Решение № 808 от 21.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10572/2018 г.

Решение № 808 от 21.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10572/2018 г., VIII о., докладчик председателят Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП против решение № 305/03.07.2018 г. на Административен съд Велико Търново, постановено по адм. д. № 938 по описа за 2017 г. на този съд, в частта, в която е отменен ревизионен акт № Р-04000417000048-091-001/15.08.2017 г. на ТД на НАП – В. Търново, потвърден с Решение № 285/13.11.2017 г. на директора на Дирекция "ОДОП" – гр. В. Търново в обжалваните му части, в които са определени данъчни задължения по ЗДДС в общ размер над 21 639, 51 лв. и лихви върху него в общ размер над 7 107, 03 лв. и в частта, в която за ревизираните периоди по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ са определени съответно през 2013 г. данъчна загуба в размер под 31 102, 21 лв. и данъчна загуба в размер под 40 310, 23 лв. за 2014 г. С решението И. Янкова е осъдена да заплати в полза на дирекция "ОДОП" – В. Търново разноски по компенсация в размер на 1769, 55 лв. В касационната жалба се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано - основание по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на решението. Според касатора в решението липсва подробен анализ на събраните в хода на ревизията от всеки един от доставчиците писмени доказателства, касаещи процесиите доставки. Съдът общо е направил извода, без да изложи конкретни фактически установявания по конкретни доставки, по конкретни доставчици, или по конкретно представени документи. В мотивите на решението си съдът е посочил единствено брой фактури, издадени от съответните доставчици, за които приема, че не е доказано реално получаване на стоки. Позовавайки се на заключението по изслушаната в хода на делото съдебно икономическа експертиза, съдът посочва обща сума на ДДС, която следва да бъде потвърдена/респективно отменена и съответстващите лихви, но не посочва за кои данъчни периоди се отнасят задълженията по ДДС, които се отменят и какви са конкретните суми за всеки един данъчен период. Съдът неправилно е присъдил разноски по компенсация, тоест е направил прихващане, без да е налице такова волеизявление както от страна на жалбоподателя, така и от ответника - в този смисъл е и Решение № 9086/25.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15220/2011 г. Иска се отмяна на съдебното решение в обжалваната част и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за две инстанции общо в размер на 1417, 52 лв. /съответно 539, 52 лв. за първата инстанция и 878 лева за касационната/. Ответникът – И. Янкова, редовно призована, не се явява и не се представлява, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираното основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок, поради което е процесуално допустима. С решението в обжалваната част е отменен ревизионен акт № Р-04000417000048-091-001/15.08.2017 г. на ТД на НАП – В. Търново, потвърден с Решение № 285/13.11.2017 г. на директора на Дирекция "ОДОП" – гр. В. Търново в обжалваните му части, в които на И. Янкова са определени данъчни задължения по ЗДДС в общ размер на 21 639, 51 лв. и лихви върху него в общ размер на 7 107, 03 лв. и в частта, в която за ревизираните периоди по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ са определени съответно през 2013 г. данъчна загуба в размер под 31 102, 21 лв. и данъчна загуба в размер под 40 310, 23 лв. за 2014 г. Съдът е приел, че оспореният ревизионен акт е валиден, като не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при осъществяване на действията от страна на приходната администрация, но е частично незаконосъобразен. За да достигне до този извод съдът е установил от фактическа страна, че през ревизираните периоди жалбоподателката е извършвала търговска дейност, регистрирана като ЕТ с фирма "Ениза – НИ – И. Янкова". От страна на "Плам пласт" ООД, ЕТ "П. Цветков", "Красгом" ООД, "Наслада-99" ООД, ЕТ "В. Симеонов", "Вабелл" ЕООД, "Финес" ООД, "Евелин комерс" ООД, "Мелиса" ООД, "Каради" ООД, "Ерагон" ООД, "Новаджел" ООД, "Метро кеш едн кери България" ЕООД, "Хелас-хем Зееландия" АД, ЕТ "Гесик – Г. Георгиев", ЕТ "Н. Николов" и "Пик-ко" АД са били издадени фактури на името на ЕТ "Ениза-НИ – И. Янкова" за доставка на различни видове стоки/кафе, хранителни стоки, алкохолни и безалкохолни напитки и др./, които не са били осчетоводени при жалбоподателката. Извършени са насрещни проверки на посочените търговци, при които са били представени описи на фактури, издавани на ЕТ "Ениза-НИ – И. Янкова". Констатирани са различия между отчетените при жалбоподателката покупки по издадени от тези търговци фактури, като не са били осчетоводени 946 бр. фактури. Същите не са били включени в отчетните регистри "дневник за покупките" при жалбоподателката и със съответните стойности в СД по ЗДДС за периодите, за които се твърди че са получени. Тези фактури не са намерили счетоводно отражение при жалбоподателя, като не са отчитани получени стоки, заприхождавани, отчитани разходи във връзка с доставките. Не е отчитан и приход при реализирането на стоките и отписването на същите от актива на баланса на предприятието. Тези обстоятелства са преценени като основания за извършване на ревизия по особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК, тъй като са налице данни за укрити приходи и съответно липса на годни доказателства – чл. 122, ал. 1, т., т. 2 и 5 от ДОПК. Съдът е приел, че намира така направените изводи досежно основанията за приложение на особените правила на чл. 122 от ДОПК за обосновано и доказано. Съдът обаче е счел жалбата за частично основателна по отношение на 468 броя фактури, в които липсва подпис на получател и доказателства, че са свързани с търговската дейност на жалбоподателката, като неправилно с тяхната стойност е бил увеличен размера на данъчната основа за облагане по ЗДДС и с данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ. В тази връзка съдът се е позовал на приетата ССЕ, вар. 1, като в този случай в данъчната основа за облагане по ЗДДС и по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ на РЛ следва да бъдат включени само неосчетоводените от нея фактури, върху които има положен подпис на получател от нея или свързани с нея лица. Така размерът на данъчните задължения по ЗДДС за ревизираните периоди е определен в общ размер на 21 639, 51 лв. и лихви върху него в общ размер на 7 107, 03 лв. По отношение на облагането с данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ не са налице данъчни задължения, като такива не са определени с обжалвания РА. За данъчен период по ЗДДФЛ 2013 г. е намален размерът на декларираната от ЕТ "Ениза-НИ – И. Янкова" данъчна загуба от ЗЗ 822, 12 лв. на 27 807, 82 лв., а за 2014 г. е намалена данъчната загуба от 44 768, 75 лв. на 34 613, 03 лв. Съгласно заключението на СИЕ, в посочения вариант, за процесните периоди следва да се определи финансов резултат – данъчна загуба в размер съответно от 31 102, 21 лв. за 2013 г. и в размер на 40 310, 23 лв. за 2014 г. РА в частта относно определените в по-малък размер данъчни резултати/данъчни загуби подлежи на отмяна до посочените от експертизата размери на данъчните загуби. В останалата част Ревизионният акт е потвърден като законосъобразен, като решението на съда в отхвърлителната му част не е оспорено и е влязло в сила. Решението в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно. Спорен в настоящото производство е въпроса налице ли са реално възникнали данъчни събития по отношение на неосчетоводените от страна на РЛ фактури, в които липсва подпис на получател /посочени в табличен вид на л. 123-129 в заключението на ССЕ/, и съответно дължим ли е ДДС за тези доставки. За да се приемат за доказани констатациите на приходната администрация за наличие на данни за укрити приходи от продажби на стоки по неосчетоводени фактури, в тежест на приходната администрация е било установяването на релевантните факти за получаването на стоките по спорните фактури, тъй като издаването им от процесните доставчици би представлявало предпоставка за укрити приходи само, ако за търговеца е било налице задължение да ги осчетоводи, т. е. ако са били налице предпоставките по чл. 6, ал. 1, т. 1 от ЗСч, респ. чл. 113, ал. 1, във вр. с чл. 6 от ЗДДС. В данъчната практика константно е разбирането, че под доставка на стоки като основна законова хипотеза следва да се разбира съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗДДС и чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО - наличие на данни за фактическо предоставяне на имущество, с което лицето може да се разпорежда като собственик. В настоящия случай спорен е въпросът за получаване на стоките по неосчетоводените 468 бр. фактури, в които липсва подпис за получател. Само по себе си обстоятелството, че доставчиците са издали фактури, които са включени в справките-декларации по ЗДДС и дневниците за продажби и липсата на счетоводна отчетност при ревизираното лице, може да е индиция за наличие на основание за облагане по особения ред, но не е достатъчно да се приеме, че в действителност са извършени облагаеми доставки, по които получател е ревизираното лице. Предмет на процесните сделки са родово определени вещи - хранителни и нехранителни стоки, собствеността върху които се прехвърля едва в момента на индивидуализацията на стоката, което от своя страна става в момента, в който стоката бъде определена по съгласие между страните или бъде предадена. Липсват приемо-предавателни протоколи удостоверяващи получаването на фактурираните стоки. Липсват и каквито и да е други първични счетоводни документи, удостоверяващи предаването и получаването на стоките, изписването им от склад или транспортирането им като складови разписки, товарителници, искания за отпускане на материални ценности и др. подобни. Наличието на фактури, /които не са и двустранно съставени/, не е достатъчно, за да обоснове реалност на доставката на стоки по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС и чл. 14, пар. 1 от Директива 2006/112/ЕО. Фактурата е частен документ, без обвързваща съда доказателствена сила, който следва да бъде преценен съвкупно с всички обстоятелства по делото. Фактът, че този документ не е подписан от представител на ревизираното лице и че липсват всякакви други писмени доказателства за предаване на стоките, за прехвърляне на правото на разпореждане със стоките като собственик, навежда на извод за липса на реални доставки по спорните фактури по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС, респ. чл. 14, пар. 1 от Директива 2006/112/ЕО. В случая съдът правилно се е позовал на приетото по делото заключение на ССЕ, в което в. л. в табличен вид е посочило фактурите, в които има подпис за получател /стр. 6-15 от ССЕ/ и в кои липсва подпис /стр. 17-29 от ССЕ/, съответно какъв е размерът на дължимия ДДС по фактурите, в които има подпис с посочени в табличен вид размер и данъчен период /стр. 16 и 17 и съответно размерът на ДДС по фактурите, в които липсва подпис и съответните данъчни периоди /стр. 30, 31/. С оглед изложеното решението в частта, в която е отменен РА досежно начислените задължения за ДДС за сумата над 21 639, 51 лв. и лихви върху него в общ размер над 7 107, 03 лв. при установени с РА задължения за ДДС общо – 29 607, 12 лв. и лихви – 9848, 09 лв. е правилно и следва в тази част да бъде оставено в сила. Настоящата инстанция намира за основателна касационната жалба в частта относно присъдените по компенсация разноски в размер на 1769, 55 лв. в полза на И. Иванова. Неправилно съдът е приел, че по делото е налице искане от страна на жалбоподателката за присъждане на деловодни разноски. В жалбата до административния съд няма заявена претенция за присъждане на разноски, а в проведените три съдебни заседания не се е явила жалбоподателката или неин представител. По делото е подадена единствено молба от 11.06.2018 г. от адв. Г. Дишев /л. 131/, процесуален представител на И. Иванова, в която е заявено искане за отлагане на делото, а в случай че не бъде уважено искането – за уважаване на жалбата и отмяна на РА, както и даване на срок за представяне на допълнителна писмена защита. В молбата липсва искане за присъждане на разноски. С оглед изложеното, неправилно административният съд е присъдил разноски по компенсация без да е налице заявена претенция за присъждане на разноски и без да е направено изрично волеизявление за прихващане от страна по делото, поради което в тази част решението е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а направените от страните разноски за всички съдебни инстанции следва да бъдат определени от настоящия съдебен състав с оглед окончателния изход на спора. За първоинстанционното производство, на основание чл. 161, ал. 1, изр. 2 от ДОПК във вр. чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно потвърдената част от РА /в размер на 46 976, 68 лв./, в полза на дирекция "ОДОП" – Велико Търново следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1939, 30 лева. На жалбоподателката независимо от частичното уважаване на жалбата разноски за производството пред АС – Велико Търново не се дължат, поради липса на изрично заявена претенция за присъждането им. Предвид изхода на настоящия спор на касатора не се дължат разноски за производството пред ВАС. Ответникът не е изразил становище по касационната жалба, не се е явил в с. з. и не е заявил претенция за присъждане на разноски за производството пред ВАС. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,