Решение № 13770 от 16.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6791/2019 г.

Решение № 13770 от 16.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6791/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Владимир Първанов Производството по делото е по реда на чл. 237 и следващите от АПК. Образувано е по искане от Изпълнителна агенция по горите гр. София /ИАГ/, представлявана от юрисконсулт Воденичарова за отмяна на влязло в сила решение № 503/14.01.2019 г., постановено по адм. д. № 7303/2017 г. на ВАС на основание чл. 239, т. 1 АПК, поради наличие на нови обстоятелства и писмени доказателства, които са от съществено значение за решаването на спора, които не са били известни на страната. Твърди, че неправилно в хода на съдебното производство с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ е конституирана ИАГ, а не РДГ- Велико Търново. В депозираното пред съда искане са изложени подробни съображения, свързани с правното положение на ИАГ и РДГ- Велико Търново. Иска се след отмяна на влезлия в сила съдебен акт делото да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. Ответникът Я. Иванов, редовно призован, не се явява. Редовно упълномощения от него процесуален представител адв. Д. Димитров е депозирал писмено възражение по искането за отмяна, с което заявява, че същото е неоснователно и несъстоятелно. РДГ – Велико Търново имала статут на регионална структура на ИАГ. Липсвали основания по чл. 239 от АПК за отмяна на решението. Ответникът Регионална дирекция по горите - Велико Търново, редовно призована, не се представлява. По делото е постъпило писмено становище, с което искането е определено като основателно и моли да се уважи. Искането за отмяна на влязло в сила решение е подадено от надлежна страна и в срока по чл. 240 от АПК, поради което е процесуално допустимо. По същество е неоснователно и следва да бъде отхвърлено поради следните съображения: С решение № 124 от 26.04.2017 г., по административно дело № 345/2016 г. по описа на Административен съд Велико Търново, Изпълнителна агенция по горите е осъдена да заплати на Я. Иванов обезщетение за имуществени вреди в размер на 600 лева, представляваща стойността на заплатеното адвокатско възнаграждение за защита в съдебните производства по НАХД № 1933/2015 г. по описа на Районен съд Велико Търново и по КНАХД № 10425/2015 г. по описа на АС Велико Търново, както и да заплати разноски по делото в размер на 350 лева. Предявения от лицето иск в останалата му част е отхвърлен. С Решение № 503 от 14.01.2019 г. по адм. д. № 7303 от 2017 г., състав на трето отделение на Върховен административен съд, е отменил Решение № 124 от 26.04.2017 г. в частта, с която е отхвърлен иска на Иванов за разликата над 600 и е осъдил Изпълнителна агенция по горите гр. София да му заплати допълнително сумата от 250 лева до пълния претендиран от него размер от 850 лв. Първоинстанционното решение е отменено в частта, с която ИАГ гр. София е осъдена да заплати на Иванов сумата от 350 лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение и претенцията на лицето в тази част е отхвърлена. Решението по адм. д. № 7303/2017 г. по описа на ВАС окончателно и е влязло в законна сила. Основанията за отмяна на влязло в сила решение по реда на чл. 237 и следващите от АПК са лимитативно изброени в чл. 239 от АПК, тъй като това е способ за извънинстанционен контрол на вече влезли в сила съдебни актове. В разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК, посочена като основание за искането за отмяна в настоящото производство, законодателят е предвидил, че съдебният акт се отменя, макар да е влязъл в сила, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, което означава, че те са съществували към този момент, но въпреки процесуалната активност на страната, тя не е могла да знае за тях. Това основание за отмяна не следва да се дължи на допуснато от съда процесуално нарушение или на бездействие на страната, тъй като в това производство не се разглеждат оплаквания за неправилност на решението по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Следва тези нови обстоятелства обективно да не са могли да бъдат известни на страните. В случая, както в производството пред Административен съд Велико Търново, така и пред Върховен административен съд Изпълнителна агенция по горите е била надлежно конституирана като страна в производството и представлявана от редовно упълномощени процесуални представители. Същите са имали правна и фактическа възможност да възразят срещу твърдяното от ищеца качество на Агенцията като ответник на предявения иск по чл. 1 от ЗОДОВ и това е сторено от представителя на ИАГ. С решението си съдът не е обсъдил и взел предвид това становище. Разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК има предвид новосъздадени или новооткрити обстоятелства или писмени доказателства, съществували преди постановяване на съдебното решение, а не такива, които са преценени от страна в производството като значими за същото, но след приключването му с влязло в законна сила решение. Значимите за производството обстоятелства или доказателства трябва да са свързани с конкретното производство, а не както в случая - с практиката на съда по близки или идентични казуси. Поради описаното, представените преписи от решения на регионални административни съдилища и на Върховен административен съд не представляват новооткрити обстоятелства или доказателства и следователно не могат да се квалифицират като основание за отмяна на влязлото в сила решение № 503/14.01.2019 г., постановено по адм. д. № 7303/2017 г. на ВАС на основание чл. 239, т. 1 от АПК. С оглед гореизложеното, искането е неоснователно и като такова на основание чл. 244, ал. 1 предл. 1 от АПК следва да се отхвърли. Водим от горното, Върховен административен съд, в настоящия петчленен състав на Първа колегия