Решение № 9690 от 07.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5439/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. С решение № 4651 от 04.02.2026 г., постановено по адм.д. № 11268/2025 г. Административен съд София – град (АССГ) е отхвърлил жалбата на „Галев“ ЕООД гр. София срещу Акт за регистрация по ЗДДС № 220422503285904/08.07.2025 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП офис София, потвърден с решение № 1147/19.08.2025 г. на директор на Дирекция „ОДОП“ София при ЦУ на НАП. Срещу постановеното съдебно решение е подадена касационна жалба от „Галев“ ЕООД с ЕИК 831749703, със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Овча купел“, [улица], представлявано от управителя Ю. С. К., чрез адв. П. Белелиева от САК. В жалбата са инвокирани доводи за наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че неправилно дружеството е регистрирано по ЗДДС от 18.06.2025 г. – датата на влизане в сила на съдебното решение № 6601 от 18.06.2025 г. по адм.д. № 10194/2024 г. по описа на ВАС, с което е отменен Акт за дерегистрация № 160992302322085/15.05.2023 г. Сочи, че като дата на повторната регистрация следва да се приеме - 15.05.2023 г., предвид приетото в отменителното решение на ВАС, че неправомерно дружеството е дерегистрирано служебно към дата 15.05.2023 г. Иска отмяна на оспореното първоинстанционно решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени оспорения акт. В проведено открито съдебно заседание касаторът се представлява от адв. Белелиева, която поддържа жалбата и претендира присъждане на съдебни разноски за две инстанции. Ответникът по касационната жалба – директорът на Дирекция „ОДОП“ –София при ЦУ на НАП се представлява от юрк. Михайлова, която оспорва жалбата по съображения за нейната неоснователност. Заявява искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 511,30 евро. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятна за нея, е допустима, а разгледана по същество неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред АССГ е бил Акт за регистрация по ЗДДС № 220422503285904/08.07.2025 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП офис София, потвърден с решение № 1147/19.08.2025 г. на директор на Дирекция „ОДОП“ София при ЦУ на НАП. Първостепенният съд е съобразил от фактическа страна, че с резолюция за извършване на проверка № 222692503277843/07.07.2025 г., издадена от началник на отдел при ТД на НАП София, е възложено извършване на проверка за наличие на основания за регистрация по ЗДДС на "Галев" ЕООД. След приключването й оправомощеният орган по приходите - главен инспектор по приходите при ТД на НАП офис София е издал процесния Акт за регистрация по ЗДДС № 220422503285904/08.07.2025 г., връчен по електронен път на 09.07.2025 г. В акта за регистрация е констатирано, че дружеството е регистрирано по ЗДДС на 23.01.1996 г. При установени обстоятелства по чл. 176. Т. 4 ЗДДС от органите по приходите на ТД на НАП Пловдив е издаден акт за дерегистрация по ЗДДС № 160992302322085/15.05.2023 г. Същият е обжалван по административен ред и потвърден от директора на Дирекция „ОДОП“ Пловдив с решение № 339/30.08.2023 г. При обжалването по съдебен ред, актът е потвърден с решение № 5789/26.06.2024 г. по адм. дело № 2474/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив, а с решение № 6601/18.06.2025 г. по адм. д. № 10194/2024 г. по описа на ВАС е отменен като незаконосъобразен. Във връзка с постановеното решение № 6601/18.06.2025 г. по адм. д. № 10194/2024 г. по описа на ВАС, органът по приходите, е издал процесния акт за регистрация, като е приел, че считано от 18.06.2025 г. - датата на постановеното решение на ВАС, дружеството подлежи на повторна регистрация по ЗДДС. АССГ е отхвърлил твърденията на жалбоподателя, че повторната дата на регистрацията следва да е датата на незаконосъобразната дерегистрация, тъй като причината за дерегистацията по ЗДДС се дължи на неправомерни действия на административни органи, отменени с влязло в сила съдебно решение. В тази насока съдът е приел, че за да отмени Акта за дерегистация по ЗДДС № 220422503285904/08.07.2025 г. ВАС е констатирал допуснати съществени процесуални нарушения изразяващи се в липса на анализ на вида на извършените нарушения и поведението на данъчнозадълженото лице, като не се е произнесъл по същество относно наличието на основанията за дерегистация. Прието е още, че ВАС е отменил първоинстанционното потвърдително решение, съобразявайки мотивите на по-късно постановеното решение от 03.04.2025 г. на СЕС по дело С-164/24 г., в което е тълкувана хипотезата по чл. 176, т. 3 от ЗДДС, при която може да бъде прекратена служебно регистрация по ЗДДС, във връзка с Директива 2006/112/ЕС и нормите на общностното право. Първостепенният съд е възприел за правилен подхода на приходната администрация за повторна регистрация. В тази връзка е прието, че при наличие на празнота в закона, намират приложение общите принципи относно правните последници при отмяна на незаконосъобразните /унищожаеми/ административни актове. Изтъкнато е, че отмяната винаги е занапред, а не от датата на постановяването на акта, за разлика от случаите на прогласяването им за нищожни, което е с обратна сила. Според съда цитираната от решаващия орган утвърдена в НАП процедура ОК2 "Регистрация по ЗДДС", е в съответствие с общите принципи на правото. В коментираната процедура е указано, че за периода от връчването на акта до влизане в сила решението за отмяната му лицето се счита за дерегистрирано, както и че датата на влизане в сила на решението е датата, на която се регистрира задълженото лице по ЗДДС. АССГ е обосновал заключителен извод, че въпреки липсата на изрична уредба относно въпроса дали регистрацията следва да бъде възстановена със задна дата, то с оглед практиката на приходните органи при повторна регистрация по този ред не се допуска ретроактивно действие. Настоящият съдебен състав преценява оспореното съдебно решение като валидно, допустимо, но неправилно - като постановено в противоречие с материалния закон. Първостепенният съд неправилно е приел, че в обжалвания Акт за регистрация приходните органи са определили правилно датата, от която лицето се счита за регистрирано по ЗДДС, а именно 18.06.2025 г. – датата на влизане в сила на решение № 6601 от 18.06.2025 г. по адм.д. № 10194/2024 г. по описа на ВАС, с което е отменен Акт за дерегистрация по ЗДДС № 160992302322085/15.05.2023 г. Спорът в случая се концентрира върху отговора на въпроса налице ли е било в процесния случай основание за издаване на Акт за регистрация по ЗДДС при наличието на влязло в сила решение, с което е отменен Акт за дерегистрация по ЗДДС. За да се отговори на спорния по делото въпрос е необходимо да се съобрази правния характер на акта за дерегистация и последиците от неговата отмяна по съдебен ред. Административният съд е пропуснал да съобрази, че съгласно чл. 110, ал. 2 от ЗДДС, за дата на дерегистацията се приема датата на връчване на акта за дерегистрация. Именно с връчването на този акт се пораждат предвидените в закона правни последици на дерегистацията, независимо че същият подлежи на евентуално оспорване по съдебен ред. По този начин законът допуска предварително проявление на последиците на акта за дерегистация, преди да е налице окончателна съдебна преценка относно неговата законосъобразност. Предварителното действие на акта за дерегистация не може да бъде разгледано изолирано от последиците, които законът свързва с неговата последваща отмяна с влязло в сила съдебно решение. Когато административния акт бъде отменен с влязло в сила съдебно решение, като незаконосъобразен, отпадат с обратна сила правните последици, които той е породил. В този случай следа да бъде възстановено правното положение, съществувало преди издаването на отменения акт и следва да се приеме, че дерегистрацията по ЗДДС не е настъпила. В конкретния случай дружеството е регистрирано по ЗДДС на 23.01.1996 г. и в следствие на установени обстоятелства по чл. 176, т. 4 ЗДДС е дерегистрирано от органите по приходите с Акт за дерегистрация по ЗДДС № 160992302322085/15.05.2023 г., който в последствие е бил отменен с влязло в сила решение на ВАС. Действието на съдебното решение, с което е постановена отмяна на индивидуален административен акт като незаконосъобразен, както и действието на решението, с което се прогласява неговата нищожност, ex tunc е част от конститутивното действие на това решение, което се състои в отпадане с обратна сила на разпоредените с акта права и задължения. Незаконосъобразността на акта не възниква от момента на съдебната му отмяна, а съществува още към момента на неговото издаване. Само отговарящите на изискванията за материална и процесуална законосъобразност административни актове могат да породят целените от административния орган правни последици. При съобразяване на изложеното не може да се приеме, че след отмяната на акта за дерегистрация лицето е било дерегистрирано по ЗДДС за периода, през който незаконосъобразният акт е произвеждал временно действие. С отмяната на акта отпада и правното основание, въз основа на което е прието, че лицето е загубило качеството си на регистрирано по ЗДДС лице. За да се породят правните последици на акта за дерегистрация, той трябва да влезе в сила, което в случая не е настъпило, поради отмяната му с влязло в сила съдебно решение. При това положение следва да се приеме, че за приходните органи не е било налице правно основание за издаване на акт за регистрация, считано от влизане в сила на решението за отмяна на акта за дерегистрация, изхождайки от разбирането, че през периода на съдебното обжалване на акта за дерегистрация лицето е било валидно дерегистрирано. При отмяната на акта за дерегистация следва да се приеме, че правното положение на регистрираното лице се възстановява такова, каквото е било, ако незаконосъобразната дерегистрация не е била извършена. В същия смисъл е и съдебната практика на Върховния административен съд приета при разрешаване на сходни спорове в: решение № 13976 от 31.10.2011 г. по адм.д. № 1597/2011 г. на ВАС, Осмо отделение; решение № 4832 от 8.04.2014 г. по адм. д. № 10692/2013 г. на ВАС, Първо отделение; решение № 7231 от 16.06.2015 г. по адм.д. № 9621/2014 г. на ВАС, Първо отделение; решение № 1639 от 07.02.2018 г. по адм.д. № 1224/2017 г. на ВАС, Осмо отделение. С оглед гореизложеното решението на АССГ следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което издаденият на „Галев“ ЕООД Акт за регистрация по ЗДДС № 220422503285904/08.07.2025 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП офис София, потвърден с решение № 1147/19.08.2025 г. на директор на Дирекция „ОДОП“ София при ЦУ на НАП, следва да се отмени като незаконосъобразен. По разноските: При този изход на спора основателна е претенцията на касатора за присъждане на направените разноски в съдебните производства пред АССГ и ВАС в доказан общ размер от 720,18 евро, в който се включват заплатените ДТ и адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,