Решение № 6406 от 13.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11754/2012 г.

Решение № 6406 от 13.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11754/2012 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Весте 99" ЕООД, подадена чрез управителя Уляна Шейнова, срещу Решение № 4038/13.07.2012 г. на Административен съд София - Град, Първо отделение, 7 състав, постановено по адм. дело № 2179 по описа за 2011 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт с № 2001005496 от 8.11.2010 г., издаден от ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 196 от 3.02.2011 г. на директора на Д "ОУИ"- София при ЦУ на НАП, с който на дружеството жалбоподател е отказано право на приспадане на данъчен кредит по доставки от "Хай Левъл Инженеринг" ЕООД, "Строй Ком Проект" ЕООД, "Строймар" ЕООД и "Интерсофстрой" ЕООД, респ. е увеличен счетоводният финансов резултат за данъчни цели със сумата от 811 990,45 лева. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли касационната инстанция да отмени оспореното решение, като вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което да отмени обжалвания РА. Ответникът по касационната жалба - Дирекция "ОДОП"- гр. София, чрез процесуалния си представител юрк. Арнаудова, счита жалба за неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираното касационно основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна. Предмет на спора пред АС - София - град е бил Ревизионен акт с № 2001005496 от 8.11.2010 г., издаден от ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 196 от 3.02.2011 г. на директора на Д "ОУИ" - София при ЦУ на НАП, с който на дружеството жалбоподател е отказано право на приспадане на данъчен кредит по доставки от "Хай Левъл Инженеринг" ЕООД, "Строй Ком Проект" ЕООД, "Строймар" ЕООД и "Интерсофстрой" ЕООД, респ. е увеличен счетоводният финансов резултат за данъчни цели със сумата от 811 990,45 лева. За да обоснове формирания краен правен извод за неоснователност на жалбата на дружеството, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. По същество на спора е съобразил следното: Предмет на фактурите издадени от "Хай Левъл Инженеринг" ЕООД, "Строй Ком Проект" ЕООД, "Строймар" ЕООД и "Интерсофстрой" ЕООД е извършването на услуги, чийто характер предполага наличието на реален труд, вложени материали и приемо-предаването им и липсата на кой да е от тези компоненти според съда не предполага действителното им извършване. Прието е, че приложените в тази връзка четири броя протоколи, подписани от "Весте 99" ЕООД и доставчиците: "Хай Левъл Инженеринг" ЕООД, "Строй Ком Проект" ЕООД, "Строймар" ЕООД и "Интерсофстрой" ЕООД не са достатъчни да релевират действителност на извършените услуги, още повече, че липсват доказателства за придобиването на материалите от жалбоподателя, а именно придобиването /закупуването/ на съответните опаковки, преработени в боксове и плоскости от "Хай Левъл Инженеринг" ЕООД, "Строй Ком Проект" ЕООД, "Строймар" ЕООД и "Интерсофстрой" ЕООД, както и тяхното транспортиране до тези четири дружества респ. съхранението им. Допълнителен аргумент в подкрепа на извода за нереалност на фактурираните услуги е и фактът, че основание за издаване на спорните фактури е сключването на договор на между "Весте 99" ЕООД и "Шанс ПН" ЕООД, като ревизираното дружество не е представило каквито и да било документи, доказващи изпълнението на договора към неговия възложител, както и документи, доказващи по безспорен начин изпълнението на договорите от неговите подизпълнители, което обстоятелство според съда се удостоверява и от заключението на СИЕ. В подкрепа на изложените изводи решаващият съд е посочил и приложените ревизионния актове, издадени на доставчиците "Строймар" ЕООД и "Интерсофстрой" ЕООД, издадени по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, тъй като ревизираните лица не са представили документи и регистри, счетоводна отчетност и т. н. От констатациите на приложените ревизионни актове на доставчиците е видно, че дружествата не са получатели на реално извършени доставки на услуги, както и те не са извършвали услуги. По ЗКПО - с ревизионния акт е направено увеличение на финансовия резултат за данъчни цели по реда на чл. 16, ал. 1, във връзка с чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО със сумата от 813 455,00 лв. за 2009 г., вследствие на което е установен корпоративен данък в размер на 81 119,05 лева. Извършеното увеличение на финансовият резултат е със сумите от 8134 55,00 лв. за 2009 г., представляващи отчетени разходи по фактурите издадени от "Хай Левъл Инженеринг" ЕООД, "Строй Ком Проект" ЕООД, "Строймар" ЕООД и "Интерсофстрой" ЕООД. Предвид горните съображения за недоказаност на реалността на процесните услуги, съдът е приел, че законосъобразно е осъществено преобразуване на декларирания от касатора счетоводен финансов резултат за отчетната 2009 г. и допълнително определен корпоративен данък. Постановено решение е правилно и касационната инстанция го оставя в сила. Предмет на спора е непризнато право на данъчен кредит на "Весте 99" ЕООД по фактури, издадени от доставчиците "Хай Левъл Инженеринг" ЕООД, "Строй Ком Проект" ЕООД, "Строймар" ЕООД и "Интерсофстрой" ЕООД, с предмет преработка и лепене на боксове, рязане и сортиране на плоскости. В мотивите на оспореното решение административния съд е приел, че законосъобразно е отказано правото на приспадане на данъчен кредит, предвид липсата на доказателства за реално осъществяване на процесните услуги по смисъла на чл. 9 ЗДДС. От доказателствата по делото се установява, че са сключени три договора между "Шанс ПН" ЕООД /възложител/ и "Весте 99" ЕООД /изпълнител/, който се задължава по предоставени от възложителя материали да извърши следните работи: преработка на кутии в опаковки /по зададени размери; обработка и лепене на боксове сортиране и нарязване на плоскости /по зададени размери/, като е уговорено, че всяка отделна поръчка на услугите предварително се съгласува от страните в определен порядък по вид, обем и време на изпълнение. За осъществяване договорените услуги "Весте 99" ЕООД е използвало подизпълнители "Хай Левъл Инженеринг" ЕООД, "Строй Ком Проект" ЕООД, "Строймар" ЕООД и "Интерсофстрой" ЕООД. Законосъобразни се явяват изводите на съда за липсата на реално извършени услуги от подизпълнителите, тъй като за предоставените от възложителя "Шанс ПН" ЕООД материали няма доказателства за извършена реална работа върху тях, както и липсват доказателства за връщането на материалите на възложителя във вид различен от предоставения за обработка. Налице са и противоречия по отношение на мястото на извършване на услугите, тъй като според управителя на ревизираното дружество услугите са изпълнени в обект, стопанисван от "Хай Левъл Инженеринг" ЕООД, а в обясненията дадени от подизпълнителите за място на изпълнение на услугите е посочено "производствения обект на възложителя", т. е. "Весте 99" ЕООД. Осчетоводяването на процесните сделки и начисляване на данъка по чл. 86 от ЗДДС не е достатъчно основание за признаването на същите за реално извършени. Предвид съображенията, изложени в частта по ЗДДС и неустановената реалност на доставките по процесните фактури с издатели Хай Левъл Инженеринг" ЕООД, "Строй Ком Проект" ЕООД, "Строймар" ЕООД и "Интерсофстрой" ЕООД, законосъобразно е извършено преобразуване на декларирания от касатора счетоводен финансов резултат за отчетната 2009 г. и допълнително определен корпоративен данък. Независимо от резултата по делото, настоящият състав на ВАС, Осмо отделение счита, че в полза на ответника не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, тъй като административният съд вече е сторил това, а нормата на чл. 161, ал. 1, изр. последно от ДОПК не предвижда дължимостта му за всяка инстанция. Водим от горното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,