Решение № 11616 от 24.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8721/2011 г.

Решение № 11616 от 24.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8721/2011 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по два броя касационни жалби: 1/ от "Фонд Респект" ЕООД, гр. Варна, чрез процесуалния му представител - адв. Манол Добрев, против Решение № 903/15.04.2011 г. по адм. дело № 3502/2009 г. на Административен съд-Варна, в частта му, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 030901575/18.09.2009 г. на ТД на НАП-Варна, потвърден с Решение № 698/23.11.2009 г. на директора на Дирекция "ОУИ"-Варна при ЦУ на НАП, в частта, с която са определени задължения за ДДС в общ размер на 24 492.70 лв., за д. п. м. 06-12.2006 г., м. 11-12.2007 г. и м. 01-07.2008 г., ведно с лихви, в размер на 2 158.03 лв., от непризнато право на данъчен кредит, както и в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на Дирекция "ОУИ"-Варна при ЦУ на НАП разноски по делото, в размер на 983.01 лева и 2/ от Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Варна при ЦУ на НАП, против същото Решение № 903/15.04.2011 г. по адм. дело № 3502/2009 г. на Административен съд-Варна, в частта му, с която е отменен РА № 030901575/18.09.2009 г. на ТД на НАП-Варна, потвърден с Решение № 698/23.11.2009 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП, в частта, с която на "Фонд Респект" ЕООД, гр. Варна са определени задължения за ДДС в размер на 5 863.60 лв. за д. п. м. 12.2006 г. и лихви в размер на 444.79 лв. за периода 15.12.2006 г. - 18.09.2009 г., по фактура № 2/29.12.2006 г., издадена от "Глобал Трейд 2" ЕООД, гр. Варна.

Поддържа се от "Фонд Респект" ЕООД, че решението в обжалваната му част е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което следва да бъде отменено.

Директорът на Д "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП също поддържа неправилност на решението, в обжалваната от него част, на всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на двете касационни жалби и за правилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, осмо отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. При разглеждането им по същество, установи:

I. По касационната жалба на "Фонд Респект" ЕООД:

За да отхвърли жалбата на "Фонд Респект" ЕООД, срещу оспорения от дружеството РА, в посочената по-горе част, Административен съд-Варна е приел, че възраженията му за реалност на доставките и използването им за извършване на последващи облагаеми доставки, са недоказани. Според съда изводите на органа по приходите, залегнали в тази част от оспорения РА са правилни и законосъобразни, поради което е отхвърлил жалбата като неоснователна.

Решението, в обжалваната част, е правилно. При правилно установена фактическа обстановка, съдът е направил законосъобразни и обосновани правни изводи относно отсъствие на основания за упражняване на право на приспадане на данъчен кредит от касатора по издадени му фактури от различни доставчици на стоки и услуги, за д. п. м. 06.-м. 12.2006 г., м. 11-м. 12.2007 г., м. 01-м. 07.2008 г. Изводите са въз основа на конкретни фактически установявания за отсъствието на реални доставки, както и за липсата на последващи облагаеми доставки с предмет тези стоки, които факти имат пряко отношение към упражняване на правото на данъчен кредит от касатора, на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, респ. чл. 63 от ЗДДС (отм.), чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, респ. чл. 64, ал. 1, т. 3 от ЗДДС (отм.) Такъв факт е и установеното от съда обстоятелство, че някои от получените стоки и услуги не са използвани за дейности, свързани с икономическата дейност на касатора, от което и по аргумент от чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, съдът е извел извод за законосъобразност на РА. Настоящата инстанция споделя тези изводи. Пред първоинстанционния съд, а и пред касационната инстанция, ревизираното лице не е ангажирало други доказателства, водещи до обратни изводи за наличие на основания за упражняване на право на данъчен кредит по издадените му фактури.

1. Поради това неоснователно се поддържа, че решението, респ. оспорения РА, са неправилни, в частта, с която на касатора е отказано право на данъчен кредит за ревизирания данъчен период, по всички издадени фактури, с предмет- гориво.

За тези доставки съдът правилно е установил, че оспорващия не е доказал, че горивото е изразходвано във връзка с икономическата му дейност и че в резултат на това са осъществени облагаеми доставки. Липсата на документална обоснованост на извършените разходи за гориво, установяващи, че разходите са направени за дейността на дружеството, свързана с облагаеми доставки, прави обжалваното решение законосъобразно. Не са такива доказателства приетите заповеди и протоколи за приети разходни норми, счетоводното отразяване на тези разходи от касатора, заприходяването на два броя автомобили, както и наличието на пътни книжки за движението им. Касаторът е следвало да представи доказателства, че изминатите маршрути от т. а. "Форд Транзит" и л. а. "Опел Зафира" са във връзка с дейността на дружеството и че са налице облагаеми доставки, обосноваващи направените разходи за гориво, каквито по делото няма.

1. Касационната жалба е неоснователна и по отношение доставката на "акумулатор", по издадена от ЕТ "Крис 33" фактура № 3530/01.09.2006 г. Наличието на два автомобила в активите на дружеството не е достатъчно за признаване правото на данъчен кредит за закупения акумулатор, както правилно е прието и от съда, тъй като няма доказателства за връзката му с тези автомобили.

1. Неоснователна е касационната жалба и по отношение на доставките от "Варна плод" АД, Росица Иванова Добрева, "Св. Св. Константин и Елена Холдинг" АД и "ЕСП Златни пясъци" ООД, с предмет - наем.

По делото е установено, че по сключени договори за наем на недвижими имоти в гр. Варна от 13.11.2007 г. и от 01.05.2007 г. с първите двама доставчици, имотите фактически се ползват от трети лица /"Пресила" ЕООД, гр. Варна и "Форс-98" ЕООД, гр. Варна/, а не от касатора, на основание договори за преотдаване под наем срещу уговорена наемна цена. Същите обстоятелства са установени и по отношение фактурите, издадени от "Св. св. К. и Елена Холдинг" АД и ЕСП"Златни пясъци" ООД. Първите касаят наем за павилион № 9 за продажба на обувки в к. к. "Св. св. К. и Елена", с наемател-касатора, преотстъпен от последния за ползуване на ДЗЗД "Дарина", гр. Варна, с договор за наем от 15.04.2008 г., а вторите фактури - наем на магазин 1 пред "Стария дъб I" в к. к. "Златни пясъци", преотстъпен за ползване на ДЗЗД "Дарина", с договор за наем от 03.05.2007 г., ведно с терена пред магазина, както и "откриване на партида" и "ел. енергия" за този магазин. При тези данни, съдът правилно е приел, че направените разходи за наем не са свързани с икономическата дейност на ревизираното лице, тъй като имотите не се ползуват за офиси, или за други дейности на дружеството, а се ползуват от трети лица. Липсват доказателства за получени наеми от тези лица, които биха обосновали наличието на облагаеми доставки. Поради това законосъобразни са изводите на органа по приходите и на съда, че липсата на декларирани от касатора сделки, респ. приходи от такива сделки, свързани с наетите имоти, обуславя отказ от право на данъчен кредит по тези фактури.

1. Неоснователни са и другите оплаквания за незаконосъобразно отказано право на данъчен кредит по фактурите за доставка на стоки и услуги, свързани с офиса на дружеството, находящ се в гр. Варна, ул. "Никола Вапцаров" № 25Б, ап. № 14.Съдът е потвърдил отказа на органа по приходите, поради това, че по делото не е доказано касатора да ползва този офис за упражняване на търговската си дейност, а е установено, че имота се ползва за живеене от Борислав Манджуков и майка му, като жилище, т. е не е офис на дружеството. При тези данни и липсата на доказателства за извършени облагаеми доставки, свързани с този имот, вкл. и получени приходи от наеми, както и ползването му за живеене от трети лица, несвързано с дейността на дружеството, отказът от право на данъчен кредит се явява законосъобразен.

1. Обжалваното решение е правилно и в частта, с която е потвърден РА, в частта на определените данъчни задължения от непризнато право на данъчен кредит за д. п. м. 06. и 07.2008 г., в размер на 584 лева, от наличие на бартерна сделка, на основание чл. 130, ал. 1 от ЗДДС.

С оглед на данните по делото касационният съд намира за правилни изводите на първоинстанционният, че в случая е налице доставка на стока, по която възнаграждението /изцяло или частично/ е уговорено в услуга, типично за бартерните сделки. Срещу доставката на стока - предоставяне за ползване на собствен недвижим имот, касаторът е уговорил вместо наем получаване на услуга - охрана на същия имот, при което данъчното събитие по двете доставки възниква на по-ранното от тях, т. е с издаване на фактура за извършената услуга в края на всеки месец, срещу задължението за издаване на фактура за наем. Ето защо за дата на данъчното събитие за м. 06.2008 г. се явява 30.06.2008 г., а за м. 07.2008 г. е датата-31.07.2008 г., при което не по-късно от 5.07.2008 г. и от 5.08.2008 г. ответното дружество е следвало да издаде данъчни фактури за наем за м. 06. и м. 07.2008 г. и да начисли ДДС върху дължимия наем, равняващ се на дължимата сума за охрана. Липсата на такива фактури и начислен ДДС за тези данъчни периоди, при наличие на фактури за охрана, на основание бартерна сделка, прави издадения РА законосъобразен, а като го е потвърдил съдът е постановил правилно решение и в тази част.

1. По отношение на оплакването за разноски.

Оплакването е неоснователно. Разноските в размер на 983.01 лв., които е осъдено да заплати дружеството-касатор на Д "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП, е на основание чл. 161, ал. 1, изр. 2 от ДОПК, съразмерно на материалния интерес по отхвърлената част от жалбата му, който интерес възлиза общо на сумата 26 650.73 лв. /24 492.70 лв. данък + 2158.03 лв. лихва/, а изчисляването му правилно е извършено на основание чл. 8, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адв. възнаграждения.

II. По касационната жалба на Директора на Д "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП.

За да отмени РА в частта, с която на ответното дружество са определени задължения за ДДС в размер на 5 863.60 лева за д. п. м. 12.2006 г. и лихви върху тази сума в размер на 444.79 лв. за д. п. 15.12.2006 г. - 18.09.2009 г. от отказано право на данъчен кредит по фактура № 1/29.12.2006 г. /неправилно описана като ф-ра № 2/29.12.2006 г./, издадена от "Глобал Трейд 2" ЕООД, съдът е приел, че данните по делото опровергават изводите на органа по приходите за липса на реална доставка, с предмет-мебели. За да обоснове реалност на доставката, съдът се е позовал на заключението на съдебно-счетоводната експертиза на в. л. Мариела Мачева, както и на събраните по делото доказателства- договор за продажба на мебели № 1А/1.12.2006 г. с "Глобал Трейд 2" ЕООД, договор за продажба на същите мебели от 01.12.2006 г. с "Мебел Трейд" ООД, издадени фактури № 1/29.12.2006 г. и № 0...338/29.12.2006 г., приемо-предавателен протокол от 30.06.2007 г. за предаване на мебелите на ответното дружество, счетоводното им отразяване при прекия доставчик, както и извършено плащане от ответника, по банков път, на 28 и 29.12.2006 г.

Решението е правилно. Изводите на съда са в съответствие с доказателствата по делото, оборващи констатациите в РА за липса на реална доставка на стока по тази фактура. От заключението на ССЕ правилно е установено, че издадената на ответника фактура № 1/29.12.2006 г. /неправилно изписана като № 2/, с предмет продажба на мебели, е намерила счетоводно отражение при доставчика - "Глобал Трейд 2" ЕООД, като е била включена в дневника за продажби за д. п. м. 12.2006 г. и в справка-декларация по ЗДДС, с начислен ДДС в размер на 5 863.60 лв. По нея са отчетени приходи в размер на данъчната основа-29 318 лв. Въз основа на това е дадено заключение, че ДДС по тази фактура е правилно начислен и осчетоводен като задължение към бюджета. Установено е и плащане от получателя, по банков път, по разплащателната с/ка на доставчика в "Интернешънъл Асет Банк", на уговорения аванс, в размер на 26 386.20 лв. на 28.12.2006 г. и на данъка по ДДС сметката му в същата банка, в размер на 5 863.60 лв., на 29.12.2006 г. Налице са и писмени доказателства, документиращи тази доставка, а именно: договори за продажба на мебели с прекия доставчик и предходния - "Мебел Трейд" ООД, издадени фактури въз основа на тях, приемо-предавателен протокол от 30.06.2007 г. за предаване на мебелите. Всичко това е обсъдено от съда и същият е стигнал до законосъобразния извод, че е налице данъчно събитие, свързано с доставка на мебели по спорната фактура, възникнало на датата на плащането - м. 12.2006 г., съгласно чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.), което обуславя правото на данъчен кредит от получателя. Поради това като е приел, че в тази част оспорения РА е незаконосъобразен и го е отменил съдът е постановил законосъобразно решение, което следва да се остави в сила.

Поради изложеното оплакванията в касационната жалба, че не са налице основания за признаване на право на данъчен кредит по тази доставка, се явяват неоснователни

При този изход по касационните жалби, искането на двамата касатори за присъждането на разноските пред касационната инстанция се явяват неоснователни.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение