Решение № 2460 от 8.3.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е касационната жалба, подадена от Б. Али, гражданин на Сирия, чрез процесуалния му представител адвокат М. Недков, срещу решение 5656/10.10.2022 г., постановено по адм. дело 6636/2022 г. по описа на Административен съд-София град, първо отделение, 18-ти състав. Релевирани са доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необосновано и в противоречие с приложимия материален закон, по които се претендира отмяната му и уважаване на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Ответникът - заместник председател на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/, чрез процесуалния му представител юрисконсулт К. Ханджиева, в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли атакуваното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, като прецени доводите на страните и данните по делото, приема, че касационната жалба като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК е допустима, а разгледана по същество - и основателна, но по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на Б. Али, гражданин на Сирия, срещу решение 6722/16.06.2022 г., издадено от заместник председателя на ДАБ, с което на основание чл. 48, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 34, ал. 1 и ал. 2 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ на чужденеца е отказано разрешение да се събере на територията на Република България с майка си Н. Файез /в част от документите по делото посочена с първо име Н./. Пред административния съд е събраната цялата административна преписка по издаване на оспорения акт и тази по издаването на предходно решение 3370/08.10.2021 г. на административния орган, с което на чужденеца е предоставен хуманитарен статут, ведно с два медицински документа /издадени съответно от Сирийски лекарски синдикат и Спешно отделение/, в превод на български език. В резултат съвкупната преценка на приобщените доказателства първостепенният съд обосновано приема за установена следната фактическа обстановка: След предоставен хуманитарен статут, с молба вх. РД09-В-1573/07.12.2021 г. до председателя на ДАБ, Б. Али отправя искане за събиране на семейство по чл. 34, ал. 1 ЗУБ, в частност - моли да му бъде разрешено да се събере на територията на република България с майка си Н. Файез, родена на [дата]. Към молбата са приложени в превод на български език две извадки от семеен регистър, декларация за развод, епикриза, копие на лична карта и паспорт, в подкрепа на твърденията, че майката на Б. Али живее сама в Ливан и страда от [заличен текст], което състояние изисква ежедневни грижи, наблюдение и лечение. Сочи се също, че за ежедневните неща й помагат съседите й при наличието на възможност за това, но няма лице, полагащо системни грижи за нея. В хода на административното производство с чужденеца е проведено интервю на 14.12.2021 г., при което същият заявява, че майка му /[семейно положение] с баща му/, живее сама в жилище под наем и за нея се грижи съседка, а докато е бил в Сирия, той се е грижел финансово за нея. Като причина за желанието да се събере с майка си на територията на Република България, чужденецът сочи, че тя е болна, не може да работи, а той е неин единствен син и въобще близък роднина, както и че с майка му не поддържат връзка с роднините им в Сирия. Твърди, че не знае какво е точното й заболяване, но тя има [заличен текст], състоянието й се влошава, когато застудява и по думите му, много често й става лошо. При тези данни заместник председателят на ДАБ издава процесното решение 6722/16.06.2022 г., с което отказва на чужденеца да се събере с майка си на територията на Република България, по отношение на която приема, че не страда от тежко заболяване, което да не й позволява сама да се грижи за себе си и да налага да живее в едно домакинство със сина й. При тази фактическа установеност, обусловена от горепосочените доказателства, административният съд приема, че решението на заместник председателя на ДАБ е законосъобразно издадено, от компетентен орган в предвидената от закона форма и без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби на чл. 34, ал. 1 и ал. 2, във връзка с § 1, т. 3, б. "в" от Допълнителните разпоредби /ДР/ на ЗУБ и целта на закона. Най-общо по тези мотиви съдът, с обжалваното пред настоящия касационен състав решение, отхвърля като неоснователна жалбата на Б. Али. Решението е валидно и допустимо, но неправило. При вярно установени правнорелевантни факти съдът е формирал необосновани правни изводи, които не се споделят от касационната инстанция.