Решение № 11858 от 22.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4901/2021 г.

Производство по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на В. 29 ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], община Казанлък, област Стара Загора,[жк], представлявано от управителя В. Каишева, подадена чрез адв. Станчева, срещу решение 28 от 03.02.2021 г. по адм. дело 687/2020 г. по описа на Административен съд Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) ФК-603-0075183/08.10.2020г издадена от Началник отдел Оперативни дейности Пловдив при ЦУ на НАП. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради допуснати нарушения по чл. 209, т.3 АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че съдът необосновано е приел за доказано, че установената в търговския обект касова разлика е натрупана от нерегистрирани в касовия апарат продажби. Този извод не почива на събраните по делото доказателства, а е предположение на съда. Иска решението да бъде отменено изцяло. Претендира разноски. Ответникът - Началник отдел Оперативни дейности гр. Пловдив в ГД Фискален контрол в ЦУ на НАП, чрез юрк. Лалбонова, в писменно становище оспорва касационната жалба и претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. Върховната административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор, дава мотивирано заключение, че касационната жалба е допустима и неоснователна. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания и съобрази становищата на страните, при спазване на разпоредбите на чл.218 и чл.220 АПК, намира жалбата процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на обжалване пред първоинстанционният съд е била ЗПАМ ФК-603-0075183/08.10.2020 г., с която Началник отдел Оперативни дейности - Пловдив при ЦУ на НАП, налага принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект - магазин за плодове и зеленчуци, гр. Казанлък, ул. ,,23-ти пехотен шипченски полк 23 и забрана на достъпа за срок от 14 дни, на основание чл.186 ал.1 т.1 буква а ЗДДС и поради извършено нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти, чрез фискални устройства на МФ. По делото е установено, че на 01.10.2020 г. в 13.35ч. в търговския обект, стопанисван от жалбоподателя, е извършена контролна покупка на 0.610 кг круши на стойност 1.34 лв., платени в брой на управителя на дружеството, същия и продавач - В. Каишева, от Е. Славова - проверяващ, преди легитимацията, за която не е издаден фискален бон от въведените в експлоатация и работещи в обекта фискални устройства: модел TREMOL, M-KL V2 с ИН на ФУ ZK049743 и ИН на ФП 50181916 и модел TREMOL, М20 с ИН на ФУ ZK 148135 и ИН на ФП 50189185, нито от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредбата. При проверката е установено и наличие на касова разлика в размер на 68.94 / за ФУ модел TREMOL, М- KL V2 с ИН на ФУ ZK049743/ и 102.90лв / за ФУ TREMOL М20 с ИН на ФУ ZK148135 и ИН на ФП 50189485/ между наличните парични средства в касата в размер на 91.30лв за ФУ с per. 4332539 и наличните парични средства в касата в размер на 390.45лв за ФУ с per. 440572, и официално регистрирания оборот, съгласно ДФО Z за деня на проверката в размер на 22.36 лв. и съответно 287.55 лв. административният орган е приел, че нарушението води до не отразяване на приходи -68.94 лв. от първото фискално устройство и 102.90 лв. от второто фискално устройство, представляващи разликата между установена касова наличност от 91.30 лв. / 390.45 лв. и официално регистрирани обороти от 22.36 лв. за първото и 287.55 лв. за второто ФУ. Служебно изведената сума от 75.75 лв. от второто ФУ не е взета предвид при изчисляване размера на укритите приходи, който е посочен като фактическо основание, наред с размера, местоположение, вида на стоките, работното време на търговския обект за определяне продължителността на принудителната мярка. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на В. 29 ЕООД, против посочената заповед, с мотивите, че заповедта е издадена при правилно приложение на материалния закон и съобразно неговата цел, в съответствие с принципа на съразмерност и с посочване на конкретните фактически и правни основания за определяне продължителността на срока на мярката. Решението е валидно, допустимо и правилно постановено. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС - принудителна административна мярка запечатване на търговски обекти, независимо от предвидените глоби и имуществени санкции, се прилага по отношение на лице, което не спази реда и начина за издаване на съответен документ за продажба. По силата на чл. 118, ал. 1 от същия закон, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. От цитираните разпоредби се вижда, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на касова бележка, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ запечатване на обект и забрана за достъп до него. Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т.е. при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл.186, ал. 1 ЗДДС израз до 30 дни. Обосновано и в съответствие със закона първоинстанционният съд е приел, че цитираното нарушение е безспорно установено, поради което заповедта е издадена в съответствие с материалния закон. От доказателствата по делото безспорно е установено, че на 01.10.2020 г. в стопанисвания от касатора търговски обект, е извършена продажба, която е заплатена в брой и не е издаден фискален бон от фискално устройство, работещо в обекта, поради което настоящият състав намира, че извършването на нарушението е доказано. Неоснователно е оплакването на касатора, че съдът необосновано е приел за доказано, че установената касова разлика е натрупана от нерегистрирани в касовия апарат продажби. Адресатът на ПАМ не е дал никакви обяснения за установените касови разлики, нито е искал или представял доказателства в тази връзка. Тежест на административния орган, наложил мярката, е доказването на извършването на нарушението, което в случая е безспорно. Правното значение на установените касови разлика е, че те са индиции, че не всички получени в обекта парични средства, за които няма обяснения да произхождат от друг източник, различен от продажбата на стоки, се отразяват на работещите в обекта фискални устройства. От това се обосновава извод, че нарушението, за което се налага мярката не е единичен случай. При липсата на каквито и да е обяснения за различен произход на касовите разлики в административното и съдебното производство пред съда по същество, този извод е логичен. Обосновано административният съд е приел, че процесната ПАМ е мотивирана за налагане на срок, различен от максималния по закон за запечатване на обекта, в който е извършено нарушението. Установеното неизпълнение на задълженията за отчитане на извършените продажби в брой и необходимостта от организиране работата на търговеца, в съответствие с изискванията на закона, са мотивирали административния орган да определи именно 14-дневен срок на запечатване на обекта. Изцяло в правомощието на органа, по целесъобразност, е да определи срока на наложената ПАМ, като в случая са изложени конкретни мотиви за този срок. Правилно първоинстанционният съд е преценил като пропорционална наложената мярка от гледна точка на установеното неотчитане на продажби. При определяне на срока, приходните органи са взели в предвид и установената касова разлика. Предвид изложеното, решаващият извод на административния съд за законосъобразност на обжалваната пред него заповед е обоснован и в съответствие с материалния закон, поради което решението му не е засегнато от обоснованите в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото претенцията за присъждане на разноски в полза на ответника е основателна и следва да бъде уважена, като на основание чл. 143, ал. 4 във връзка с чл. 144 АПК и с чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ в полза на Национална агенция за приходите гр. София се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция в размер на 100 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение