Решение № 3413 от 20.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5501/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба, подадена от Е. Петков от гр. София, против Решение 453/27.01.2023 г. на Административен съд София град, постановено по адм. дело 47/2022 г., с което съдът е отхвърлил жалбата му срещу Решение 2153-21-289 от 30.11.2021 г. на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт София град (ТП на НОИ София - град), с което е потвърдено разпореждане [номер] от 24.09.2021 г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване, с което на основание чл. 68, ал. 1 и ал. 2, и чл. 69б, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) е постановен отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Поддържат се доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Иска се отмяна на атакувания съдебен акт и уважаване на жалбата до първоинстанционния съд. Ответникът по касация - директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт София град в писмено становище, депозирано по делото, излага съображения за неоснователност на касационната жалба и за правилност на решението на първоинстанционния административен съд. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и валидност, допустимост и правилност на подложеното на касация съдебно решение, поради което предлага то да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество по реда на чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С Решение 453/27.01.2023 г. по адм. дело 47/2022 г. Административен съд София град е отхвърлил жалбата на Е. Петков срещу Решение 2153-21-289 от 30.11.2021 г. на директора на ТП на НОИ София - град, с което е потвърдено разпореждане [номер] от 24.09.2021 г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване, с което на основание чл. 68, ал. 1 и ал. 2, и чл. 69б, ал.1 КСО е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на лицето. Съдът е приел, че административният орган правилно е констатирал, че липсват данни за осигуряването на Петков за периодите: 20.08.1978 г. 04.01.1981 г., 01.08.1987 г. 20.11.1995 г., 01.04.1986 г. 30.07.1987 г. В тази връзка е представеното УП-30 /187/20.11.1995г. и трудова книжка 15364/20.09.1979 г., но за тях съдът е преценил, че са издадени в нарушение на чл. 40, ал. 3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж и не е зачел тяхната доказателствена сила. Също така, съдът е приел, че законосъобразно административният орган не е зачел на лицето осигурителни права и за времето от 01.01.1997 г. до 31.12.1999 г., тъй като в Регистъра на осигурените лица били подадени данни от Фламинго спорт за работа на непълно работно време. Поради липса на доказателства, ангажирани от жалбоподателя, с които същият да установи осигурителните си права за спорните периоди от време, съдът е отхвърлил жалбата срещу административния акт, като е заключил, че не са налице основанията по чл. 146 АПК за неговата отмяна. Решението е правилно. Неоснователни са изтъкнатите възражения на Е. Петков за наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на първоинстанционния съдебен акт. След съвкупната преценка на представените по първоинстанционното дело доказателства съдът е намерил за установено, че жалбоподателят Е. Петков е заявил надлежно със заявление с вх. 2113-21- 2412/26.04.2021 г. да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, за което е представил съответните документи, посочени в чл. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). При анализа им са установени несъответствия в съдържанието на трудова книжка 15364/20.09.1979 г., издадена от ТКЗС при АПК Средец, на обр. УП-30 187/20.11.1995 г. издадено от Агропромстрой Симеоново и на УП-2 , тъй като те съдържали неверни данни за осигурителните права на Петков. В тази връзка, както административният орган, така и първоинстанционният съд не са кредитирали приложените по преписката документи, удостоверяващи осигурителни права на лицето, за следните периоди, а именно: от 20.08.1978 г. до 04.01.1981 г., от 01.04.1986 г. до 30.07.1987 г. и от 01.08.1987 г. до 20.11.1995 г. Доводите са, че Петков не фигурира в разплащателните ведомости на предприятията и документите са издадени в нарушение на чл. 40 от НПОС. При преценка правото на пенсия на лицето не е зачетен и осигурителен стаж за периода 22.11.1995 г. - 03.12.1999 г. като строителен работник в Предприятие за ремонт и строителство Лозенец. Прието е, че в трудовата книжка е отразен и заверен стаж за период след прекратяване дейността на дружеството, поради което в тази си част трудовата книжка се явява нередовен документ за установяване на осигурителен стаж. Недоволен от установения и изчислен осигурителен стаж в разпореждането на длъжностно лице по пенсионно осигуряване, Е. Петков е оспорил същото пред по-горестоящия административен орган, който е отхвърлил жалбата му, като е издал Решение 2153-21-289 от 30.11.2021 г. С това решение директорът на ТП на НОИ София град е постановил отказ за отпускане на Е. Петков на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като лицето не отговаря на условията на чл. 68, ал.1 и ал.2 КСО, както и на чл. 69б, ал.1 КСО. Правните изводи на административния съд за липса на основание, на което претендираното право на пенсия за осигурителен стаж и възраст да е придобито от жалбоподателя, са правилни и обосновани. Предпоставките са регламентирани в Глава шеста, Раздел І "Пенсии за осигурителен стаж и възраст" чл. 68 - 69в на КСО. Такова е правото на пенсия, придобивано при определените в чл. 68, ал.1 и ал.2 КСО общи условия, както и при специфичните хипотези при наличие на определен изискуем стаж на чл. 69б, ал.1 КСО. Регламентацията на така цитираните правни норми изисква наличие на достигната/навършена възраст и съответния осигурителен стаж. За да има право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст лицето следва да докаже пред пенсионния орган както навършването на определена възраст, така и да приложи документите, посочени в чл.40 НПОС с оглед установяване на осигурителния му стаж. Същественото е, че тези първични документи трябва да бъдат издадени въз основа на изплащателни ведомости, други разходооправдателни документи и договори, доказващи наличието на трудов стаж. За да имат формална и материална доказателствена сила, тези документи следва да бъдат редовни от външна страна и да отговарят на законовите изисквания за форма и съдържание. В този аспект обсъждането на констатациите на административния съд относно законосъобразността на обжалвания административен акт касае и констатацията, че административният орган вярно е преценил доказателствената стойност на писмените доказателства в съответствие с правилото на чл. 40, ал.2 и ал. 3 АПК. Съдът обосновано не е зачел удостоверителната сила на трудова книжка 15364/20.09.1979 г., тъй като в нея е отразен стаж на Петков след прекратяване на трудовия му договор, като строителен работник в Предприятие за ремонт и строителство от 22.11.1995 г., с преназначаване от 01.05.1997 г. до 03.12.1999 г. в ПРС Лозенец. За последния период от Регистъра на осигурените лица е установено, че за него не са били подавани данни по чл.5, ал.4 КСО, а има данни от м.01.1997 г. до м.4.1997 г. Също така, трудовата книжка е издадена на 20.09.1979 г., а първият отразен стаж в нея е от 20.08.1978 г. в ТКЗС Симеоново. Към тази дата трудовите книжки са се оформяли съгласно изискванията на действащата Наредба за трудовите книжки, одобрена с ПМС 149/20.03.1953 г., обн. в "Известия", бр. 25/1953 г., изм. - "Известия", бр. 74/1960 г. Според чл. 347 от Кодекса на труда от 1986 г. и на основание чл. 1 от Наредбата за трудовите книжки, редовно оформената трудова книжка има официална удостоверителна сила за вписаните в нея обстоятелства относно придобития от работника трудов стаж на съответната длъжност. При липса на изплащателни ведомости, отговарящата на нормативните изисквания само редовно оформената трудова книжка служи като надлежно и годно доказателство по чл. 40, ал. 1 НПОС и зачитане на трудовия/осигурителния стаж. Материалната доказателствена сила на удостоверение обр. УП-30 187/20.11.1995 г., издадено от Агропромстрой Симеоново и удостоверение УП-2 без номер и дата, е опровергана от събраните в хода на административното и съдебното производство справки и документи, касаещи подавани осигурителни данни за Е. Петков в Обединен осигурителен архив на НОИ за разплащателни ведомости на ТКЗС Симеоново, АПК Средец- ППД Симеоново и на Мини Бобов дол ЕАД. Последните са били предадени по реда на Инструкция 5 от 30.06.1995 г. за приемане и съхраняване на ведомости за заплати и трудовоправни документи на прекратени осигурители без правоприемник. За тях е установено, че жалбоподателят не фигурира в разплащателните ведомости на посочените в образеца и трудовата книжка осигурители за посочените по-горе периоди 20.08.1978 г. - 04.01.1981 г., 01.08.1987 г. - 20.11.1995 г. и 01.04.1986 г. - 30.07.1987 г. В удостоверение обр. УП-30/187/20.11.1995 г. е посочено, че трудът за двата периода е от първа категория по т. 4а, би от ПКТП (отм.). Според образеца жалбоподателят е започнал работа при тежки и вредни условия на труд на възраст 16 години, 05 месеца и 03 дни, което е в нарушение на приложимия чл. 112 от Кодекса на труда от 1951 г. За изясняване последното обстоятелство, по искане на ответника по делото е представен от жалбоподателя Диплом за завършено средно образование с 032931, Серия В-94, peг. 7809/5819 от 03.07.1994 г., а видно от получено по реда на чл. 192 от ГПК писмо с вх. 25009/04.07.2022 г. от НПГПТО М. В. Ломоносов, посочената диплома не е издадена от училището и Е. Петков няма личен картон в него, което категорично разколебава записаното относно придобития трудов стаж на лицето за периодите, посочени в Удостоверение обр.УП-30/187/20.11.1995 г. Правилно първоинстанционният съд приема, че Е. Петков не отговаря на законовите изисквания на чл. 68, ал.1 и ал.2 КСО, и на чл. 69 б, ал. 1 КСО, за да му бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст. Предвид изложените съображения не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, на ответника по касация се следват поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение. Същите са дължими съобразно разпоредбите на чл. 143, ал. 3 АПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, а в случая възнаграждението следва да се определи на 100 лева за касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение