Решение № 1897 от 11.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3168/2012 г.

Решение № 1897 от 11.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3168/2012 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална дирекция по горите - София против решение № 1 от 03.01.2012 г. по адм. дело № 7409/2011 г. на Административен съд София - град, с което е обявена за нищожна заповед № 223/01.08.2011 г. на същия административен орган и дирекцията е осъдена да заплати разноски. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е незаконосъобразен и необоснован, тъй като заповедта е издадена от компетентен орган и при спазване изискванията на закона. Моли решението да бъде отменено, като се постанови нов акт по същество, с който жалбата против административния акт да бъде отхвърлена. Ответникът оспорва касационната жалба. Моли решението да бъде оставено в сила, като му се присъдят направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Решението на Административен съд София - град е необосновано. Изводът на съдебния състав за постановяване на оспореното решение от некомпетентен орган е направен в противоречие с представените доказателства. Не е взета предвид приложената на л. 24 от делото заповед № 200/22.07.2011 г., издадена от директора на Регионална дирекция по горите - София, с която функциите на директор, в случай на отсъствие са възложени на заместник - директора на дирекцията. Не е съобразена и представената на л. 23 заповед № К - 572/08.07.2011 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите, с която на директора на Регионална дирекция по горите - София е разрешено да ползва платен отпуск през периода 25.07.2011 г. - 26.08.2011 г. Тези документи, установяващи отсъствие на титуляра към момента на издаване на оспорената заповед № 223/01.08.2011 г. и наличието на основание заповедта да бъде подписана от заместник - директора, който изрично е определен да замества ръководителя на дирекцията, са изцяло пренебрегнати от съдебния състав, а с това изводът, че издателят на акта не разполага с необходимата компетентност за постановяването му, е необоснован. Необсъждането на ангажираните от органа доказателства относно компетентността на издателя води до незаконосъобразност на постановения съдебен акт. Съдът приема, че издателят на акта не разполага с необходимата компетентност, без да съобрази, че титулярът към дата на издаване на административния акт отсъства, поради което е определил и заместник. Не е направен анализ и на разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от Устройствения правилник на регионалните дирекции по горите, която изрично предвижда при отсъствие на директора на регионалната дирекция по горите функциите му да се изпълняват от заместник - директор или от длъжностно лице, определено със заповед. В случая тълкуване на приложимите норми относно компетентността на издателя не е направено, а съдебният акт е постановен в противоречие с цитирания по-горе текст от устройствения правилник. Поради изложеното настоящата инстанция приема, че при постановяване на съдебното решение са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Съдебният акт е незаконосъобразен и необоснован и следва да бъде отменен. Липсата на проверка за законосъобразността на административния акт на всички, посочени в чл. 146 от АПК основания, с излагане на мотиви в подкрепа на направените изводи (в случая са изложени фрагментарни съображения относно процедурата по издаване на заповедта), препятства произнасянето на настоящата инстанция по същество. Поради това, делото следва да бъде върнато на Административен съд София - град за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото съдът следва да се съобрази представените доказателства относно компетентността на издателя на оспорената заповед и да извърши проверка за нейната законосъобразност и на останалите основания по чл. 146 от АПК, като изложи съображения в подкрепа на направените изводи относно законосъобразността или незаконосъобразността на административния акт. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,