Решение № 5263 от 25.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 361/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. Йовчев, чрез адв. Петрова, против решение 544/11.10.2023 г., постановено по адм. дело 450/2023 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед З-0360/07.04.2022 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда (ИА ГИТ, Агенцията) гр. София, с която на държавния служител е наложено дисциплинарно наказание уволнение по повод установеното виновно нарушение и му е прекратено служебното правоотношение, считано от 08.04.2022 г. С процесната заповед на държавния служител, на длъжност главен инспектор в Дирекция Инспекция по труда, със седалище гр. Пазарджик, е наложено дисциплинарно наказание уволнение за това, че в периода от 03.08.2021 г. до 10.09.2021 г. не е изпълнил служебните си задължения, като не е изпълнил вменените му от закона правомощия за образуване на административнонаказателни производства, съгласно чл. 21, ал. 4, т. 3 от Устройствения правилник на ИА ГИТ, с което е извършил виновно дисциплинарно нарушение на разпоредбата на чл. 89, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 21, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Касационният жалбоподател обжалва решението с доводи за неправилност поради неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В съдебно заседание касационният жалбоподател не се явява, представлява се от адв. Петрова, която по изложени аргументи в касационната жалба и представени писмени бележки моли съда да отмени обжалваното решение на АС Пазарджик. Прави искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за настоящата и предходните две първи и една касационна инстанции на основание чл. 38, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал 1, т. 3 от Закона за адвокатурата. Ответникът - изпълнителен директор на Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда - София, чрез юрк. Котов, оспорва касационната жалба и моли да бъде оставено в сила обжалваното решение. Претендира разноски - юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила, след като същото е постановено при липса на касационни основания по чл. 209 АПК. Върховният административен съд, тричленен състав на второ отделение, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателства по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Делото е във фаза на втора касация, след постановяване на Решение 4814 от 05.05.2023 г. по адм. дело 11012/2022 г. на Върховен административен съд, Пето отделение, с което е отменено Решение 794 от 24.10.2022 г. на АС Пазарджик, постановено по адм. дело 486/2022 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд със задължителни указания, дадени в мотивите на решението. Първоинстанционният съд е извършил повторна проверка за законосъобразност на оспорената заповед З-0360/07.04.2022 г. на Изпълнителния директор на ИА ГИТ София, с която на Г. Йовчев на основание чл. 92, ал. 1, вр. чл. 90, ал. 1, т. 5, вр. чл. 89, ал. 2, т. 1 и чл. 21, ал. 1 ЗДСл е наложено дисциплинарно наказание уволнение и на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 ЗДСл е прекратено служебното му правоотношение за длъжността главен инспектор в Дирекция Инспекция по труда гр. Пазарджик, считано от 08.04.2022 г.. Съдът приема, че административният акт е издаден от компетентен орган по чл. 92, ал. 1 ЗДСл, в изискуемата форма и реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК и при липса на допуснати нарушения в дисциплинарното производство. След подробен анализ на доказателствата по преписката първоинстанционният съд е извел извод за спазване на двумесечния срок за налагане на наказанието по чл. 94 ЗДСл, спазване на изискванията по чл. 95 ЗДСл и доказаност на описаното дисциплинарно нарушение в пълна степен, което сочи на приложимост на нормата на чл. 89, ал. 2, т. 1 ЗДСл "неизпълнение на служебните задължения". АС Пазарджик е изложил мотиви, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да доведат до ограничаване правото на защита на касатора. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд, след като е съобразил указанията на ВАС, дадени с Решение 4814 от 05.05.2023 г. по адм. дело 11012/2022 г. е приел, че оспорената заповед е издадена без противоречие с материалноправните разпоредби и при спазване на законовата процедура по чл. 93, ал. 1 ЗДСл. От всички събрани по делото доказателства решаващият съд е обосновал извод, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон и неговата цел, поради което е отхвърлил жалбата на Г. Йовчев като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Фактическата обстановка е правилно установена от първоинстанционният съд като последователно са изложени логически издържани мотиви, които изцяло се споделят от касационната инстанция и не е необходимо подробното им преповтаряне по аргумент от чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК. При напълно изяснена фактическа обстановка административният съд е извел обосновани и правилни правни изводи за законосъобразност на оспорената заповед. Неоснователни са оплакванията за допуснати съществени нарушения в процедурата по налагане на дисциплинарно наказание на държавния служител, които са направени и пред първоинстанционния съд и са разгледани и обосновано отхвърлени като неоснователни в обжалваното решение. Обосновани и правилни са изводите на първоинстанционния съд, че няма допуснато съществено процесуално нарушение при изслушването на служителя Г. Йовчев. Съдът правилно е посочил, че органът по назначаването в изпълнение на законовата процедура по чл. 93, ал. 1 ЗДСл, преди да наложи дисциплинарното наказание, е издал Заповед 3-0357/06.04.2022 г., с която е поканил служителя да се яви на 07.04.2022 г. в 11:00 часа, като му е предоставил възможност да представи писмени обяснения и доказателства, както и да се запознае с материалите по образуваната преписка. Заповедта е връчена на Г. Йовчев на 06.04.2022 г., като това е удостоверено от положения от него подпис. В заповедта е посочено изрично, че в случай на неявяване и непредоставяне на писмени обяснения и при решение на ДНО за налагане на дисциплинарно наказание, заповедта ще бъде издадена при условията на чл. 93, ал. 3 ЗДСл. Правилен е изводът на съда, че по този начин ДНО е предоставил възможност на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице да организира защитата си, включително да предостави писмени обяснения и то един ден преди изслушването, осигурявайки на служителя необходимото време за изготвяне на писмени обяснения, включващи обмисляне и излагане на съждения, изразяващи същността на защитната гледна точка на служителя в провеждащото се дисциплинарно производство. Установено е, че на 07.04.2022 г. Г. Йовчев се е запознал с образуваната преписка и е изслушан от ДНО Изпълнителния директор на ИА Главна инспекция по труда. За изслушването, в изпълнение на разпоредбата на чл. 93, ал. 1 ЗДСЛ, е съставен протокол от същата дата, в който ясно е посочено, че служителят е дал допълнителни устни обяснения пред органа, както и че му е разяснена възможността за подаване на допълнителни такива, респективно предоставяне на нови доказателства. Г. Йовчев е удостоверил съгласието си със съдържанието на протокола като е положил подписа си на същия ден, без да е възразил за липсата на време за излагане на допълнителни писмени обяснения или че иска да даде такива и предоставеното му време е недостатъчно. Възражение липсва и в приложената декларация от 07.04.2022 г., в която служителят е посочил, както че се е явил на изслушването и се е запознал с преписката, така и че е дал устни обяснения и му е разяснено правото за даване на писмени такива. Следователно изискването на закона за изслушване на служителя преди налагане на дисциплинарното наказание е спазен. Съдът правилно е посочил, че предоставянето на писмени обяснения зависи изцяло от волята на служителя, така че органът по назначаване не би могъл да бъде държан отговорен, ако те не са предоставени по волята на служителя. Обоснован е изводът на съда, че дисциплинарно наказващият орган е изпълнил задължението си да предостави възможност за даване на обяснения, но това не е станало по волята на самия служител. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че разпоредбата на чл. 93, ал. 1 ЗДСл не сочи точно в кой момент преди налагането на дисциплинарното наказание следва да се направи изслушването на служителя. Изискването на закона е изслушването да е преди налагане на дисциплинарното наказание, тоест преди издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. В случая фактът, че изслушването е направено на една и съща дата с датата на издаване на заповедта, не обосновава допуснато съществено процесуално нарушение при постановяване на оспорения пред АС-Пазарджик административен акт. Настоящата инстанция напълно споделя изводите на първоинстанционния съд, че не са налице данни за действия на ДНО, които да водят до ограничаване правата на оспорващия в хода на проведеното производство и които да ограничават правото и на ефективна защита. От събраните по делото доказателства по безспорен начин е установено, че на служителя е дадена възможност да организира защитата си, същият е изслушан, запознат е както с преписката, така и с възможността за излагане на допълнителни обяснения и сочене на нови доказателства, от която възможност същият не се е възползвал. Мотивирани и подробно обосновани са изводите на първоинстанционния съд за материална законосъобразност на заповед З-0360/07.04.2022 г. на ИД на ИА ГИТ, които настоящата инстанция споделя изцяло. Обоснован е изводът на съда, че установеното деяние правилно е квалифицирано от ДНО като дисциплинарно нарушение на разпоредбата на чл. 89, ал. 2, т. 1 ЗДСл, във връзка с чл. 21, ал. 1 ЗДСл, което от своя страна е основание за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 90, ал. 1, т. 5 ЗДСл уволнение по повод установеното виновно неизпълнение на служебните задължения. Същите констатации не са оборени от представените по делото доказателства. Безспорно е установено че служителят не е изпълнил служебните си задължения, свързани с установяване на нарушения на трудовото законодателство в частта, свързана със законосъбразното наемане на работници и служители, като не е изпълнил вменените му правомощия за образуване на административнонаказателни производства. Законосъобразен е изводът на съда, че са налице материалноправните предпоставки на визираното от ответника правно основание за налагане на конкретното наказание неизпълнение на служебните задължения, сочещо на съставомерно от обективна и субективна страна неправомерно поведение, изразяващо се в неизпълнение на вменените му от закона правомощия за образуване на административнонаказателни производства, съгласно чл. 21, ал. 4, т. 3 от Устройствения правилник на ИА Главна инспекция по труда, за което в случая, на основание чл. 92, ал. 1, във връзка с чл. 90, ал. 1, т. 5, във връзка с чл. 89, ал. 2, т. 1 и чл. 21, ал. 1 от Закона за държавния служител, е наложено дисциплинарно наказание уволнение по повод установеното виновно нарушение. Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че видът на наказанието е правилно определен от страна на ДНО, съобразно изискванията, съдържащи се в разпоредбата на чл. 91 ЗДСл. Съдът правилно е посочил, че при преценката за съразмерност на наложеното наказание, ДНО е отчел всички обстоятелства, при които е допуснато нарушението, в това число тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, отражението върху държавната служба, настъпилите вредни последици, поведението на служителя и отношението му към допуснатото нарушение, както и дадените от същия обяснения. Следователно оспорената заповед на Изпълнителния директор на ИА Главна инспекция по труда е издадена при правилно приложение на материалния закон. Обосновано, в съответствие с установените факти и обстоятелства, доказани по безспорен начин от събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства, ДНО е приел, че Г. Йовчев е извършил виновно вмененото му дисциплинарно нарушение, като за това законосъобразно му е наложено и съответното дисциплинарно наказание. При така изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд Пазарджик е постановено в съответствие с материалния закон. Не са установени посочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора, акцесорната претенция за присъждане на разноски от страна на касационния жалбоподател не следва да бъде уважена, а на ответната страна по касация Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда - София, следва да бъде уважено искането за присъждане на разноски за юрисконсултско представителство пред касационна инстанция в размер на 100 лева на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правна помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК Върховният административен съд, второ отделение,