Решение № 7650 от 8.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8777/2017 г.

Решение № 7650 от 8.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8777/2017 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Т. Ф., гражданин на Алжир, подадена чрез адв. М. Девенска, против решение № 4041 от 16.06.2017 г., постановено по адм. дело № 5135 от 2017 г. по описа на Административния съд - С.-град с доводи, че е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено със съответните законни последици. Ответната страна - председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, не изразява становище по касационната жалба и не се представлява в съдебна зала. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът е установил и обсъдил всички относими към бежанската история факти и обстоятелства. Не са налице основанията по чл. 8 и 9 ЗУБ, като чужденецът е напуснал страната на произход по икономически причини. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд - С.-град, е отхвърлена жалбата на М. Т. Ф., гражданин на Алжир, против Решение № 8266/07.04.2017 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет на Р. Б., с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 във вр. чл. 8 и 9 ЗУБ е отхвърлена молбата му за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалвания резултат, съдът е приел за правилен извода на административния орган за липса на приложение на материалноправните предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, тъй като в конкретния случай по отношение на чужденеца не се установява наличие на опасения за сигурността и правата му поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. По отношение на извода за липсата на основания за предоставяне на хуманитарен статут спрямо М. Т. Ф. по смисъла на чл. 9 ЗУБ съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. Посочил е, че жалбоподателят не е бил принуден да напусне Алжир поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 ЗУБ. АССГ е посочил, че не е установено по отношение на чужденеца да са налице тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен конфликт. Настоящата съдебна инстанция, след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване на доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международното право, намира, че решението на Административен съд - С.-град, е валидно, допустимо и правилно. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. Съдът е анализирал представените по делото доказателства и информация, и е извел извода, че по отношение на търсещия закрила не са налице основанията за предоставяне на статут на бежанец, посочени в чл. 8, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците. Правилно съдът е намерил за обоснован извода на административния орган за липсата на предпоставките за приложение на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, тъй като в процесния случай по отношение на чужденеца не са налице конкретни данни и доказателства, които да обосноват извод за основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. Правилно съдът е посочил, че причините за напускането на страната са най-вече икономически. Видно от Протокол № УП 19562/15.02.2017 г. от проведено с чужденеца интервю, последният е заявил, че не е арестуван или съден в Алжир, не е членувал и в политически организации. Посочил е, че полицията в Алжир го е обвинявала в продажба на наркотици, поради което на 27.10.2016 г. е напуснал легално страната с паспорт и виза в посока Турция, след което преминал нелегално на територията на Р. Б. на 29.11.2016 г. М. Т. Ф. изрично е посочил, че целта му е била да стигне до Австрия, където се намира брат му. На въпрос дали върху него е оказвано насилие, чужденецът е посочил, че не му е оказвано такова, но го било страх да не бъде заключен, защото получил призовка за явяване пред полицията. Посочените факти обосновават извода, че в процесния случай не се касае за бежанец, принуден да напусне страната си поради някакво преследване по смисъла на ЗУБ, а за икономически мигрант, търсещ по-добри икономически условия за живот. Ако действително М. Т. Ф. е бил издирван от официалните власти в Алжир, то той не би получил легална виза, въз основа на която да напусне страната. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут спрямо чужденеца по чл. 9 ЗУБ правилно съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. Правилно, предвид данните, съдържащи се в интервюто на молителя, е прието, че липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи, срещу живота и личността му като гражданско лице, в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е разгледал данните от приложената по делото официална справка на дирекция "Международна дейност" на ДАБ относно обстановката в Алжир и е мотивирал решението си именно с установеното в нея актуално положение в държавата по произход на чужденеца. На база тези данни съдът обосновано е приел, че в Алжир към настоящия момент липсват основания да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15 буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В разглеждания случай, предвид разказаната бежанска история на чужденеца, не е установено М. Т. Ф. да е бил лично обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето му, не са установени намеси в личната сфера на лицето, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ. По изложените съображения решението - предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение,