Решение № 9826 от 17.10.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Агенция за хора с увреждания, чрез пълномощник юрк. Б. Балашев, против решение 947 от 15.02.2023 г., постановено по адм. дело 711/2022 г. на Административен съд София град, с което е отменена заповед 288 от 22.12.2021 г. за прекратяване на служебното правоотношение на С. Захариева на основание чл. 106, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) В касационната жалба и допълнение към нея са развити доводи за неправилност на постановеното решение, поради необоснованост отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на оспореното съдебно решение и присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение. Ответникът - С. Захариева, чрез процесуален представител адв. Кадънкова, в писмено становище и в съдебно заседание, оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано писмено заключение за нередовност и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение и отмени заповед 288 от 22.12.2021г., на изпълнителния директор на Агенция за хора с увреждания, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. е прекратено служебното правоотношение на С. Захариева, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата форма и съдържа реквизитите по чл.59, ал. 2 АПК, като при издаването й не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, но същата противоречи на материалния закон. От представените по делото доказателства и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, съдът е установил, че към датата на издаване на оспорената заповед 22.12.2021 г. С. Захариева е била на възраст [възраст], поради което е приел, че служителката отговаря на първата от предвидените в чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО предпоставки. По отношение на втората изискуема предпоставка е установил, че придобитият от Захариева осигурителен стаж е 34 г., 09 м. и 25 дни към 08.11.2021 г., тоест по малък от изискуемия от 36 години. АССГ е извел извод, че към 22.12.2021 г. не е изпълнено изискването на посочена в заповедта разпоредба на чл.106, ал.1, т.5 ЗДСл. за прекратяване на служебното правоотношение и е приел материална незаконосъобразност на обжалваната заповед. Така постановеното решение е правилно. В касационната жалба не са наведени конкретни оплаквания за допуснато нарушение на материалния закон при постановяване на съдебното решение, като при извършената служебна проверка на осн. чл.218, ал.2 АПК, настоящата касационна инстанция намира, че решението е постановено при правилно приложение на материалния закон. Правилни са изводите на АССГ за липсата на основанието по чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. за прекратяване на служебното правоотношение, посочено в оспорената заповед. За да възникне правото на органа по назначаването да прекрати едностранно служебното правоотношение с едномесечно предизвестие по чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл., следва да са налице условията за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от страна на държавния служител, като за процесния случай правилно АССГ е съобразил изискванията към момента на издаване на заповедта 22.12.2021 г., съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от КСО и чл. 15, ал. 1, т. 6 от НПОС правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при възраст 61 години и 8 месеца и осигурителен стаж от 36 години за жените. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е достигнал до обоснован извод за материална незаконосъобразност на оспорената заповед и липсата на предпоставките за прекратяване на служебното правоотношение на посоченото правно основание. Съдът е обсъдил поотделно и в съвкпуност събраните по делото писмени доказателства, както и заключението на приетата и неоспорена съдебно - икономическа експертиза и е достигнал до верен извод, че към датата на издаване на заповедта Захариева е била на възраст [възраст], поради което е налице първата от предвидените в чл.68, ал.1 и 2 КСО предпоставки, но не е налице втората кумулативна предпоставка за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, а именно служителката да има придобит осигурителен стаж от 36г. По делото е безспорно установено от събраните по делото доказателства и заключението на СИЕ, че към 08.11.2021г. придобитият осигурителен стаж от служителката е бил 34г., 09м. и 25 дни и към датата на издаване на заповедта - 22.12.2021г. изискването за осигурителен стаж от 36 години не е изпълнено. При така установените факти и обстоятелства не може да се приеме тезата за необоснованост на обжалваното решението, а обратно същото е обосновано именно въз основа на събраните доказателства и заключението на приетата и неоспорена от касатора съдебно - икономическа експертиза. След като не са налице кумулативните изисквания за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, правилно съдът е приел, че органът по назначаването не може да упражни едностранно правото си да прекрати служебното правоотношение с държавния служител. Наличието на кумулативните условия по чл. 68 КСО се преценява към момента на издаване на акта и е независимо от обстоятелството, че Захариева е придобила право на пенсия по чл. 69 от КСО. В процесния случай условията за придобиване право на пенсия по чл. 68 КСО не са налични към датата на издаване на заповедта, като правото органа е упражнено незаконосъобразно От изложеното, настоящия съдебен състав счита, че обжалваното съдебното решение не страда от сочените в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, направеното от ответника по касация искане за присъждане на разноски е основателно и такива следва да му се присъдят в доказан по делото размер на 1 000 лв. договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат. Възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение се отхвърля като неоснователно, предвид действителната фактическа и правна сложност на делото и реално осъщественото от адв. Кадънкова процесуално представителство по делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,