Решение № 151 от 25.03.2013 г. на ВКС по н. д. № 391/2013 г.

Решение № 151 от 25.03.2013 г. на ВКС по н. д. № 391/2013 г., I н. о., НК, докладчик председателят Евелина Стоянова Главният прокурор на Република България е направил искане за възобновяване на нохд № 639/12 г. на Районния съд-гр. Димитровград и изменение на постановената по него присъда в частта, с която на основание чл. 25, ал. 1, във връзка с чл. 23, ал. 1 НК е определено общо наказание на В. С. Д. На основание чл. 420, ал. 3 НПК изпълнението на присъдата в тази част е спряно. Пред ВКС, прокурорът при Върховната касационна прокуратура поддържа искането, при изложените в него съображения за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони. Осъденият не взема участие в касационното производство - чл. 426, във връзка с чл. 353, ал. 3 НПК. За да се произнесе ВКС, първо наказателно отделение взе предвид следното: С присъда № 2 от 8.01.2013 г. по нохд № 639/12 г. ДРС, за деяние, извършено на 14.06.2012 г., осъдил подсъдимия Д. на основание чл. 195, ал. 1, т. т. 3 и 7, във връзка с чл. 194, ал. 1, чл. 18, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК на шест месеца лишаване от свобода. На основание чл. 25, ал. 1, във връзка с чл. 23, ал. 1 НК ДРС определил общо наказание на подсъдимия по нохд № № 639/12 г. по описа на ДРС, 512/12 г. по описа на РС-гр. Свиленград и № 607/12 г. по описа на ДРС в размер на най-тежкото от тях, а именно - една година лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл. 25, ал. 2 НК от така определеното общо наказание е приспаднато времето, през което Д. е търпял изпълнение на наказание лишаване от свобода по нохд № 512/12 г. на СРС, считано от 4.10.2012 г. Посочената присъда влязла в сила на 24.01.2013 г. и не е проверявана по касационен ред. Присъдата по нохд № 607/12 г. на ДРС е оспорена от подсъдимия Д., в която връзка на 11.01.2013 г. делото е изпратено на контролната инстанция - Окръжен съд - гр. Хасково за въззивна проверка. Като съобрази горното, доводите на прокурора и след проверка, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Искането е допустимо и основателно. По реда на правилата за групиране - чл. 25, във връзка с чл. 23 НК, на преценка относно наличието или не на съвкупности подлежат влезли в сила присъди. Видно от изложеното по-горе, към постановяване на присъдата по нохд № 639/12 г. на ДРС, присъдата по нохд № 607/12 г. по описа на същия съд, не е влязла в сила, а това препятства включването й в съвкупността по чл. 25, във връзка с чл. 23 НК. Допуснатото нарушение на закона е отстранимо, в полза на осъдения, поради което настоящият състав на ВКС следва да упражни правомощията си по чл. 425, ал. 1, т. 3 НПК. От съвкупността, определена по реда на чл. 25, във връзка с чл. 23 НК следва да бъде изключена невлязлата в сила присъда по нохд № 607/12 г. на ДРС; за съвкупността от престъпления, предмет на нохд № 639/12 г. на ДРС и нохд № 512/12 г. на СРС (по което е определено наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца при първоначален строг режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип) следва да се наложи най-тежкото от наложените, а именно - шест месеца лишаване от свобода. Изменението на оспорения съдебен акт не налага промяна на първоначалния режим за изтърпяване на наказанието, нито на типът на затворническото заведение, в което осъденият трябва да се настани първоначално. Правилно е приложението на чл. 25, ал. 2 НК, като съответно на данните по делото съдът е приспаднал изтърпяното наказание по нохд № 512/12 г. на СРС, считано от 4.10.2012 г. Водим от изложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение