Решение № 12472 от 19.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7115/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Напоителни системи ЕАД, с ЕИК: 831160078, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Овча купел, бул. Цар Борис ІІІ 136, ет. 3, представлявано от изпълнителния му директор С. Динева, чрез процесуален представител юрисконсулт Г. Георгиева, против Решение 7965/07.06.2024 г., постановено по адм. дело 11054/2023 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на публичнo държавно вземане (АУПДВ) 87/26.10.2023 г., издаден от директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район, и в полза на Басейнова дирекция Източнобеломорски район са присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на оспореното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че при решаване на делото съдът не е съобразил факта, че посочените в АУПДВ обстоятелства не представляват надлежни мотиви, доколкото същите не съдържат констатации относно елементите, необходими за законосъобразно определяне размера на таксите. В тази връзка посочва, че в съставения констативен протокол (КП) ПВ1-185/23.08.2023 г. и в издадения АУПДВ 87/26.10.2023 г. липсват установявания относно напоявани видове земеделски култури, площи и съответната агроклиматична група обстоятелство, препятстващо законосъобразното определяне на съответния приложим коефициент по смисъла на чл. 12, ал. 3 от Тарифата, както и дължимата за 2022 г. такса. На следващо място касаторът оспорва изводите на административния съд, че липсата на извършена проверка не води до съществено нарушение на процесуалните правила, свързани с установяване на ползваните количества вода. Посочва, че съдът не е преценил, че при подадена декларация за отнети водни обеми за напояване, административният орган е бил длъжен да установи горецитираните елементи, тъй като само по този начин би могъл да извърши надлежна проверка на декларираните данни, в това число и на приложения корекционен коефициент. В заключение моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АССГ, и вместо него - да постанови друго такова, с което да отмени оспорения АУПДВ. Също така касаторът претендира присъждане на направените съдебно - деловодни разноски пред двете съдебни инстанции съгласно представен списък с разноските. Ответникът по касационната жалба - директорът на Басейнова дирекция Източнобеломорски район гр. Пловдив, чрез своя процесуален представител служител с юридическо образование в Дирекция Административни, финансови и правни дейности - Н. Гавраилова, оспорва основателността на касационната жалба по съображения, изложени в отговор. Претендира присъждане на разноски за юрисконсулско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване пред АССГ е била законосъобразността на АУПДВ 87/26.10.2023 г., издаден от директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район, с който въз основа на документите по чл. 195б, ал. 1 и 2 от Закона за водите (ЗВ) във връзка с чл. 194, ал. 1, т. 1, б. а и ал. 6 от ЗВ, във връзка с чл. 166 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), декларация по чл. 194 б от ЗВ с вх. КД-04-2004/07.02.2023 г., чл. 195 в от ЗВ, съгласно чл. 1, ал. 1, т. 1, б. а, чл. 3, ал. 1, чл. 7, ал. 1, чл. 11 ал. 1, посредством чл. 12, ал. 1, т. 3 и ал. 3, т. 2 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване (Тарифа), приета с ПМС 383 от 29.12.2016 г., обн. ДВ., бр. 2 от 6 януари 2017 г., и на основание § 9, предложение второ от Преходни и заключителни разпоредби от ЗВ, по отношение на Напоителни системи ЕАД гр. София е установено публично държавно вземане за такса за водовземане от повърхностни води от язовир Климент за периода 01.01.2022 г. 31.12.2022 г. в размер на 4 804, 41 лева главница и законна лихва за периода на забава от 16.02.2023 г. до 26.10.2023 г. в размер на 412,32 лева, както и законна лихва до окончателното погасяване на главницата от датата, следваща датата на издаване на АУПДВ. АССГ е приел от фактическа страна, че съгласно разрешително за водоползване 0670 от 29.11.2001 г. (с променен номер на 31420021), издадено от министъра на околната среда и водите, и Решение РР-1286/07.07.2011 г., издадено от директора на Бесейнова дирекция за управление на водите в Източнобеломорски район с център гр. Пловдив, до 29.11.2016 г. Напоителни системи ЕАД е притежавало разрешително за водовземане от повърхностен обект язовир Климент, изграден на дере 1 в землището на с. Климент, община Карлово, област Пловдив, за продължаването на чието действие след 29.11.2016 г. по делото липсвали доказателства или твърдения. Установено било, че с писмо с вх. КД-04-2004/07.02.2023 г. е подадена декларация по чл. 194б от ЗВ за периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г., в която е деклариран отнет воден обем в размер на 2 463 800 куб. м. с цел напояване, като е посочена дължимата в размер на 4 804,41 лева такса, определена по реда на чл. 12 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, и е направено отбелязване, че отнетият обем вода е по голям от обема вода, изчислен по съответните норми на водопотребление, определени в наредбата за водопотребление за съответните култури. Въз основа на подадената декларация и във връзка с дължими такси за водовземане от повърхностни води на 23.08.2023 г. е извършена проверка, обективирана в КП ПВ1-185/23.08.2023 г., издаден от главен експерт в дирекция Контрол при Басейнова дирекция Източнобеломорски район, в рамките на която проверка е установено, че не е заплатена дължимата такса за водовземане от повърхностни води за периода 01.01.2022 г. - 31.12.2022 г., която е в размер на 4 804,41 лева. Констативният протокол, ведно с покана за доброволно изпълнение на задължението са били предявени на Напоителни системи ЕАД с писмо изх. ПО-02-499/28.08.2023 г., като предвид липсата на извършено плащане, производството е приключило с постановяване на оспорения АУПДВ. В хода на съдебното производство пред АССГ е допусната и приета съдебно - икономическа експертиза (СИЕ), според заключението от която проверката на директора на Басейнова дирекция е извършена само по документи, като експертът е анализирал актуваните водни количества в размер на 216 000 м3 за площ 1100 дка с култура Царевица, а не декларираните от дружеството обеми по причина, че не било ясно как са измерени и определени. Според вещото лице бил приложим коефициентът 0,7 по чл. 12, ал. 3, т. 1 по Тарифата , тъй като актуваното количество вода било по - малко от заложеното, съгласно Приложение 2 към чл. 3, ал. 3 от Таблица 1, позиция 4 - Култура Царевица за зърно. При така установените факти първоинстанционният съд е приел от правна страна, че по аргумент от чл. 195б, ал. 1 от ЗВ оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган и в писмена форма, с посочване на фактическите и правни основания за издаване на акта. Наред с това Административен съд София град е приел, че при издаването на процесния АУПДВ не са допуснати съществени процесуални нарушения. В тази връзка е посочено, че липсата на извършена проверка по реда на чл. 194б, ал. 3 от ЗВ не води до съществено нарушение на процесуалните правила, свързани с установяване на ползваните количества вода, тъй като сочената проверка би имала значение единствено при приемане от страна на органа на различна от декларираната информация, водеща до негативно засягане на основата и размера на декларираната такса в посока повишението ѝ, какъвто не е конкретният случай, защото декларираната информация е била приета за вярна. Наред с това според съда доколкото декларацията представлявала частен свидетелстващ документ, удостоверяващ неизгодни за издателя факти, същата разполагала с материална доказателствена сила, като предвид липсата на оспорване досежно авторството ѝ, липсата на представени доказателства за неправилно деклариране, отсъствието на фактическо възражение срещу установените количества, както и непредставянето на показатели от извършено замерване от страна на дружеството, установяващи неправилността на определения обем, обосновано, според съда количеството отнета вода, респективно - размерът на таксата е определен въз основа на посочената в декларацията информация. Доколкото извършеното и отразено в КП водовземане в посочения в акта обем за периода не е било опровергано нито в административното, нито в съдебното производството, а също и при съобразяване на писмените доказателства, в т.ч. и на приложения към писмо вх. с 7721 от 26.02.2024 г. доклад по чл. 48, ал. 1, т. 12 от ЗВ на изпълнителния директор на Напоителни системи ЕАД гр. София, установяващ количеството воден обем, използван от яз. Климент, първоинстанционният съд е приел, че не са допуснати нарушения при установяване на задължението. По отношение материалната законосъобразност на акта, АССГ е приел, че доколкото дейността на дружеството по напояване на селскостопански площи е свързана с отнемане на води от язовир Климент, то същата представлява водовземане, за което се дължи заплащане на такса. В тази връзка е прието, че законосъобразно и при съобразяване разпоредбите на чл. 194, ал. 1, т. 1, б а и § 9, предложение второ от Преходни и заключителни разпоредби от ЗВ, както и приложимата към съответния период Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, административният орган е изчислил дължимите такси съобразно формулите по чл. 12, ал. 1, т. 3 и ал. 3, т. 2 от Тарифата и при прилагане на корекционния коефициент 1,3 по чл. 12, ал. 3, т. 2 от Тарифата. Наред с това за правилна е приета и преценката на административният орган, че периодът на забавата за отчетния период започва да тече от 16.02.2023 г. с оглед разпоредбата на чл. 194б, ал. 2 от ЗВ. Освен това според съда е съобразена и нормата на чл. 175, ал. 1 от ДОПК, съгласно която за незаплатените в законоустановените срокове публични задължения се дължи лихва в размер, определен в Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни вземания. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 3 от ДОПК, публични са държавните и общинските вземания за такси, установени по основание със закон. Основанието за дължимост на такси за водоползване е регламентирано в ЗВ. Според чл. 194, ал. 1, т. 1, б. а от ЗВ за правото на използване на водите се заплаща такса за водовземане от повърхностни води, а размерът ѝ се определя с Тарифа на МС (ал. 6). В случая това е Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС 383/29.12.2016 г. Съгласно разпоредбата на чл. 194б, ал. 1 и ал. 2 от ЗВ титулярите на разрешителни се задължават ежегодно към 31 януари на следващата година да определят и декларират дължимата такса и да внесат задължението по декларацията си, така както са го изчислили, в срок до 15 февруари. Редът за заплащането на таксата е регламентиран в чл. 195а. Според чл. 195б, ал. 1 и ал. 2 от ЗВ вземанията за незаплатените по реда на чл. 195а, ал. 1 такси по този закон се определят с акт за установяване на публично държавно вземане от директорите на басейнови дирекции, издаден по реда на чл. 166 от ДОПК. Актът се съставя въз основа на писмени доказателства, включващи: 1 извлечения от сметките, по които постъпват таксите; 2 платежни и други счетоводни документи, издадени от лицата, използващи водите; 3 покана към лицето за доброволно изпълнение и 4. констативни протоколи от извършения контрол за изпълнеие на задължението. Като титуляр на разрешително за водовземане от повърхностни води Напоителни системи ЕАД е подало декларация по образец заедно с таблица за изчисляване на обема вода за напояване през 2022 г. Определената в декларацията такса за водовземане е в размер на 4 804,41 лева, т. е. в размера, в който е установена и с КП, и с АУПДВ. Видно също от декларацията размерът на таксата е изчислен по формулата в чл. 11 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, която е в сила от 01.01.2017 г., при единичен размер на таксата от 0. 0015 лв./куб.м. и коефициент по чл. 12, ал. 3, т. 2 1.3. Деклариран е отнет годишен воден обем 2 463 800 куб.м., за който в декларацията е отбелязано, че е по голям от обема вода, изчислен по съответните норми на водопотребление, определени в наредбата за водопотребление за съответните култури, поради което приложимият коефициент е 1.3. Таксата не е била внесена. Поддържаните от касатора доводи са, че при издаването на акта не е проведена процедура по проверка на декларираните данни, което е довело до съществено нарушение на процесуалните правила. Освен това според него при издаване на АУПДВ не са изложени надлежни мотиви, поради което същият е незаконосъобразен. На първо място следва да бъде посочено, че в административното, а също и в съдебното производство от страна на Напоителни системи ЕАД не са оспорени така подадената декларация и данните в нея, като наред с това не са ангажирани други доказателства, оборващи съдържащата се в декларацията информация, нито са изложени твърдения, че същите са неправилно декларирани или има грешка при посочването на ползвания обем вода. Напротив отнетият обем вода е изчислен по измервателно устройство рейка, при съобразяване на съответните норми за водопотребление в Наредбата за нормите за водопотребление, приета с ПМС 371/22.12.2016 г., в сила от 27.12.2016 г., а именно в размер на 2 463 800 куб.м. Доколкото отнетият обем вода е по - голям от обема вода, изчислен по съответните норми на водопотребление, се обосновава извод за законосъобразно определен с АУПДВ размер на дължимата такса при коефициент - 1.3. Въпреки че това е по-високият коефициент за дружеството това е неблагоприятен факт, деклариран от самия него и удостоверен с представени писмени доказателства. Несподелимо е поддържаното в касационната жалба твърдение за допуснато нарушение в процедура по извършване на проверки на декларираните данни относно потребеното количество вода. Правилно първоинстанционният съд е преценил, че извършването на такава проверка би имало значение единствено, ако органът е установил различна от декларираната информация, водеща до негативно засягане на основата и размера на декларираната такса в посока повишението ѝ. Определянето на таксата е направено според правилата на формулата за изчисление, посочена в чл. 11 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, а размерът ѝ не се различава от декларирания от Напоителни системи ЕАД. Освен това дори да се извърши проверка на място същата не би довела до някакви установявания, тъй като декларираните количества са за изминал период и на практика не може да бъде констатирано какви култури са полети, без представени справки от дружеството. Същото е било поканено, но не е взело участие в административното производство в законоустановения срок и не е ангажирало никакви допълнителни доказателства. Нещо повече - дори не оспорва количеството отнета вода, а само правилното определяне на коефициента съгласно чл. 11, ал. 3 от Тарифата таксата и съответните норми на водопотребление, определени с наредбата на по чл. 117а, ал. 2 от ЗВ, спрямо информацията относно вида на земеделски култури, напояваните площи и агроклиматичните условия. На следващо място неоснователно касаторът навежда твърдения за липса на надлежни мотиви съгласно изискването на чл. 59 от АПК. Оспореният АУПДВ е издаден в предвидената писмена форма, като е фактически и правно мотивиран. В съответствие с разпоредбата на чл. 1956, ал. 2 от ЗВ са посочени писмените доказателства, въз основа на които е съставен актът: разрешително за водовземане, констативен протокол от извършената проверка, покана до лицето за доброволно изпълнение, като са изложени и фактическите и правни основания за издаването му. Посочени са фактите и обстоятелствата, обосновали извода, че Напоителни системи ЕАД не е заплатило дължимата такса за водоползване за процесния период. Мотивите, съдържащи се в оспорения акт и в писмените доказателства към административната преписка по неговото издаване, са достатъчни, за да се установи волята на органа, изхождайки от наличието на конкретизиране на иззетите количества води, начина на формиране на задължението и доказателствата, обосноваващи тези факти. Размерът на реално отнетото количество водни маси е отбелязан лично от касатора в декларация по чл. 194б ЗВ, въз основа на която е извършена проверка, резултатите, от която са обективирани в КП, установяващ пълно съответствие на декларираното иззето количество и реалното такова. По делото не е било спорно, че дружеството не е заплатило таксата за водовземане за посочения период, като в срока за доброволно изпълнение не са ангажирани доказателства, че дължимата такса е платена и не са били направени възражения. След връчване на уведомлението за започване на административното производство Напоителни системи ЕАД е имало възможност да оспори отразените в КП данни за отнети водни обеми и дължими такси и да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си, което не е било сторено, включително и по късно - в хода на съдебното производство. Преценявайки оспорения АУПДВ за законосъобразен, Административен съд София - град е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса касаторът - Напоителни системи ЕАД следва да бъде осъдено да заплати на Басейнова дирекция Източнобеломорски район гр. Пловдив, в качеството ѝ на юридическо лице, в състава на което влиза административният орган издател на акта и ответник по касационната жалба, разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 100,00 лева, съставляващи юрисконсултско възнаграждение, определено при условията на чл. 143, ал. 3 АПК, приложим на основание чл. 228 от АПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и с чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,