Решение № 12017 от 9.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5504/2018 г.

Решение № 12017 от 9.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5504/2018 г., IV о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на С. Мирчев от [населено място], [община], чрез процесуален представител, против заповед № РД 46-139 от 28.02.2018 г. на министъра на земеделието, храните и горите, с която е одобрен окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2017 г. в частта й в която не са одобрени като допустими за подпомагане БЗС 15285-270-22-1; БЗС 15285-434-1-1; БЗС 15285-434-2-1 и БЗС 15285-435-1-1, относно който БЗС-та е подадено възражение в административното производство. С жалбата се излагат подробни доводи, че заповедта е незаконосъобразна. Твърди се, че са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон. Иска се заповедта на министъра в обжалваната й част да бъде отменена, тъй като не са налице основания за определяне на площите като недопустими. Претендират се направените по делото разноски. Ответната страна – министърът на земеделието, храните и горите, чрез процесуалния си представител, с писмено становище и в откритото съдебно заседание оспорва жалбата с доводи за неоснователност. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховен административен съд, четвърто отделение, след като съобрази наведените в жалбата основания и като извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, намира жалбата за процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и е срещу част от административен акт, с който неблагоприятно се засяга жалбоподателят. По същество следва да бъде съобразено следното: Безспорно е, прието от двете страни по делото, че С. Мирчев е регистриран като земеделски стопанин с УРН506362, като за 2017 г. е заявил за подпомагане 60 парцела. Със заповед № РД 46-428 от 13.12.2017 г. министърът на земеделието, храните и горите, на основание чл. 25, ал. 4 от Закона за администрацията /ЗА/, чл. 16б, ал. 1 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол ("Наредба № 105"), е одобрил обновения специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане", като част от СИЗП за кампания 2017 г. В раздел IV от заповедта е дадена възможност на земеделските стопани, след като се запознаят с проекта, в срок до 5.01.2018 г. да подадат възражения за включване или невключване на определени физически блокове или части от тях в специализирания слой. Жалбоподателят, след като се е запознал с обхвата на специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2017 г., в частта касаеща декларираните от същия площи, е подал възражение чрез съответната Областна дирекция "Земеделие" от 29.12.2017 г. срещу заповедта на министъра на земеделието, храните и горите, с която е одобрен проекта на специализирания слой. Във възражението си е посочил 7 броя парцели с идентификационните им номера, в които е описал частите от тях, които не попадат в специализирания слой, като следва да се отбележи че предмет на жалбата до съда са 4 броя парцели от посочените във възражението 7 броя. Със заповед № РД 46-139 от 28.02.2018 г. министърът на земеделието, храните и горите, на основание чл. 25, ал. 4 от ЗА, чл. 33а, ал. 2 Закона за подпомагане на земеделския производител /ЗПЗП/ и чл. 16г, ал. 4 от Наредба № 105 е одобрил окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане", за кампания 2017 г., като част от СИЗП. Административният орган по повод на образуваното съдебно производство е предоставил на съда писмо с изх. № 94-986 от 17.04.2018 г. на директора на Дирекция "Директни плащания и идентификация на земеделските парцели" в Министерството на земеделието, храните и горите. В него се посочва, че бенефициентът е бил заявил за подпомагане 60 парцела, като обект на възражението на кандидата са 7 парцела, а на жалбата – 4 от тях. Площите попадат в частта от страната извън извършеното през годината самолетно заснемане, тоест за тези територии министерството не разполага с актуална за кампанията цифрова ортофото карта /ЦОФК/, а актуализацията на специализирания слой е извършена чрез теренни проверки. По делото са представени доказателства на диск, от които е видно, че изключването на процесните парцели е в резултат от дешифриране на цифрова ортофотокарта на страната (ЦОФК), направена чрез самолетно заснемане от 2016 г. От предоставения по делото протокол от теренна проверка, извършена на 11.11.2017 г. е видно, че поради високата надморска височина на заявените парцели и зимния сезон, през който са посетени достъпът е бил невъзможен. Това е отразено и в таблицата приложена в цифров вид по делото, като в същата е записано, че поради недостъпност на блока по време на извършване на теренните проверки, недопустимостта е потвърдена и чрез преглед на налични самолетни изображения за площта за 2016 и 2017 години за БЗС 15285-270-22-1, и за 2016 година за БЗС 15285-434-1-1; БЗС 15285-434-2-1 и БЗС 15285-435-1-1. За изясняване на спора по делото е допусната съдебно-техническа експертиза. За изготвяне на заключението, назначеният експерт се е запознал с данните по делото, както и с наличните за района сателитни снимки от 2.07.2017 г. От направения анализ вещото лице е установило, че по отношение на четирите парцела - БЗС 15285-270-22-1; БЗС 15285-434-1-1; БЗС 15285-434-2-1 и БЗС 15285-435-1-1, границата на слоя следва да бъде прецизирана. По отношение на БЗС 15285-270-22-1 със заявена площ от 5.96 ха, определено от административния орган изцяло за недопустим, вещото лице е посочило, че в заявения парцел действително са налични участъци, заети предимно от камъни и скали, както и такива заети от клек и хвойна, но върху една голяма част от него камъните са единични и мозаечно разположени, а основно площта е обрасла с тревна покривка, подходяща за паша. Следователно общият размер на недопустимата площ е 2.147 ха, при което за допустима за подпомагане може да бъде определена 3.813 ха. По отношение на БЗС 15285-434-1-1 със заявена площ от 2.90 ха, определено от административния орган изцяло за недопустим, вещото лице е посочило, че в заявения парцел действително са налични камъни и скали, който не могат да бъдат определени като високопланинско пасище. Техният размер е 0, 622 ха, при което за допустима може да бъде определена площ от 2, 278 ха. По отношение на БЗС 15285-434-2-1 със заявена площ от 1.66 ха, определено от административния орган изцяло за недопустим, вещото лице е посочило, че площите които не могат да бъдат определени като високопланинско пасище и са недопустими за подпомагане са 0, 42216 ха, а допустимата площ е определена на 1, 238 ха. По отношение на БЗС 15285-435-1-1със заявена площ от 1.28 ха, определено от административния орган изцяло за недопустим, вещото лице е посочило, че площите които не могат да бъдат определени като високопланинско пасище и са недопустими за подпомагане са 0, 1755 ха, а допустимата площ е определена на 1, 105 ха. Ответната страна е представила становище чрез процесуалния си представител, видно от което се оспорва съдебно–техническата експертиза, по отношение на четирите спорни парцела, което възражение е неоснователно с оглед представените по преписката останали доказателства. След като обсъди доводите на жалбоподателя въз основа на събраните по делото доказателства и провери съгласно чл. 168 от АПК законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК, настоящият състав намира, че заповедта е издадена от компетентен орган, в законоустановената писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, напълно мотивирана с посочване на фактически и правни основания. Според чл. 30 ЗПЗП за изпълнение на функциите на Разплащателна агенция се създава Интегрирана система за администриране и контрол (ИСАК), която се състои от отделни системи, определени в ал. 2, като една от тях е и Системата за идентификация на земеделските парцели – чл. 30, ал. 2, т. 2, която се създава и поддържа от Министерството на земеделието, храните и горите – чл. 30, ал. 4, т. 2. В изпълнение на законовата делегация по чл. 30, ал. 6 министърът на земеделието, храните и горите е издал Наредба № 105, според § 4 от заключителните й разпоредби. СИЗП и данните включени в нея са посочени в чл. 33 ЗПЗП. Според ал. 4 на същата норма данните в СИЗП се актуализират ежегодно чрез дешифриране (компютърно разчитане) на актуална цифрова ортофото карта, чрез извършване на специализирани теренни проверки на референтни парцели и чрез отразяване на резултатите от проверките на място по чл. 37. Специализираните теренни проверки на референтни парцели се извършват след уведомяване на бенефициентите при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 30, ал. 6, а това е редът визиран в чл. 15, ал. 5 от Наредба № 105. В чл. 33а, ал. 1 ЗПЗП, в релевантната й редакция, е разписано правомощието на Министерството на земеделието, храните и горите да създава в СИЗП специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане", който включва площите допустими за подпомагане във всеки физически блок, въз основа на критериите, определени в наредбата по чл. 40, а това е Наредба № 2 от 17.02.2015 г. В ал. 2 на същата норма е посочено, че данните в системата за идентификация на земеделските парцели, които се отнасят до физическите блокове и специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане", се обновяват ежегодно чрез дешифриране (компютърно разчитане) на актуална цифрова ортофото карта, чрез извършване на специализирани теренни проверки на референтни парцели и чрез отразяване на резултатите от проверките на място по чл. 37 с цел отразяване на реалното състояние и ползване на площите. Обхватът на специализирания слой се одобрява със заповед на министъра на земеделието, храните и горите по ред, определен в наредбата по чл. 30, ал. 6. От този преглед на нормативната уредба следва, че заповед № РД 46-139 от 28.02.2018 г. на министъра на земеделието, храните и горите е издадена от компетентен орган, при спазване на предвидения ред в посочените норми от ЗПЗП и чл. 16а и чл. 16б от Наредба № 105. Правото на защита на жалбоподателя също не е нарушено, защото той е подал възражение срещу заповедта, с която е одобрен проекта на специализирания слой, а освен това е упражнил и правото си на защита пред съда. Поради това настоящият съдебен състав намира, че не допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаването на заповедта, предмет на жалбата. В конкретния случай от приложените доказателства по делото се установяват факти, които се потвърждават от заключението на съдебно-техническата експертиза. В процесните парцели са налични участъци заети предимно от камъни и скали, както и такива заети от клек и хвойна, но това не може да определи целите заявени парцели за недопустими, тъй като би могло да бъдат определени допустими части, относими към разпоредбите на Наредбата, така, както е дадено в табличен вид от вещото лице на стр. 7 от заключението. За тях вещото лице е изчислило, както следва: БЗС 15285-270-22-1 – заявена площ – 5.96; недопустима площ – 2.147 и допустима 3.813; БЗС 15285-434-1-1 – заявена площ – 2.9; недопустима площ – 0.622 и допустима - 2.278; БЗС 15285-434-2-1 – заявена площ – 1.66; недопустима площ – 0.42216 и допустима - 1.238 и БЗС 15285-435-1-1 – заявена площ – 1.28; недопустима площ – 0.1755 и допустима – 1.105. Поради липсата на други данни и тъй като вещото лице при разчертаването е съобразило скалните участъци от имотите, следва да се приеме, че то отразява вярно ситуацията по процесните спорни имоти и следва да бъде прието изложеното в заключението. Не се и искат други доказателства от ответната страна в процеса. При различието между установеното от административния орган и заключението на вещото лице настоящият съдебен състав намира, че следва да се кредитира установеното от вещото лице наличие на допустими за подпомагане части от процесните 4 парцела. В заключението си за процесните парцели вещото лице е посочило, че не е достатъчно коректно определена границата на допустимия слой, като същата е можело да бъде прецизирана с оглед включване в нея на допълнителна площ от пасищата, за които няма видими белези, че същите не отговарят на изискванията на Наредба № 2/2015 г. Налице е отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК за тези четири парцела от оспорената заповед, която в тази част следва да се отмени, като преписката се върне на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията на съда по тълкуване и прилагане на закона. Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски като основателна и своевременно направена следва да бъде уважена. Представен е списък на разноските, който се искат, а именно държавна такса – 10 лева, 600 лева заплатен адвокатски хонорар и 400 лева депозит за изготвяне на експертиза. По изложените съображения и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение