Решение № 5041 от 11.5.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Министъра на земеделието чрез процесуален представител срещу решение 163 от 14.07.2022г., постановено по административно дело 109/2022 г. от Административен съд Сливен, с което е отменена негова заповед РД09-150/25.02.2022 г. в частта, в която извън одобрените окончателни специализирани слоеве Физически блокове и Площи, допустими за подпомагане за кампания 2021 г. са останали следните площи: част от 0,80 ха от парцел 62061-261-15-17-1; част от 10,94 ха от парцел 62061-22-29-1; част от 0,13 ха от парцел 62061-261-1-1; част от 0,12 ха от парцел 62061-261-2-1 и част от 0,13 ха от парцел 62061-261-4-1. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено в противоречие със закона се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата против заповедта бъде отхвърлена и в тази й част, като претендира и заплащане на деловодни разноски. По делото е постъпила и втора касационна жалба от същия жалбодател, но от друг процесуален представител, с която отново се иска отмяна на решението в обжалваната му част, като постановено при неправилно приложение на закона и постановяване ново по съществото на спора, с което жалбата срещу заповедта бъде отхвърлена и в тази й част. Ответникът по касационната жалба Г. Пешев в представено от процесуален представител писмено становище оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна и му бъдат присъдени направените деловодни разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Решението на първоинстанционния съд в обжалваната му част е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма от компетентния съд след надлежно сезиране с жалба против административен акт, от лице, чийто интереси са засегнати с него. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила, но в обжалваната му част при неправилно приложение на материалния закон. За да отмени оспорената пред него заповед в частта, с която извън одобрените окончателни специализирани слоеве Физически блокове и Площи, допустими за подпомагане за кампания 2021 г. са останали следните площи: част от 0,80 ха от парцел 62061-261-15-17-1; част от 10,94 ха от парцел 62061-22-29-1; част от 0,13 ха от парцел 62061-261-1-1; част от 0,12 ха от парцел 62061-261-2-1 и част от 0,13 ха от парцел 62061-261-4-1, намиращи се в землището на [населено място], заявени за подпомагане от за кампания 2021 г. по схеми и мерки за директни плащания от Г. Пешев земеделски производител с УРН 373868 със заявление УИН 20/200521/3746 АС Сливен приема, че заповедта в отменената й част е незаконосъобразна, тъй като от доказателствата по делото е установено, че в тях не се наблюдават повече от допустимите дървета и/или храсти на хектар, извършвано е косене на тревата, включително периодично косене на нежелана растителност и следователно тези части са поддържани в добро земеделски състояние, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от Наредба 2 от 26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ (Наредба 2/2018 г.) са допустими за подпомагане и следва да бъдат включени в специализирания слой Площи, допустими за подпомагане (ПДП). От приетата по делото без оспорване от страните съдебна инженерно-техническа експертиза се установява, че за тези парцели е извършен оглед на място от експерт от ОСЗ Сливен, който е определил границите им - къде следва да минава границата на слоя ПДП и съответно площта, която отговаря на изискванията. По отношение на същите парцели експерт от Министерството на земеделието, храните и горите (сега Министерство на земеделието), въз основа на направените снимки, на които ясно се вижда изкосената папрат не приема предложените граници и чертае нови такива. Според вещото лице неправилно експертът от МЗХГ, въпреки констатациите на експерта от ОСЗ Сливен, извършил СТП, приема, че площите са недопустими за подпомагане поради наличие на нежелана растителност, макар и покосена. Пак според заключението на вещото лице границите на слоя ПДП за тези имоти следва да бъдат определени по резултатите от извършените СТП, а не по възприетото от органа становище на експерта от МЗХГ различно тълкуване на изискванията на Наредба 2/2018 г. и е извършено от него без да има извършено измерване. Настоящият състав намира, че решението в тази му част е правилно и обосновано. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 2 от Наредба 2/2018 г., издадена от Министъра на земеделието на основание чл. 40 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) трайно неподходящи за подпомагане са земеделските площи или части от тях, заети от нежелана растителност, като една от тях е орловата папрат. Посочените парцели не са били включени в слоя ПДП с процесната заповед. Спорният въпрос по делото за тези парцели е дали същите попадат в хипотезата на чл. 10, ал. 1, т. 2 от Наредба 2/2018 г., предвид фактическите установявания, че в тях има площи папрат, макар и окосена, която е от категорията нежелана растителност посочено в тази разпоредба. Процесните земи, видно от протокола, намиращ се на диска, приложен по делото с преписката втори по ред, при подредбата на делото се установява, че площите се намират в землището на [населено място] и са посочени като постоянни или временни пасища за паша на животни (пасища или мери за паша). Спорът се свежда до това дали, след като е окосена нежеланата растителност, намираща се в тях е налице хипотезата на закона - частите, които са предмет на спора заети ли са от нежелана растителност. В случая, след извършена теренна проверка на място специалистът от ОСЗ Сливен приема, че след окосяването на тази растителност площите не са заети от нея, но органът не приема становището му, а в заповедта възприема становището на експерт от МЗХГ, което е на база снимков материал, че площите са недопустими за подпомагане без да изложи съображения за това в оспорения пред АС Сливен акт. При тези факти следва, че органът в нарушение на предвидените административнопроизводствени правила е определил площите, които са недопустими предвид приложимата в случая разпоредба на чл. 16г, ал. 2, т. 2 от Наредба 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол (Наредба 105/2006 г., предвиждаща, че след проверката на получените възражения и отстраняване на установени непълноти и грешки МЗХГ изготвя окончателни специализирани слоеве "Физически блокове" и "Площи, допустими за подпомагане", която се извършва след преглед на коректността на: 1. извършената дешифрация, когато съответните площи попадат под актуално за годината заснемане; 2. извършената теренна проверка и нанасянето на констатациите от нея в базата данни на СИЗП, когато съответните физически блокове са определени за теренна проверка). В случая цитираната разпоредба е приложена неправилно, като не са съобразени данните от извършената теренна проверка, при извършена такава с надлежно отразени резултати, съгласно чл. 33, ал. 4, т. 2 ЗПЗП, както и в изпълнение на Указанията за извършване на специализирани теренни проверки на физически блокове за 2021 г., утвърдени със заповед РД09-761/27.07.2021 г., т. 3 Допустимост на площите за подпомагане, без да бъдат изложени конкретни мотиви за това. Последното безспорно е нарушение на изискванията за формата на акта по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. При така установеното следва, че заповедта е постановена в нарушение на разпоредбата на чл. 35 АПК без да са изяснени в пълнота фактите и обстоятелствата от значение за случая, а именно дали след окосяване на нежеланата растителност парцелите са заети или не с нея. При това и с оглед липсата на мотиви в тази насока следва, че по делото органът не е изпълнил задължението си по чл. 170, ал.1 АПК да установи съществуването на фактическите основания, посочени в него и изпълнението на законовите изисквания при издаването му, въпреки дадените му от съда указания в тази насока с разпореждането от 12.04.2022 г. (л. 15). Предвид установеното настоящият състав намира, че решението в обжалваната му част - с която извън одобрените окончателни специализирани слоеве Физически блокове и Площи, допустими за подпомагане за кампания 2021 г. са останали следните площи: част от 0,80 ха от парцел 62061-261-15-17-1; част от 10,94 ха от парцел 62061-22-29-1; част от 0,13 ха от парцел 62061-261-1-1; част от 0,12 ха от парцел 62061-261-2-1 и част от 0,13 ха от парцел 62061-261-4-1, намиращи се в землището на [населено място], заявени за подпомагане от за кампания 2021 г. по схеми и мерки за директни плащания от Г. Пешев и преписката в тази й част е върната на Министерство на земеделието е правилно. Цитираната в касационната жалба разпоредба на чл. 4 от Регламент (ЕС) 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕО) 637/2008 на Съвета и Регламент (ЕО) 73/2009 на Съвета, в която са посочени определения и свързани разпоредби не съдържа разпоредба, която да обоснове обратен извод. Следва да бъде посочено, че цитатът на текста е непълен, съответно некоректен. Позоваването на решение 3005 от 31.03.2022 г., постановено по адм. дело 11940/2021 г. на ВАС също е некоректно, тъй като изложеното в него, касае различна фактическа обстановка Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че решението в обжалваната му част е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото администрацията при касационния жалбодател следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените деловодни разноски в настоящето производство в размер на 800 лв., представляващи заплатен хонорар за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение