Решение № 292 от 6.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2966/2013 г.

Решение № 292 от 6.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2966/2013 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационната жалба, подадена от Р. А. А. от [населено място], област Р., чрез процесуалния представител адвокат А. против въззивно решение № 38 от 30.01.2013 г. по в. гр. д. № 1274 по описа за 2012 г. на Русенски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1687 от 15.10.2012 г. по гр. д. № 6066/2012 г. на районен съд Р., като са отхвърлени исковете му с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК и е предоставено упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете А., [дата на раждане] на майката, определено е местоживеене на детето при майката на адрес в [населено място], на бащата е определен режим на лични отношения - всяка първа и трета събота от месеца, за времето от 10 часа до 18 часа и 15 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск и е осъден да заплаща ежемесечна издръжка в размер от 90 лв., считано от влизане в сила на настоящето решение до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. С определение № 745 от 13.06.2013 г. ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, поради противоречието му с Постановление № 1 от 12.11.1974 г. по д. № 3/74 г. на Пленума на ВС по въпроса за съобразяване на интереса на детето, съобразно установените по делото релевантни обстоятелства. Въпросът е поставен с оглед извършената от въззивня съд преценка на възпитателските качества на родителите, техния морален лик, полагането на грижи и отношението им към детето, съответно неговата привързаност към родителите, полът и възрастта на детето, помощта на трети лица, социалното обкръжение, жилищно-битовите и другите материални условия на живот, имайки пред вид несъобразяването на следните установени по делото факти: Наличието на отлични възпитателски качества касаторът е доказал с установяване на обстоятелството, че му е предоставено от съда и в продължение на осем години упражнява родителските права по отношение на друго свое дете, което понастоящем е на 12 години, докато с гласни доказателства е установено по делото, че ответницата има други две свои деца, които е изоставила и понастоящем те са осиновени от нейни близки. В. съд не е съобразил и показанията на свидетеля Г., според които: "ответницата е безотговорна, авантюристка и се стреми да вземе максимума от живота, независимо от цената, дори ако това включва съдбата на децата й", както и на свидетелката А. /сестра на ищеца/, според които ответницата след раждането станала много нервна, крещяла, дразнела се от най-малкото, включително и когато детето плаче. Разказва за случай, при който майката дала на детето /което е било на година и половина/ половин чаша бира, което станало причина 3 - 4 дни по-късно то да бъде прието в болница. Съдът не е съобразил и факта, че касаторът може да се ползва от подкрепата на свои роднини /брат, сестра и родители/, с които дели една къща в [населено място], докато ответницата не разполага със свой дом, непрекъснато променя местоживеенето си в зависимост от това с кой мъж живее. Освен това тя няма доходи, безработна е и единствените средства, които получава са месечна помощ за дете в размер на 35 лв. Същевременно касаторът работи като отговорник силузови дейности от 12 години и получава възнаграждение от 600 лв. /което през лятото достига до 1200 лв/. В ползваната от него част от къщата на родителите му - има обособен детски кът /легло и секция с играчки/ за детето, където то е живяло и условията са му познати. Семейството на касатора разполага и с лично стопанство за зеленчуци. В съдебно заседание касатора се явява лично и се представлява. Поддържа жалбата и желае тя да бъде уважена. Твърди, че за периода, през който страните са във фактическа раздяла /07.2012 г./ ответницата заедно с детето са живели на различни места, при трима различни мъже, което не е в интерес на тригодишното им момиченце. Върховният касационен съд, състав на III г. о., след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, по поставения въпрос, намира следното: Страните по делото са съжителствали съвместно за период от около пет години /от края на 2007 г. до 07.2012 г./, като на 10.12.2010 г. е родена дъщеря им А. С оглед фактическата им раздяла - в настоящето производство следва да се разрешат въпросите за местожителството на детето, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката. В т. II от Постановление № 1 от 12.11.1974 г. на Пленума на ВС, което не е загубила силата си, примерно са изброени обстоятелства, които съдът следва да съобрази при преценката си на кой от родителите да предостави упражняването на родителските права. Те са: възпитателски качества на родителите, морален лик на родителите, грижи и отношение на родителите към децата, желание на родителите да отглеждат децата, привързаност на децата към родителите, пол, възраст на децата, помощ на трети лица, социално обкръжение, жилищно-битови и други материални условия на живот. В т. I е изяснено понятието "интерес на детето", като изрично е подчертано, че за него "решаващо значение има цялата съвкупност от интереси, но "от аспекта на всестранното развитие на личността" /както материални, така и тези, които са от значение за правилното отглеждане и възпитание на детето/. В конкретния случай, както беше посочено и по-горе, въззивният съд не е съобразил, че касаторът има предимство по критериите - възпитателски качества, морален лик, помощ на трети лица, социално обкръжение, жилищно-битови и други материални условия на живот. В случая следва да се даде превес на умението на родителя добре да направлява детето в живота, да дава положителен пример, да внушава правилни постъпки, както и на материалната и социално-битова стабилност, които осигуряват възможност за сигурност и независимост. В случая критериите, по които превес има майката, а именно: пол и възраст на детето, желание да го оглежда и привързаност към нея, съпоставени с установените от свидетелите по делото факти, свързани с непостоянното, безотговорно и авантюристично поведение на майката, нейният морален облик, обстоятелството, че е изоставила другите си две деца, факта, че за период от две години тя три пъти е сменила партньорите си, а с това и средата и условията на живот, при които расте и се отглежда детето, както и това, че тя не разполага със собствени средства /като няма и перспектива да има такива, защото няма постоянна работа/, с които да осигури стабилна и независима обстановка, в която детето да се чувства защитено и спокойно, според настоящият съдебен състав, не са достатъчни да обосноват извод, че родителските права следва да се упражняват от майката. В интерес на детето е да живее на постоянно място, в позната среда, сред близки хора, които го обичат и които имат възможност, условия, средства и желание да се грижат за него. Мотивиран от изложеното, настоящият съдебен състав намира, че постановения от въззивният съд акт е неправилен акт и следва да бъде отменен. Въпросът следва да бъде решен по същество, като родителските права следва да се предоставят на бащата, при когото следва да е местожителството на детето. По отношение на майката следва да бъде определен обичайния режим на лични отношения - всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 8.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя и по един месец през лятото, когато бащата не ползва платения си годишен отпуск. Ответната страна следва да бъде осъдена да заплаща издръжка, която с оглед социалното положение на майката, нуждите и възрастта на детето, с оглед нормата на чл. 143, ал. 2 от СК, следва да бъде определена в размер на 60 лв. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение