Решение № 10138 от 10.11.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). Образувано е по касационната жалба на Я. Махмудоглу Америка ЕООД с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Павел баня, област Стара Загора, ул. Генерал Столетов 10, подадена чрез пълномощника му адв. Р. Желев, против Решение 353/30.09.2021 г. на Административен съд (АС) Стара Загора, постановено по адм. д. 348/2021 г. С доводи за наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК касаторът претендира отмяната му и постановяване на решение по съществото на спора, с което да се отмени оспорената от него заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ). В касационната жалба не се посочват конкретни съществени процесуални нарушения, допуснати от съда, а се твърди неправилност на решението му поради несъответни на закона правни изводи за законосъобразно определен от административния орган срок на мярката. Ответникът по касационна жалба началникът на отдел "Оперативни дейности" Пловдив в Централното управление на Национална агенция за приходите (ЦУ на НАП) оспорва същата като неоснователна чрез пълномощника си юрк. Петкова по съображения, изложени в писмен отговор. Иска да бъде оставено в сила решението на административния съд и да му се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер, посочен в списъка на разноските по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното първоинстанционно решение с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: АС Стара Загора е сезиран с жалба от Я. Махмудоглу Америка ЕООД против Заповед ФК 194 - 0002159/10.05.2021 г., издадена от началника на отдел "Оперативни дейности" Пловдив в ЦУ на НАП. С нея е наложена на търговеца ПАМ - запечатване на търговски обект рецепция на хотел Калифорния , находящ се в гр. Павел баня на ул. Генерал Столетов 10, за срок от 14 дни и забрана достъпа до него на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ДДС. ПАМ е наложена във връзка с неизпълнение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС, изразяващо се в това, че търговецът не е издал фискална касова бележка (фискален бон) от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство за извършена контролна покупка на стойност 120 лв. за настаняване в двойна стая за една нощувка (с чип 40 лв.), платени в брой на Я. Махмудоглу от извършващата проверката - инспектор по приходите Т. Георгиева преди легитимацията. Обстоятелството е удостоверено с Протокол за извършена проверка серия АА 0002159/01.05.2021 г. и приложенията към него. Първоинстанционният съд е обосновал извод за допустимост и неоснователност на оспорването. Приел е, че заповедта за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган в предвидената от закона писмена форма в съответствие с материалния закон. Доказано е според него неизпълнение на задължението на търговеца по чл. 118, ал. 1 ЗДДС за издаване на фискален бон, с което е осъществен съставът на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, а по отношение срока на мярката от 14 дни в заповедта са изложени подробни мотиви. Съдът е обсъдил мотивите на административния орган във връзка с определянето на срока и е приел, че той е съобразен с тежестта на нарушението, както и с принципа на съразмерност, регламентиран в чл. 6 АПК. Възприел е като основателни доводите му, че срокът е обусловен от целената чрез ПАМ превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта и промяна в начина на извършване на дейността, подкрепени с установените обективни факти извършване на същото нарушение на същата дата в ресторанта към хотела, както и извършено нарушение от същия вид в същия търговски обект на 16.02.2019 г., за което е наложена административна имуществена санкция с влязло в сила Наказателно постановление (НП). Настоящият касационен състав преценява като правилно и съответно на приложимия материален закон така постановеното решение поради следното: Правилно административният съд е приел, че е доказано от административния орган неизпълнението от страна на търговеца на задължението му по чл. 118, ал. 1 ЗДДС да издаде фискален бон (фискална касова бележка) от регистрираното и работещо в търговския обект фискално устройство за стойността на контролната покупка, поради което е налице правното основание на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от същия закон за налагане на ПАМ. Посоченото обстоятелство не се оспорва от касатора. Правилен е и изводът му, че срокът на ПАМ от 14 дни е съответен на тежестта на нарушението, както и че при определянето му е спазен принципът на съразмерност, регламентиран в чл. 6 АПК. Определянето на срок от 14 дни е мотивирано в заповедта с необходимостта да се превъзпита търговеца, така че в бъдеще да регистрира продажбите по установения в закона ред. Както стойността на контролната покупка, така и обсъдените от съда конкретни факти, описани по-горе, обосноват съответствие на срока от 14 дни с тежестта на нарушението и с принципа на пропорционалност, регламентиран в чл. 6, ал. 2 АПК. На 01.05.2021 г. е извършена проверка и на търговски обект ресторант, находящ се на адреса, на който се намира хотелът, стопанисван от търговеца. За действията на проверяващите и установените от тях факти и обстоятелства е съставен Протокол за извършена проверка серия АА 0002160/01.05.2021 г. Според констатациите, съдържащи се в протокола, търговецът не е издал фискална касова бележка (фискален бон) от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство за извършена контролна покупка на стойност 33.50 лв., платени от проверяващия инспектор по приходите Д. Проданов на Б. Феда. Протоколът е подписан без възражения както от Б. Феда, така и от управителя Я. Махмудоглу. Със Заповед ФК 193 - 0002160/10.05.2021 г., издадена от началника на отдел "Оперативни дейности" Пловдив, е наложена ПАМ запечатване на търговски обект ресторант, находящ се в гр. Павел баня на ул. Генерал Столетов 10, за срок от 14 дни и забрана достъпа до него на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ДДС. Извършването на това нарушение е потвърдено с Решение 327/30.07.2021 г., постановено по адм. д. 347/2021 г. по описа на АС - Стара Загора, оставено в сила с Решение 9641 от 31.10.2022 г. по адм. д. 11410/2021 г. на Върховния административен съд. Извършването на нарушение от същия вид от търговеца на 16.02.2019 г. в същия търговски обект рецепция на хотел Калифорния - е установено и с приложеното по делото НП 422746-473608/26.03.2019 г., влязло в сила на 10.04.2019 г. Тези нарушения подкрепят извода на съда, че търговецът е наложил незаконосъобразни практики при осъществяването на дейността си в стопанисваните от него обекти, които следва да се променят и същият да бъде подтикнат към изпълнение на нормативно установените задължения за отчитане по законово установения ред на приходите от дейността. Видно от текста на чл. 186, ал. 1, т. 1 ЗДДС законодателят е преценил, че налагането на ПАМ при нарушение по б. а преследва регламентираната в чл. 22 ЗАНН превантивна цел, а на преценката на административния орган е предоставил определянето на конкретния срок на мярката в рамките на нормативно регламентираните граници. По така изложените съображения оспореното първоинстанциионно решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 143, ал. 3 във вр. с чл. 228 АПК, определено съгласно чл. 24, предложение първо от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо, Върховният административен съд, първо отделение