Решение № 202 от 6.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5421/2011 г.

Решение № 202 от 6.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5421/2011 г., I о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът - Директорът на ДОУИ - Варна моли да бъде отменено решение № 490 от 1.03.2011 г. по адм. д. № 3495/2010 г. на Варненския административен съд в частта, с която е отменен РА № 031002607/29.07.2010 г. на ТД на НАП - Варна в частта, с която за м. 9.2008 г. е определен за внасяне ДДС над 11 475 лв. до 30 925,10 лв. със съответни лихви като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли да му бъдат присъдени разноски. Втора касационна жалба е подадена от "Съни трейд" ЕООД против решението в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА № 031002607/29.07.2010 г. на ТД на НАП - Варна в частта, с която за м. 9.2008 г. е определен за внасяне ДДС 11 475 лв. с лихви като неправилно. Поддържа, че е допуснато касационно основание нарушение на материалния закон и необоснованост. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли РА да бъде отменен в тази част и да му бъдат присъдени разноски. По съображения в писмен отговор моли жалбата на другата страна против РА да бъде отхвърлена. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби и изложените в тях отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са допустими и подадени в срок. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 031002607/29.07.2010 г. на ТД на НАП - Варна в частта, с която за м. 9.2008 г. е определен за внасяне ДДС над 11 475 лв. до 30 925,10 лв. със съответни лихви и е отхвърлил жалбата в частта за начислен ДДС за м. 9.2008 г. в размер 11 475 лв. с лихви. В мотивите си съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган при спазване правилата на ДОПК. С него е определен допълнително дължим ДДС 30 925,10 лв. с лихви за м. 9.2008 г. на основание чл. 130, чл. 25, ал. 2 и чл. 26, ал. 7 ЗДДС. На 16.09.2008 г. две физически лица прехвърлили с нотариален акт на касатора право на строеж върху дворно място срещу задължение на касатора да проектира и изгради масивна жилищна сграда с магазини върху дворното място, при задължение да обезщети физическите лица с 25% от разгърнатата застроена площ от сградата. С нот. акт № 44/12.02.2009 г. е направена поправка на първия нотариален акт като дружеството е задължено да прехвърли в собственост на физическите лица, като ги обезщети с 25% от РЗП на сградата, завършена 100% и въведена в експлоатация. Фактури не са издавани. Проектно-сметната документация е изготвена на 16.02.2009 г., а разрешението за строеж е от 3.04.2009 г. На 3.08.2009 г. е издаден протокол за откриване на строителната площадка и даване на строителна линия. За жилищна сграда и ограда с РЗП 728 кв. м. С експертиза по време на ревизията е определена пазарна цена на сградата към 16.09.2008 г. 618 502 лв., 25% от която е 154 625 лв. с ДДС върху нея в размер 30 925 лв. В РА е прието, че по договора са налице две насрещни престации: учредено право на строеж и извършване на строителна услуга, налице са бартерни сделки - по двете насрещни престации възнаграждението е уговорено в стока или услуга и по чл. 130, ал. 2 ЗДДС данъчното събитие за строителната услуга настъпва на по-ранната дата от двете сделки - датата на нотариалния акт, поради което е начислен ДДС за м. 9.2008 г. върху данъчна основа, определена по чл. 26, ал. 7 ЗДДС - пазарната цена на предоставяната строителна услуга. Съдът е приел, че физическите лица са доставчици на право на строеж и това е първата доставка по бартера по чл. 130 ЗДДС. Данъчното събитие настъпва на датата на по-ранната доставка - 16.09.2008 г. и правилно е определен ДДС за м. 9.2008 г. за внасяне на касатора. Вещото лице по назначената от съда експертиза е дало заключение, че не може да се определи пазарна цена на правото на строеж към 16.09.2008 г., тъй като към тази дата няма проектосметна документация, от която да се види каква е разгърната застроена площ на сградата. Съдът е приел, че към 16.09.2008 г. е налице данъчно събитие по чл. 130, ал. 2 ЗДДС и дружеството следвало да издаде данъчна фактура и да начисли ДДС 11 475 лв. върху данъчната оценка на правото на строеж от 57 375 лв., щом не може да се определи пазарната оценка на правото на строеж към тази дата. По тези съображения съдът е отменил РА в частта, с която е определен ДДС за внасяне над тази сума със съответни лихви. Законосъобразен е изводът на съда, че в случая е приложим чл. 130, ал. 2 ЗДДС относно определяне датата на данъчното събитие по доставката на право на собственост върху 25% от разгърнатата застроена плащ на сградата, която ще бъде построена след отстъпеното право на строеж на 16.09.2008 г. По чл. 26, ал. 7 ЗДДС, когато възнаграждението за доставка е определено в стока или услуга, данъчната основа на доставката е пазарната цена на предоставяната стока или услуга, изчислена към датата, на която данъкът е станал изискуем. В нарушение на този текст съдът е приел, че данъчната основа на доставката, извършвана от дружеството е пазарната цена на правото на строеж. Вещото лице е дало заключение, че не може да изчисли пазарна стойност на 25% от РЗП на сградата към 16.09.2008 г. поради липса на проектосметна документация, която е от 3.04.2009 г. и е изчислил пазарна цена към тази дата от 131 987,57 лв. Така изчислената пазарна цена не може да послужи за изчисление на дължимия данък при данъчно събитие на 16.09.2008 г. по силата на чл. 130, ал. 2 ЗДДС. Вещото лице е ползвало методът на увеличената стойност, за да изчисли пазарната цена, който няма пречки да бъде приложен към пазарните цени, действащи към 16.09.2008 г. за сграда с РЗП от 728 кв. м и да се изчисли релевантната за делото пазарна цена. Съдът следваше да постави допълнителна задача за определянето й на друго вещо лице, щом назначеният експерт не може да определи пазарната цена на прехвърляемата част от сградата. По чл. 171, ал. 2 АПК съдът може и служебно да назначава вещи лице. Съдът като не е поставил допълнителна задача за определяне на пазарната цена на 25% от РЗП на сградата към 16.09.2008 г. е допуснал съществено процесуално нарушение, довело до постановяване на необосновано съдебно решение. Решението като неправилно следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Разноските следва да бъдат определени от съда при новото разглеждане на делото при спазване на горните указания за допълнителна експертиза. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,