Решение № 210 от 25.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 4376/2008 г.

Решение № 210 от 25.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 4376/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Стоил Сотиров Производството е по § 2, ал. 3 ПЗРГПК, във връзка с чл. 218и, във вр. с чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба от З. А. А. от [населено място], област Софийска против въззивно решение № 201/12.6.2007 г. по гр. д. № 108/2007 г. по описа на Софийски окръжен съд, г. о., втори състав. Обстоятелствата по делото са следните: Д. С. И. от [населено място], [община], област Софийска, е предявила против Роза А. А. от [населено място], М. Л. А. от [населено място], Б. Н. А. от [населено място], З. А. А. от [населено място], А. А. П. от [населено място], П. С. С. от [населено място], Н. С. С. от [населено място], В. С. Т. от [населено място], Е. Й. В. от [населено място], Л. И. А. от [населено място], В. И. Р. от [населено място] и И. Т. Ц. от [населено място], субективно съединени искове с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, за земеделски имот - ливада, находяща се в землището на [населено място], местността "Село", с площ от около 1500 кв. м, при съседи: река, път, Методи М. П., М. Г., Ц. Г. и С. Й.. В исковата молба се твърди, че наследодателят на ищцата е придобил процесната ливада по наследство от своя баща, като е получил същата на 01.01.1935 г. при доброволна делба с останалите си двама братя Методи и П. М. П. и се твърди, че предмет на тази доброволна делба останалата в наследство от баща им ливада от около 5 дка/. Ищцата се позовава алтернативно и на давностно владение, упражнявано самостоятелно, явно, непрекъснато и безспорно от наследодателя К. М. П. върху имота от 1935 г. до включването му в ТКЗС. Излага се, че с решение № Д 0390/08.12.1994 г. ОСЗГ - С., е признала правото на собственост на К. М. П. върху процесния имот, който впоследствие обаче бил възстановен на ответниците, като част от площта, от около 400 кв. м, попадала в имот № 54006 по картата на землището на [населено място], м. "Село", възстановен на наследниците на Ц. Т. Г., чийто наследник е ответникът И. Т. Ц.; друга част от имота с площ от около 700 кв. м попаднала в имот № 54005 по картата на землището на [населено място], м. "Село", е възстановен на наследниците на М. С. Г., а друга част от ливадата с площ от около 400 кв. м, попадала в имоти възстановени на наследниците на С. А. Й. С решение № 10/07.03.2006 г. по гр. д. № 151/2005 г. Сливнишкият районен съд, първи състав, е признал за установено по отношение на ответниците, че наследодателят на Д. С. И. - К. М. П., е бил собственик, на основание давностно владение на ливада, подробно описана в диспозитива на решението, с площ от 1170 кв. м, към момента на включване на имота в ТКЗС през 1962 г., от който имот 95 кв. м попадат в имот № 540052, възстановен на наследниците на С. А. Й.; 308 кв. м попадат в имот № 540052, възстановен на наследници на М. С. Г., и 405 кв. м попадат в имот № 540006, възстановен на наследници на Ц. Т. Г. Искът в останалата част до пълния размер от 1500 кв. м е отхвърлен като неоснователен. С решение № 201/12.6.2007 г. по гр. д. № 108/2007 г., по въззивна жалба от ответницата по исковата молба З. А. А., Софийският окръжен съд е оставил в сила решението на първата инстанция. Въззивната инстанция е приела, че процесният имот е придобит по давност от наследодателя на ищцата, който факт е бил налице към 1962 г., когато имотът от урегулиран е придобил статута на земеделска земя. Този извод е обоснован с показанията н свидетелите П. и М., които съдът е приел, че последователни, логични е непротиворечиви и кореспондират с с установеното от експертизата фактическо състояние. Прието е също така, че от посочените показания се установява, че "Село" и "Л." са наименования на една и съща местност, както и че налице различие в имотите на наследодателите на страните по спора, тъй като са съседни, тъй като имотът на М. Г. е бил отдаден за ползване на А., а за този на наследодателя на ищцата липсват такива данни. Освен това съдът е стигнал до извод, че представените във въззивното производство скица - извадка от кадастралния и регулационния план на селото от 1938 г. и от разписния лист към него потвърждават показанията на свидетелите П. и М. и констатациите на вещото лице относно статута на имота и точното му местоположение като съседен на имота на наследодателите на ответниците. Срещу въззивното решение на Софийския окръжен съд е подадена касационна жалба от ответницата по исковата молба З. А. А. с оплаквания за допуснати нарушения по чл. 218а, б. "в" ГПК (отм.). Твърди се, че неправилно въззивната инстанция е кредитиралата само показанията на свидетелите на ищцата и заключението на вещото лице, без да се вземат предвид представените от ответниците доказателства, установяващи действителното състояние на имота преди внасянето му в ТКЗС. Твърди се, че от тези доказателства се установява, че претендираният имот съгласно тях не е обозначен. Освен това се навежда и довод, че съдът е приел за достоверни показанията на свидетеля П., който "мисли, че м. "Л." и "Село" не са различни местности. Твърди се, че не са обсъдени представените по делото - декларация от кметство [населено място] и решение № Д0624 на ОСЗГ - С. за притежаваните имоти от М. Г., от които е видно, че същата е притежавала имот, както в местността "Село" (който може да е бил в съседство с имота на наследодателя на ищцата), така и в местността "Л.". Моли се за отмяна на въззивното решение и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. В съдебно заседание касационната жалбоподателка поддържа жалбата си и моли за нейното уважаване. Депозира писмена защита. От ответницата по касация В. И. Р. е постъпило писмено становище, с което се подкрепя касационната жалба. Ответникът по касация П. С. С. в съдебно заседание не оспорва жалбата и се присъединява към казаното от касационната жалбоподателка. Останалите ответниците по касация не заявяват становища в настоящото производство. В хода на касационното производство по реда на чл. 120 ГПК (отм.) е конституирана Т. Д. С., на мястото на починалия ответник по исковата молба И. Т. Ц., както и И. Й. Т. и Д. Й. С., на мястото на починалата В. С. Т. На същото основание производството по делото е прекратено и по отношение на Роза А. А. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., като разгледа касационната жалба, взе предвид писмената защита на касационната жалбоподателка, становищата на ответниците по касация Р. и С., и с оглед правомощията си по глава ХIХ "А" ГПК (отм.), намира за установено следното: Касационната жалба отговаря на изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 218а, б. "а" и чл. 218в, ал. ал. 1 и 2 ГПК (отм.), поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е и основателна. Решението на въззивната инстанция е неправилно. Необосновано и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила Софийският окръжен съд е приел за безспорно, че "Село" и "Л." са две наименования на една и съща местност. Този извод е основан само на показанията на свидетеля П., който "мисли, че м. "Л." и м. "Село" не са различни местности". При постановяване на решението си въззивната инстанция не е обсъдила поотделно и в тяхната съвкупност всички събрани по делото доказателства, включително и изисканите и приложени по делото преписки от ОСЗГ - С., със съдържащите се в тях доказателства за имотите на наследодателите на страните в съответните местности в землището на [населено място]. Изложеното налага отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския окръжен съд. При новото разглеждане на делото, както съдът, така и страните, следва да проявят активност за установяване на обективната истина по спора в контекста на посочените нарушения. При необходимост да се извърши оглед на място и в присъствие на страните, предвид изясняване действителното състояние на имота към момента преди внасянето му в ТКЗС. Водим от изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1, изречение второ, хипотеза първа, ГПК, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.