЕСИФ и Наредба № 9 от 3.04.2008 година /Наредба/. И е установил, че в ЗУСЕСИФ и Наредбата са уредени две самостоятелни административни процедури, като целта на всяка една от които е да бъде възстановена правомерността на правоотношенията с предмет извършване на разходи, сертифицирани пред Европейската комисия, с оглед приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство. Спрямо хода на процедурата, установена в Глава Пета, Раздел Трети "Администриране на нередности и извършване на финансови корекции" от ЗУСЕСИФ, при наличието на някои от основанията въведени в чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта с мотивирано решение, определя по основание е размер, финансова корекция. Съответно, в хода на процедурата по чл. 33 от Наредба № 9 от 3.04.2008 г., Изпълнителния директор на Разплащателна агенция или упълномощено от него лице, при наличието на предпоставките установени в чл. 33, ал. 1, чл. 33, ал. 2, т. 1 или чл. 33, ал. 2, т. 2 от Наредбата, изисква със съответния акт, връщането на вече изплатени суми заедно със законните лихви към тях и/или да прекратява всички договори. Съдът е приел, че осъществяването на едната или другата от двете административни процедури, не зависи от волята и избора на административния орган, нито пък от желанието или предпочитанието на бенефициерът. А съобразно § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ, предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, както и плащанията, верифицирането или сертифицирането на разходите по програмата по ал. 1 се извършват при условията и по реда на този закон, доколкото друго не е предвидено в Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (ОВ, L 347/487 от 20 декември 2013 г.) и Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (ОВ, L 347/549 от 20 декември 2013 г.), в Закона за подпомагане на земеделските производители или в акт по неговото прилагане. Въз основа на което административният съд е приел, че безвъзмездната финансова помощ по програмата по § 4, ал. 1 от ДР на ЗУСЕСИФ (като в настоящия случай това е Програмата за развитие на селските райони), се предоставя при условията и по реда на този закон (ЗУСЕСИФ), доколкото друго не е предвидено в Закона за подпомагане на земеделските производители или в акт по неговото прилагане. Предвид което процедурата по заявлението за подпомагане, респективно по заявката за второ плащане е установено в Наредба № 9 от 3.04.2008 г., която е издадена на основание § 35, ал. 3 ПЗР на ЗПЗП, а не на основание ЗУСЕСИФ. Разпоредбата на § 10, ал. 2 от ПЗР на ЗУСЕСИФ определя компетентния съд за разглеждане на делата, но с друга материя - верификации, финансови корекции по други програми и проекти, какъвто не е предметът на обжалване в настоящия случай. Въз основа на което, твърдените от административния орган, неизпълнения на нормативни и договорни задължения от страна на Шкодров е следвало да бъдат установени в административна процедура по реда на чл. 33 от Наредба № 9 от 3.04.2008 г. в хода на която, Изпълнителния директор на Разплащателна агенция или упълномощено от него лице, при наличието на предпоставките установени в чл. 33, ал. 1, чл. 33, ал. 2, т. 1 или чл. 33, ал. 2, т. 2 от Наредбата, със съответния акт да изиска връщането на вече изплатени суми заедно със законните лихви към тях и/или да прекрати сключения с бенефициера договор. А в настоящия случая, административната процедура е осъществена по реда, установен в Глава пета, Раздел III "Администриране на нередности и извършване на финансови корекции" от ЗУСЕСИФ. Съдът е приел, че според чл. 59, ал. 2, т. 2 от АПК е въведено правилото, когато административният акт се издава в писмена форма, той да съдържа, изрично наименование на акта. Това изискване не следва да се възприема, като обикновена формалност, лишена от съществен процесуален смисъл и значение. Наложителната необходимост, конкретно да се наименува съответния административен акт, има функцията да определи, какво е действителното намерение на административния орган и какъв е точният предмет на неговото волеизявление. Въз основа на което с оглед наименованието на процесния административен акт, постановения с него резултат и посоченото основание на което това е сторено, налага именно извода, че става реч, не за нещо друго, а за решение за определяне на финансова корекция по реда на Глава пета, Раздел III "Администриране на нередности и извършване на финансови корекции" от ЗУСЕСИФ. Определянето на финансова корекция по правилата на ЗУСЕСИФ обаче, с оглед наличието на специална процедура по чл. 33 от Наредба № 9 от 3.04.2008 г. и с оглед правилото на § 4, ал. 1 от ДР на ЗУСЕСИФ в случая е прието за неприложимо. Смесването на двете процедури и като краен резултат, започването на административното производство по реда на чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ и приключването му с издаване на решение за определяне на финансова корекция на основание чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, е прието, че в случая е допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, което е имало за резултат нарушаване на правото на жалбоподателя на участие и защита в производството. Така постановеното съдебно решение е правилно и обосновано, и не страда от твърдените в касационната жалба пороци. Първоинстанционният съд подробно е изследвал и изяснил фактическата обстановка по делото, обсъдил е доказателствата, както и относимата правна уредба и правилно е констатирал, че е допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, което е имало за резултат нарушаване на правото на жалбоподателя на участие и защита в производството. Настоящия съдебен състав намира, че Административния съд правилно е извършил разграничение между административните процедури регламентирани в Глава пета, Раздел III "Администриране на нередности и извършване на финансови корекции" от ЗУСЕСИФ и тази по чл. 33 от Наредба № 9 от 3.04.2008 г. И правилно е достигнал до извода, че в настоящия случай приложение не следва да намерят нормите на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ). В конкретния случай, видно от представените по делото доказателства се е установило, че касационния ответник Д. Шкодров е подал заявление за подпомагане от 20.08.2012 г., с УИН13/112/07014 по мярка 112 "Създаване на стопанства на млади фермери" от Програма за развитие на селските райони за периода 2007-2013 година. От страна на фонда е извършено посещение на място и е съставен контролен лист. На 26.10.2012 г. между Държавен фонд "Земеделие" и Д. Шкодров е подписан договор № 13/112/07014, като основание за същия е посочен чл. 21, ал. 2 от Наредба № 9 от 3.04.2008 г., а предмет на договора е предоставяне на ползвателя безвъзмездна финансова помощ в размер на 48 892. 00 лв. за изпълнение на всички инвестиции, основни дейности и цели, заложени в бизнес плана по проект № 13/112/07014 и включени в Приложение 1 и 2. Въз основа на извършените установявания може да се приеме, че по аргумент на § 4, ал. 3 от Допълнителните разпоредби на ЗУСЕСИФ (както в първоначалната редакция, обн. в ДВ, бр. 101 от 22.12.2015 г.; така и в изм. в ДВ, бр. 2 от 3.01.2018 г.), ЗУСЕСИФ е неприложим, тъй като безвъзмездната финансова помощ по програмата по ал. 1, а това е Програмата за развитие на селските райони, се предоставя при условията и по реда на този закон (ЗУСЕСИФ), доколкото друго не е предвидено в Закона за подпомагане на земеделските производители или в акт по неговото прилагане. В случая твърдените от администартивния орган неизпълнения на нормативни и договорни задължения от страна на Шкодров е следвало да бъде проведена административна процедура по реда на Наредба № 9 от 3.04.2008 г., която е издадена на основание § 35, ал. 3 ПЗР на ЗПЗП, а не на основание ЗУСЕСИФ. По реда на ЗУСЕСИФ се разглеждат дела с друга материя – верификации, финансови корекции по други програми и проекти, какъвто не е предметът на обжалване в настоящия случай. С оглед на изложеното настоящият състав счете, че не са налице релевираните касационни доводи, които да съставляват основания за отмяна на оспореното решение, поради което касационната жалба като неоснователна следва да бъде отхвърлена. По изложените съображения съдебното решение като обосновано, правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Направеното искане от касатора за присъждане на разноските следва да се остави без уважение с оглед на крайния изход на спора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение