Решение № 3011 от 4.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 818/2013 г.

Решение № 3011 от 4.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 818/2013 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началник отдел "Пътна полиция" при СДВР, чрез процесуален представител, срещу решение № 6438/29.11.2012 г., постановено по адм. дело № 1346/2012 г. на Административен съд - София - град (АССГ). Твърди се материална незаконосъобразност на съдебният акт и се иска отмяната му. Ответникът - Младен Георгиев Младенов, от гр. София, чрез адв. Тасева от САК, моли касационната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна, а първоинстанционното решение - оставено в сила. Иска се и присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, като предлага първоинстанционното съдебно решение да бъде отменено. Върховният административен съд, седмо отделение, намира жалбата за допустима, като подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт, от надлежна страна в производството. По съществото на спора, настоящият състав съобрази следното: С обжалваното съдебно решение АССГ е отменил Заповед № 6 от 05.01.2012 г. на началник отдел "Пътна полиция" при СДВР, с която е отказана регистрация на МПС, собственост на Младен Георгиев Младенов, като е върнал административната преписка и задължил административният орган да извърши регистрация на превозното средство. За да постанови този резултат съдът е приел, че разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) съдържа в себе си следните задължителни елементи - 1). да се установи, че идентификационният номер на подлежащото на регистрация средство е подправен, заличен или повреден; 2). че този номер не отговаря на първоначално поставения от производителя; 3). докато не се установи автентичният номер, поставен от производителя - регистрация не следва да се извършва. В този контекст е приел, че органът е изследвал само част от описания фактически състав, като не е събрал данни и изследвал автентичният номер, поставен от производителя. От друга страна, съдът се е позовал на представени по делото писмени доказателства - информация от официалния представител на марката автомобили за България, документите с които МПС-то е било регистрирано в друга държава-членка на ЕС, справка от н-к отдел "Интерпол и ММО" в МВР, от която е видно, че автомобилът не е обявен за издирване, конкретният договор за покупко-продажба и идентификационният талон на МПС-то, издаден от друга ДЧ на ЕС, като е приел, че са налице всички данни, установяващи идентичност между превозните средства. Поради това и независимо от факта, че от данните по делото се установя, че номерът на рамата е откачен по механичен начин и на негово място е заварен друг панел, както и че спикерът, съдържащ номера на рамата, намиращ се на дясната колонка не е заводски закрепен, съдът е приел, че е налице ясно установен идентификационен номер на превозното средство. При тези съображения е отменил отказа за регистрация и постановил задължителното и извършване. Решението е неправилно. Незаконосъобразно съдът е вменил като задължение на административния орган да изследва действителният идентификационен номер на превозното средство, т. к. това обстоятелство е сред доказуемите от иницииралото регистрацията лице. За органите на КАТ нормата на чл. 143 ЗДвП въвежда задължение да установят съдържанието на идентификационния номер, но относно наличието, респ. липсата на подправка, повреждане и заличавания по него, като при съществуване на което и да било от посочените обстоятелства, са длъжни да откажат регистрация. Противно на приетото от първоинстанционния съд, както цитираната норма, така и приложимото в материята национално и общностно законодателство не просто не въвеждат задължение за служебно установяване на идентификационния номер, но и не допускат подобна инициатива, като органите на КАТ имат само установителна и удостоверителна функция спрямо наличието на доказуеми от заинтересованите лица обстоятелства. В конкретния случай, в хода на административното и първоинстанционното съдебно производство е установено, че има интервенция върху идентификационния номер на производителя - първоначалният номер е заличен по механичен начин и е поставен друг номер. При извършеното изследване и съпоставка на наличната документация е открит автентичният идентификационен номер. Тази констатация обаче не означава, че за целите на регистрацията автентичният идентификационен номер е установен и следва задължително превозното средство да се регистрира. Това означава само, че автентичният номер е установяем и за да се извърши регистрация е необходимо той да се установи по смисъла на чл. 143, ал. 4 ЗДвП. За целта се провежда процедурата, предвидена в издадената от министъра на вътрешните работи, на основание чл. 143, ал. 4 с. з., Инструкция № I-185 от 6.12.2002 г. за определяне реда за възстановяване на идентификационния номер на пътно превозно средство, (обн., ДВ, бр. 62/11.07.2003 г.). Касае е се за самостоятелно административно производство, чието иницииране зависи единствено от заинтересованото лице като титуляр на това право. По делото няма спор, че превозното средство не е било обект на незаконосъобразни действия, което се потвърждава и от получената справка от н-к отдел "Интерпол и ММО" в МВР, че конкретното МПС не е обявено за международно издирване. Същото това потвърждение обаче не следва да се приеме нито като пряко, нито като косвено доказателство по делото, поради липсата на относимост към предмета на спора. Върховният административен съд вече е имал възможност да се произнесе, че посочената разпоредба на чл. 143, ал. 3 ЗДвП не свързва подмяната, заличаването или повреждането на идентификационния номер с извършване на конкретно престъпление. Тя обективно въвежда забрана за регистрация "докато не бъде установен идентификационният номер, поставен от производителя". В този смисъл виж решение № 45 от 6.01.2004 г. по адм. дело № 7643/2003 г. на ВАС. При данните по делото, предмет на спора е именно - налице ли е някоя от хипотезите на чл. 143, ал. 3 ЗДвП, налагаща задължителен отказ за регистрация от страна на КАТ. Първоинстанционният съд е приел и това не се оспорва от страните, че в момента номерът на рамата на автомобила не е заводски поставеният, монтиран е нов такъв, установени са механични намеси, допълнително заваряване и пр., което несъмнено съответства на хипотезата на чл. 143, ал. 3 ЗДвП. При това положение следва да се приеме, че отказът за регистрация на МПС, издаден от ВНД началник отдел "Пътна полиция" при СДВР се явява законосъобразен, в допълнение - постановен при ясно и безспорно установени между страните компетентност на органа, форма и съдържание на акта. Като следствие от това първоинстанционното съдебно решение следва да се отмени като незаконосъобразно и т. к. спорът е изяснен откъм фактическа страна, делото следва да бъде решено по същество с отмяна на обжалваната заповед. Предвид изхода от спора разноски не следва да се присъждат в полза на ответника, а такива не са поискани от касационния жалбоподател. Водим от изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение