Решение № 2348 от 19.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13347/2008 г.

Решение № 2348 от 19.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13347/2008 г., I о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по чл. 208 и сл. АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по две касационни жалби: на директор дирекция "ОУИ" гр. Варна при ЦУ на НАП, чрез юрисконсулт Пенева и на "Добруджа Катеринг" ООД със седалище и адрес на управление гр. Добрич, чрез адв. Розета Заркова срещу решението от 29 август 2008 г. по адм. д. № 565/2006 г. на Варненския окръжен съд - Административно отделение, съответно в уважената и отхвърлената част на жалбата на дружеството. В жалбата на касатора ОУИ - гр. Варна при ЦУ на НАП, отнасяща се до частичната отмяна на обжалвания ДРА се поддържа, че съдът е извършил необоснована промяна в счетоводния резултат - намалил е финансовия резултат на дружеството с данъчно признатия размер на амортизации за неотчетен дълготраен нематериален актив, което, според касатора, прави решението освен неправилно и необосновано, и несправедливо. Моли да се отмени. Претендира разноски. Касационната жалба на "Добруджа Катеринг" ООД се отнася само до частта от решението, отнасяща се до корпоративния данък през 2003 г., частично намален от съда от 43470, 56 лв. на 22609, 58 лв. и лихва от 9189, 34 лв. на 2169, 26 лв., т. е. жалбата се отнася до останалото му задължение за корпоративен данък в размер на 22609, 68 лв. и лихва 2169, 26 лв. Изложил е съображения за неправилност на решението за тази част и моли да се отмени като противоречащо на материалния закон. Общо казано счита, че съдът при погрешна преценка е приел, че увеличението на финансовия резултат с приходи от наеми е с 215 815, 80 лв. вместо с 68 943, 51 лв. (по допълнителното закл. на вещото лице), което съдът приема за компетентно и безпристрастно, а същевременно пък не го цени. Прокурорът от Върховна административна прокуратура намира жалбата на дирекция ОУИ Варна за основателна, а жалбата на дружеството - "Добруджа Катеринг" ООД за неоснователна по съображения, изложени в хода по същество. Касационните жалби са постъпили в срока по чл. 211, ал. 1 АПК като и двете са ОСНОВАТЕЛНИ. За да приеме, че жалбата на ДЗЛ е частично основателна и измени - като намали данъчното му задължение, определено с обжалвания ДРА, а отхвърли жалбата в останалата част - до пълния, определен с този ДРА размер на данъчното задължение-данък върху печалбата, данък за общините и корпоративен данък за 2003 г., ВОС проследявайки хронологично ревизираните периоди на 2002, 2003 и 2004 г. и писмените доказателства по делото е приел, че предприятието следва да формира единен финансов резултат за цялата си стопанска дейност, вкл. и тази, осъществявана на територията на Италия. Облагаемата печалба се формира по реда на ЗКПО, вкл. и чрез преобразуване на финансовия резултат като се включи и печалбата с източник Италия. Съдът е приел, че данъчният орган правилно е определил общия размер на приходите и разходите, вземайки предвид и тези от Италия. Вземайки предвид всички обстоятелства от значение за всяка от данъчните години, съдът е преобразувал финансовия резултат, онагледил го и в табличен вид и е намалил финансовия резултат за процесните периоди със сумите, приети от съда като отчетени за реален приход, във връзка с издадени от дружеството-жалбоподател фактури, в размер по-голям от размера на договорената цена на услугата по договорите, респ. размера на дължимите от ДЗЛ данъци, в т. ч. и дължимата лихва по периоди, изчислена от съда по програмния продукт на "Апис-финанси". Същевременно съдът не е кредитирал заключенията - основно и допълнително на назначената ССЕ, по съображения изложени в решението му. Решението е неправилно като постановено при допуснато съществено процесуално нарушение, отразило се и на материалната му законосъобразност. На практика съдът не е изложил ясни мотиви как точно е преобразувал в посока намаление финансовия резултат, след като не е кредитирал изобщо заключенията на вещите лица и сам е правил множество сметки и изчисления, онагледени и в табличен вид. Действително решението иначе е много подробно- с цитирани разпоредби на СИДДО и др., но от същото в крайна сметка не става ясно как съдът е направил изчисленията си, не се съдържат ясни правни изводи, как точно (въз основа на какво) е приел, че за процесните периоди ДЗЛ е отчело реален приход във връзка с издадените от него фактури, в размер по-голям от размера на договорената цена на услугата по договорите, в резултат на което пък е приел, че следва да се намали финансовият резултат със сумите, които дружеството не е следвало да получи по договорите за наем, като явяващи се отчетени в повече приходи от наеми. В този смисъл е и възражението в касационната жалба на директора Дирекция "ОУИ" Варна. Съдът може да не кредитира заключението на вещо лице, но изложените в случая мотиви, че не цени дадената с основното и допълнително заключение на вещото лице наемна цена по договора за наем от 2002 г., а цени тази по договора за наем от 2003 г. (в по-малък размер) не са ясни. Същевременно пък съдът посочва, че второто допълнително заключение, макар и компетентно и безпристрастно дадено и неоспорено от страните, също не цени, според приетото от съда, че тези разходи са НДА и следва да се отразят в сметка 219. Възражение в това отношение се съдържа в касационната жалба на дружеството - "Добруджа Катеринг" ООД, което се явява основателно - действително неясно остава защо съдът е приел, че финансовият му резултат следва да се увеличи с приходи от наеми в размер на 215815, 80 лв., а не с 68, 943, 51 лв., както поддържа дружеството-касатор. Изобщо съдът е правил изчисления - на главница и на лихвите, (защото не е кредитирал закл. на вещото лице), но решението остава неясно по основните спорни въпроси, което представлява съществено процесуално нарушение, отразило се и на материалната законосъобразност на същото. Това налага отмяната му и връщане на делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав, който да съобрази настоящето решение. С оглед изхода на делото в настоящата инстанция разноски на страните не се дължат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо А отделение,